logo Skip to content

Реч на г-н Цветан Манчев1, подуправител на БНБ, изнесена по време на форума „Ден на България” в рамките на Германския инвестиционен форум, Франкфурт на Майн, 10 ноември 2008 г.

ОТГОВОРЪТ НА БЪЛГАРСКАТА МАКРОИКОНОМИЧЕСКА
ПОЛИТИКА НА ГЛОБАЛНАТА ФИНАНСОВА КРИЗА

Ваши превъзходителства, Дами и господа,

За мен е удоволствие и чест да бъда сред вас в Деня на България в рамките на Германския инвестиционен форум. Преди всичко позволете ми да благодаря на организаторите от Германската и Българската борса за поканата да споделя с вас вижданията си за сегашното икономическо положение в България и възможните реакции от страна на макроикономическата политика на влиянието на глобалната финансова криза.

Тъй като, предполагам, публиката се интересува най-вече от инвестиционните възможности в България, моята задача днес ще бъде да ви убедя, че макроикономическата среда и рамката на макроикономическата политика в България са и ще останат в средносрочен план привлекателни за чуждестранните и местните инвеститори. В съответствие с горната задача ще се спра върху рамката на политиката, с която България отговаря на предизвикателствата на външните сътресения, на неотдавнашното развитие на икономиката и позицията на пазарите, както и на последните мерки на централната банка за защита на българския финансов пазар от рисковете на глобалната финансова криза.

Както е известно на повечето от вас, повече от десетилетие паричният съвет е ключов елемент на българската макроикономическа и парична политика със законово установен фиксиран валутен курс на нашата национална валута към еврото от 1.95583 лв. за 1 евро. Паричният съвет представлява просто правило, според което всички парични задължения на Българската народна банка, включително паричната база и депозитите на правителството, са обезпечени с международни резерви. Разбира се, логиката на този паричен режим се основава на условието за независимост на централната банка от правителството.

Както може да се види от докладите за сближаване от 2008 г. на Европейската комисия и на Европейската централна банка, както и от доклада на ЕКОФИН на Европейския съвет от Ница, ноември 2000 г., и от позицията на Управителния съвет на ЕЦБ от декември 2003 г., този вид парични и валутни режими са напълно съобразени с участието във Валутен механизъм 2 (ERM II) и приемането на еврото, което е следващата стъпка. Докладите подчертават също общото съответствие на Закона за БНБ с Договора за създаване на ЕС и посочват само малко несъответствия, които вече се отстраняват от българските власти съвместно с ЕЦБ. Измененията ще бъдат приети, както предполагам, на сегашната сесия на Народното събрание. Чуждестранните резервни активи на Българската народна банка, които систематично нарастват дори и сега и които осигуряват високо покритие на резервните пари и паричното предлагане, показват, че паричният съвет продължава да функционира добре и се радва, както винаги, на голямото доверие на населението (графика 1).

Бих искал да подчертая, че сегашната стабилност и висока степен на устойчивост на българската икономика на неотдавнашните шокове е резултат от дълъг период на последователни политики на реформа. От началото на въвеждането на паричния съвет определящите паричната политика в България са напълно наясно, че като автоматичен паричен режим той е свързан с просто спазване на паричната политика на централната банка – емитент на резервната валута. В нашия случай Българската народна банка пасивно следва паричната политика на Европейската централна банка. Този автоматичен режим не може да служи като буфер за външните икономически сътресения; той дори може да бъде източник на външен шок, ако паричната политика на ЕЦБ не отговаря на икономическите тенденции в България.

За да осигурят наличието на горното условие, необходимо за гладкото функциониране на паричния съвет, властите фокусират вниманието си върху каналите за трансмисия на паричните сигнали на ЕЦБ към българската икономика. Въвеждането на паричния съвет е част от пакета от политически, законодателни, фискални, бюджетни и структурни реформи за налагане на строги бюджетни ограничения в цялата икономика. Трите последователни правителства, макар и доминирани от три различни политически сили – консерватори, либерали и социал-демократи – провеждаха строга фискална политика, ориентирана към положителни бюджетни салда и намаляване на държавния дълг. (графики 2 и 3).

Правителството бързо приватизира банковия сектор. Макар че повечето банки сега са субсидиари или клонове на европейски банки с висок рейтинг (графика 4), ние се радваме на голяма географска диверсификация на държавите, чиито банки имат свое пазарно присъствие в България. Българските банки разчитат също и на огромна депозитна база и малко от тях зависят от временното състояние на пазарна ликвидност и ликвидни ограничения. БНБ допринася допълнително с високото качество на своите банковонадзорни наредби, съобразени със съвременните банкови практики, и със строгия контрол върху възможностите за корпоративно управление на банките за спазване на тези наредби и за управляване на рисковете, свързани с банковия бизнес. Освен това, либерализацията и интеграцията на вътрешните финансови пазари в европейските и свободното движение на капитали допълнително допринасят за гладката трансмисия на горните сигнали.

Моето заключение е, че приемствеността и предвидимостта на българската макроикономическа политика са и ще останат основен актив, който инвеститорите могат да закупят в България. Всички участници в политическия процес без значение дали са представени в Народното събрание, или са водещи в проучванията на общественото мнение за бъдещите парламентарни избори, са силно ангажирани със запазването на паричния съвет и нивото на фиксирания обменен курс до въвеждането на еврото като национална валута, както и с прилагането на последователни политики за запазване на стабилността и устойчивостта на прилагания паричен режим.

В резултат българската икономика преживя единадесет последователни години на растеж и спадаща безработица (графики 5 и 6). Понастоящем българската банкова система е добре капитализирана и рентабилна. В края на септември 2008 г. съотношението на капиталова адекватност е 14.6%, т.е. доста над минималните стандарти, и служи като буфер по време на протичащото оживление след сътресенията. Въпреки относително високия ръст на кредитирането капиталовата адекватност на банковата система дори се повиши в сравнение с края на миналата година в резултат от по-бързото нарастване на банковия капитал. В края на септември възвращаемостта на капитала (ROE) е 24.5%, а възвращаемостта на активите (ROA) е 2.3% (графика 7). Няма признаци на влошаване в качеството на кредитните портфейли дори и при прилаганите много по-строги изисквания за провизиране. Класифицираните заеми понастоящем са почти на нивото си от края на предишната година (графика 8). Експозицията на валутен риск е ограничена (графика 9), а лихвените маржове между съответните инструменти в лева и в евро остават стабилни (графика 10).

Предвидимостта и стабилността на макроикономическата политика, относително високата печалба в комбинация с непрекъснато намаляващия риск в нашата икономика през последните 11 години и членството ни в ЕС и НАТО създадоха условия за чуждия капитал да влиза в страната (графика. 11) и да компенсира дефицита на спестявания в българската икономика (графика 12). Нашето виждане, което се препотвърждава непрекъснато от икономическите тенденции, е, че резкият скок на дефицита по текущата сметка през последните няколко години идва като реципрочен ефект от масовия входящ поток от ПЧИ. Естеството на входящите парични потоци, а именно преки инвестиции, в реалната икономика в голяма степен намалява риска от неочаквано обръщане на знака на потоците. Заслужава си да се отбележи също, че в случая с България високият дефицит по текущата сметка не ерозира конкурентоспособността на експортните отрасли на страната. От 2000 г. насам износът нараства с всяка изминала година (със среден годишен темп от 10% в реално изражение). България е сред малкото държави със стабилно нарастващ пазарен дял на своя износ във вноса на ЕС (графика 13).

Неотдавнашното икономическо развитие на България е придружено от относително висока инфлация (графика 14). По същия начин тя се определя от два главни фактора в другите новоприети държави - членки на ЕС. От една страна, налице са краткосрочни циклични фактори, задвижвани от движението на международните цени, паричните политики на големите централни банки, а също и от природни бедствия. От друга страна, това е дългосрочната тенденция на конвергиране на ценовите нива у нас към тези в ЕС. Например резкият скок на инфлацията през 2007 г. (11.6% в края на годината) се дължеше най-вече на голямата суша, която засегна сериозно реколтата в България и доведе до около 40% спад в реално изражение в селскостопанския сектор през третото тримесечие. Съвпадналото с него развитие на факторите в световен мащаб като повишение на цените на енергоносителите и храните, както и динамиката на нарастване на работните заплати и вътрешното търсене също доведоха до покачване на общите ценови нива. Повишението при продоволствените цени допринесе за 60% от инфлацията през 2007 г., а други 10% се дължаха на покачването на цените на енергийните суровини. Уместността на нашите анализи се потвърждава от отбелязания неотдавна тренд на понижаване на ХИПЦ инфлацията в България.

До септември 2008 г. влиянието на глобалните сътресения на финансовите пазари върху България са ограничени поради липсата на токсични активи в портфейлите на българските банки и институционални инвеститори. Ефектът беше почувстван най-вече на борсата, където цените спаднаха с повече от 60% от началото на годината, без вторични ефекти върху другите сектори поради относително слабото значение за икономиката на този канал за финансиране. Оттогава международната финансова обстановка се промени драстично и финансовата криза обхвана и европейската икономика. Последващото влияние върху нас е свързано главно с вече наблюдаваните признаци за тенденция на спад в общия размер на входящите ПЧИ, включително и тези за българските банки от техните централи.

Като малка и отворена европейска икономика, силно зависима от европейските ПЧИ, и предвид на всичко, казано по-горе за паричния режим и банковата структура, логично е България да подкрепя и да работи за подхода, прилаган в цяла Европа за справяне с последствията от финансовата криза. Трудно може да се каже, че предприетите досега мерки на ниво ЕС имат само положителен ефект върху финансовите пазари в България. Това означава, че при следващия кръг от разговори Съветът трябва по-задълбочено да разгледа влиянието върху икономиките от ЕС, които са извън еврозоната, и нуждата банките майки да поемат отговорности на ниво група в подкрепа на своите дъщерни банки в тези държави в случай на затруднена ликвидност. ЕЦБ трябва да помисли за подкрепа с подходащи мерки на ликвидността на банковите системи на държавите - членки на ЕС, които са извън еврозоната.

Относно мерките на национално ниво аз мога да говоря само за мерките, предприети от БНБ. Независимо от това мога да ви уверя, че ние сме в непрекъснат контакт с правителството и инициативите и интервенциите на централната банка са добре интегрирани в цялостната рамка на макроикономическата политика в отговор на сътресенията. Неотдавна БНБ направи изменения в наредбата за минималните задължителни резерви, за да повиши достъпа на търговските банки до техните задължителни резерви, държани в БНБ. Това не е повлияло на съвкупното ниво на съотношението на задължителните резерви, което остава на нивото от 12%, и на пазарните лихви, плащани от банките за използването на допълнителната ликвидност. Непосредственият резултат от тази мярка беше рязък спад на лихвените проценти по междубанковите кредити с повече от един процентен пункт (графика 15) дори преди официалното влизане в сила на изменението. Ако е необходимо, ние сме готови също да реагираме своевременно на всяко съзнателно и продължително свиване на финансирането, предоставяно на местните банки от техните централи.

В заключение бих искал да ви напомня, че рамката на сегашната макроикономическа политика в България с паричния съвет в основата й беше въведена преди повече от 11 години след една дълбока финансова криза в резултат от непоследователните политики на правителството преди това. Оттогава българската икономика беше ударена от няколко външни шока, но паричният съвет, както и икономическият растеж, оцеля без проблеми, доказвайки дългосрочната си устойчивост. Освен това, неговите прости, но строги правила имат дисциплиниращ ефект върху самия него, както и върху останалите макроикономически политики и особено върху определящите политиките и политиците. Може би този дисциплиниращ ефект на паричния съвет е един от основните фактори за запазване на приемствеността, последователността и прозрачността на макроикономическата политика на България въпреки различната политическа ориентация на партиите на власт.

Ние сме много добре запознати с критиките на нашия подход и притесненията относно устойчивостта, споделяни от някои икономисти. Моля коригирайте ме, ако греша, но ние считаме, че прозрачността, последователността и приемствеността правят макроикономическата политика предсказуема и поради това приемлива за инвеститорите. Точно това би трябвало да е от значение при определянето на лихвените спредове по държавните ценни книжа и суаповете за кредитно неизпълнение. Така че за инвеститорите е от ключова важност да знаят, че независимо от всякакви глобални сътресения българската икономика ще продължи да се приспособява, както и досега, при условията на действащия паричен съвет и силна фискална позиция, като се стреми да изпълни критериите от Маастрихт за въвеждането на еврото.

Благодаря за вниманието!

____________

1 Д-р Цветан Манчев е подуправител и член на УС на Българската народна банка, както и член на Комитета за международни отношения на ЕЦБ и заместник на управителя на БНБ в Управителния съвет на ЕЦБ.


Изтегли DOC (63 KB)

Прикачени файлове

Приложение (графики) Изтегли PPT (643 KB)