logo Skip to content

Реч на г-н Цветан Манчев1, подуправител на БНБ, изнесена по време на откриването на семинара „Промени в европейското законодателство в областта на финансовите услуги: Въздействие върху българския финансов пазар”, София, 25 ноември 2008 г.

ФИНАНСОВАТА КРИЗА И ПЪРВОНАЧАЛНАТА РЕАКЦИЯ НА ЕС

Заключението на всеки обикновен човек днес е, че международните финансови пазари, световната икономика и живота на хората като икономически агенти се промениха коренно през последните два месеца. За финансовите аналитици и академичните среди това е много кратък период от време и вероятно предстои оттук нататък те да се произнасят задълбочено по случващото се, въпреки че вече са налице множество импровизации и предложения за поведение от институциите. За хората, които професионално и административно са отговорни за подготовката и осъществяването на мароикономическата политика в отделните страни и съюзи, не само е налице промяна, но и се появи съществено професионално и лично предизвикателство.

Никой от изброените групи вероятно не си е представял, че обявяването в несъстоятелност на четвъртата по големина американска инвестиционна банка „Лемън брадърс” през втория понеделник на септември 2008 г. ще предизвика такава мащабна детонация не само в света на финансите и световната икономика, но и в живота на всички хора. Ако реакцията можеше да се предвиди, сега нямаше да говорим за световна финансова история преди и след „фалита на „Лемън брадърс”” или за „световна финансова криза”.

Между многото и важни въпроси, които напират след казаното по-горе, ще се спра само на три:

С какво се промени световната икономика,финансовите пазари и животът на хората?

Как реагира България? и

Как реагира ЕС?

С какво се промени световната икономика,
финансовите пазари и животът на хората?

Още преди да премина към първия от въпросите обаче, искам да направя уговорката, че считам всяка крайна оценка или крайно заключение на случващото се за твърде прибързани. Затова ще си позволя да оставя и изказването си без необходимото за подобни случаи заключение.

Все още няма достатъчно достоверна информация както за щетите върху финансовата система и световната икономика, така и за евентуалните резултати от предприетите вече мерки и сроковете за устойчиво възстановяване на растежа в световен мащаб. Това е така, защото доверието е показател, които трудно се поддава на еднозначно определяне и измерване, не само макроикономически, но и в чисто емоционален и човешки план.

Именно загубата на доверие между сключващите сделки, първоначално само на финансовите пазари и само в САЩ след случая „Лемън”, бързо се разпространи като епидемия. Тя неочаквано бързо напусна американските финансови пазари, обхвана цялата американска икономика. Постепенно недоверието обхвана международните финансови пазари, а появилите се предварителни икономически данни след средата на октомври вече показват, че недоверието е обхванало целия свят.

Липсата на взаимно доверие между икономическите агенти е най-елементарното и същевременно най-вярното описание за случващото се. Съзнателно не прилагам графики за илюстрация, тъй като през последните седмици цялата българска и международна преса прелива от информация. Всяко едно парче информация в споменатите условия има строго индивидуална ценност по отношение на степента, в която доверието е намаляло за съответния човек, пазар или национална икономика.

Единствено незасегнати от процеса вероятно са малкото икономически агенти, които не участват в международното разделение на труда, световната търговия и финанси. За мен въпросът доколко е засегната от разпростиращата се загуба на доверие между агентите всяка една икономика, вкл. българската икономика и банкова система, е неизмерим количествено и съответно неадекватен. По него са възможни всякакви оценки, прогнози, включително и откровени спекулации, които за съжаление не са само неприятно изключение.

Как реагира България?

Адекватният подход в ситуацията, в която е светът, е всеки да опише кратко и ясно своето поведение и да остави другия да прецени чисто субективно какво доверие да му гласува или дали да прави сделка с него. Пренесено на макрониво това означава всяка държава да опише икономическата си и финансова политика и да остави на местните и чуждестранни агенти, другите правителства и международните финансови институции да преценят какви сделки да правят с нея. Пазарът, съвместно с множество други фактори извън контрола на националните власти, е този, който ще даде отговор на въпроса за бъдещия ни дял в международното разделение на труда, световна и европейска търговия и инвестиции.

В смисъла на казаното дотук задължително според БНБ беше да се препотвърдят като валидни и при променените външни условия най-важните елементи на водената и досега макроикономическа и финансова политика:

• спазване на законово въведените принципи на паричен съвет при съществуващото разменно съотношение на лева към еврото;

• по-нататъшно укрепване на независимостта на централната банка в съответствие с изискванията на Договора за европейската общност (ДЕО);

• спазване на въведените с ДЕО забрани за финансиране на правителството и публичните институции у нас и в ЕС от централната банка;

• недопускане на каквито и да е дефицити по консолидирания държавен бюджет;

• продължаване на либерализацията на всички местни пазарите в съответствие с поетите вече ангажименти към Съюза във всяка една сфера;

• участие и пълно спазване на общата рамка на ЕС за отговор на кризата.

Казаното дотук като български отговор според БНБ напълно съответства на общия подход в ЕС.

На 6 октомври Френското председателство на ЕС публикува декларация, чрез която лидерите на Европейския съюз заявиха своята готовност да предприемат всички необходими мерки за поддържане на стабилността на финансовата система, включително чрез предоставяне на ликвидност от централните банки, чрез действия, насочени към конкретни банки или чрез подобряване на схемите за защита на депозитите, като беше акцентирана необходимостта от тясна координация и сътрудничество при осъществяването на тези мерки.

Независимо че у нас липсват данни и значими външни ефекти върху банковата система и икономиката, с присъединяването си към декларацията Република България споделя необходимостта на европейско равнище да се обсъждат и договарят координирани действия за осигуряване на най-добрите възможни решения за ограничаване на недоверието между икономическите агенти в Европа.

Само ден по-късно ЕС прие рамка за действия на държавите членки в отговор на финансовата криза, която последователно се допълва и прецизира. През октомври 2008 г. бяха постигнати ключови договорености между държавите - членки на Европейския съюз (ЕС), които намериха израз в приетите Заключения на Съвета на финансовите министри - ЕКОФИН - от 07.10.2008 г. и Европейския съвет от 15-16.10.2008 г., включително в Декларацията на държавите членки от Еврозоната за съгласуван план за действие и последващите заседания на Съвет ЕКОФИН и срещата на държавните и правителствени ръководители на 7 ноември. На всеки от посочените форуми високопоставени български представители участваха в изработване на консенсуса.

Предвид изключителната важност на приетите решения за всяка държава член, бих искал накратко да ви запозная с тях като отговор на третия въпрос, който поставих в началото.

Как реагира ЕС?

Още от самото начало трябва да се подчертае, че основна цел на рамката на ЕС за реакция на финансовата криза е трайното възстановяване на доверието. В нея отчетливо могат да се откроят три аспекта – краткосрочна стратегия, непрекъснатост на реакцията до възстановяване на финансовата стабилност и доверието в европейски мащаб и участие в международния диалог за бъдещето на международната финансова архитектура и възстановяването на доверието в световен мащаб.

Краткосрочната стратегия на ЕС е изцяло в съответствие с приетата през октомври 2007 г. От Съвета ЕКОФИН „Пътна карта в отговор на финансовите сътресения в САЩ”, която да припомним включваше:

• съгласие за подкрепа на системните финансови институции, както и за предприемане на всички необходими мерки за повишаване на устойчивостта и стабилността на банковата система и за защита на депозитите на индивидуалните вложители;

• подкрепа за действията, предприети от Европейската централна банка и от националните централни банки от началото на кризата;

• призив към финансовите институции в Европа за постигане на пълна прозрачност при действията, като Съветът ще наблюдава постигнатия в това отношение напредък;

• съгласие за тясна координация в действията и за отчитане на потенциални трансгранични въздействия от решения, взети на национално равнище, както и че решенията за публична намеса трябва да се вземат на национално равнище, но да бъдат част от координираната рамка;

• рекапитализация на уязвими, системно значими финансови институции.

Основните принципи в краткосрочната стратегия на ЕС са:

• интервенциите следва да бъдат своевременни и подкрепата по принцип да има временен характер;

• особено внимателно да се следи за защитата на интересите на данъкоплатците;

• акционерите следва да понесат съответните последици от интервенциите;

• правителството следва да бъде в позиция да наложи промяна в управлението на рекапитализираните институции;

• управленският екип на декапитализирани институции не следва да задържа незаслужени облаги - правителствата могат да разполагат, inter alia, с правомощието да се намесват по отношение на възнагражденията;

• легитимните интереси на конкурентите трябва да бъдат защитени, по-специално чрез правилата за държавни помощи в ЕС;

• следва да се избягва разпростиране на негативни ефекти от държавната интервенция върху други пазарни участници.

Важно решение за ЕС е създаването на неформален механизъм за предупреждение, обмен на информация и оценка (център за реагиране при финансови кризи), с цел бързо и ефикасно реагиране в ситуация на криза. Механизмът ще може да бъде задействан във всеки един момент от засегната от криза държава членка и ще позволи да сe следи за добрата координация на предприетите или предстоящите действия. Република България вече участва в него.

Друг важен момент на рамката е, че тя още повече укрепва водещия принцип за еднакво третиране. Подчерта се необходимостта да се избегне всякакво отклонение в третирането на американски и европейски банки, дължащо се на различия в счетоводните правила. Надзорниците и одиторите в ЕС бяха призовани незабавно да приложат новите насоки на Съвета по международни счетоводни стандарти, които прилагат оценка по пазарната стойност в рамките на Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО). Въпросите за пре-класифицирането на активи трябва бързо да бъдат принципно уеднаквени от Съвета по международни счетоводни стандарти и Съвета по финансово-счетоводни стандарти преди приключването на финансовите отчети за 2008 г.

Не на последно място, и с оглед насърчаване на сближаването на практиките се постигна съгласие, че за първоначален период от поне една година, всички държави членки ще предоставят защита за гарантиране на депозитите на частни лица на стойност най-малко 50 000 евро, като се отчита, че редица държави членки са решени да повишат този минимум до 100 000 евро.

Прилагането на рамката включва и няколко конкретни мерки на европейско ниво като незабавна реакция на финансовата криза:

• С цел бързо действие на решенията за отпускане на държавни помощи в рамките на единния пазар и на режима за държавните помощи на 25 октомври 2008 г. Европейската комисия (ЕК) прие „Съобщение относно прилагането на правилата за държавна помощ към мерки, предприети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза”. По този начин се улеснява бързото оценяване на съвместимостта на държавните помощи за рекапитализация и схемите за гарантиране в случаите на прилагане на такива схеми.

• На 16 октомври Европейската комисия представи Проект за изменение на Директива (94/19/ЕО) за схемите за гарантиране на депозити с цел насърчаване на сближаването на схемите за гарантиране на депозити. Предложенията на Комисията за изменения в Директивата се отнасят до гарантирания размер на депозитите и срока за изплащане. Съгласно предложенията на ЕК се запазва 3-дневният срок за вземане на решение от съответните органи. По отношение на размера на гаранцията предложението включва гарантиран размер от 50 000 евро в сила до края на 2010 г., като след 2010 г. се въвежда минимален праг от 100 000 евро гаранция, а от 2012 г. този размер става максимален праг. Чрез представителите си в работните групи и комитетите към Съвета и ЕК България участва активно в дебата по предложенията за изменение на Директива94/19/ЕО.

• ЕК представи Регламент (ЕО) № 1004/2008 за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Международен счетоводен стандарт (МСС) 39 и Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 7. Тъй като Регламентът има директно приложение в държавите членки, от своя страна Българската народна банка на 28 октомври 2008 г. уведоми търговските банки, че могат да извършват прекласификации на притежаваните финансови активи при спазване на изискванията на МСС 39. Също така Българска народна банка няма да изисква от банките и клоновете на чуждестранни банки да преработват вече предадени финансови и надзорни отчети.

Вторият аспект на рамката на ЕС е непрекъснатостта на реакцията до възстановяване на финансовата стабилност и доверието в европейски мащаб. На 30 октомври Европейската комисия излезе със съобщение „От финансова криза към възстановяване: европейска рамка за действие”. В документа се определя тристепенен подход, който ще бъде доразвит в общ план за действие или обща рамка на ЕС за възстановяване:

• Нова структура на финансовите пазари на равнище ЕС

• Справяне с отражението върху реалната икономика

• Намиране на глобален отговор на финансовата криза

Като част от процеса на изграждане на нова структура на финансовите пазари в ЕС вече беше изказана подкрепа от всички страни членки за предложенията на ЕК за изменения на Директивата за капиталовите изисквания. Те обхващат области като управление на риска, възможна надзорна рамка за трансгранични групи, управление на кризи и повишени изисквания за секюритизация с оглед на по-нататъшното укрепване на съществуващата надзорна рамка и тази за управлението на риска във финансовия сектор, свързана с модела на отпускане на кредит и последващата му продажба („originate-and-distribute model“).

По отношение на сближаването на надзорните практики в ЕС се постигна съгласие по широк кръг въпроси, като от особена важност за Българската народна банка са следните:

• До 2012 г. да приведе в действие общи за целия ЕС формати за отчетност във връзка с единните изисквания за данните и сроковете за докладване. Това е от съществена необходимост за гарантиране на ефективен и съгласуван надзор и за намаляване на административната тежест за групите;

• Най-късно до средата на 2009 г. мандатите на националните надзорни органи да им позволяват да вземат предвид европейското измерение при изпълнение на техните задължения.

• Създаване на по-ефективна система за европейски надзор на трансграничните групи.

На 26 ноември 2008 г. Комисията ще предложи по-подробна рамка на ЕС за възстановяване на доверието като част от Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост. Там ще стане ясно как краткосрочната стратегия, целяща да спомогне преодоляването на отрицателните ефекти от кризата върху икономиката като цяло, ще се адаптира към средносрочните и дългосрочните мерки от Лисабонската стратегия.

Тъй като в настоящата ситуация от съществено значение е наблюдаването и коригирането на потенциалните „проциклични” ефекти върху финансовата система и икономиката от краткосрочната стратегия на ЕС, беше създадена европейска работна група за осъществяване на такъв анализ.

Третият аспект на работа на ЕС е участието в международния диалог бъдещето на международната финансова архитектура и възстановяването на доверието в световен мащаб. На заседанието си от 4 ноември Съветът ЕКОФИН постигна съгласие по документ относно предстоящия дебат за бъдещето на международната финансова архитектура. В документа се предлагат идеите, с които ЕС подпомогна срещата на върха на държавните ръководители, състояла се на 15 ноември в САЩ. Предложени бяха следните принципи:

• да се гарантира, че финансовите рамки не са прекомерно ориентирани в краткосрочен план, което предполага промяна в културата на управление на финансовата индустрия, така че да се обезкуражи прекомерното поемане на риск.

• да се увеличи отговорността на всички участници във финансовия сектор, особено по кредитната верига, като се конкретизира и уточни ролята на банките в процеса на секюритизация на дългове;

• да се работи за прилагане и повишаване на прозрачността по отношение на всички сектори на финансовите пазари - финансови институции, финансови продукти и оценки, или юрисдикции;

• да се гарантира по-голяма съгласуваност сред органите, определящи стандартите и сред регулаторните и надзорни рамки с обща цел насърчаване на финансовата стабилност, като в тази връзка е особено важно да се избягва регулаторният арбитраж;

• по-добре да се предвиждат рисковете и по-подходящо да се управлява риска, въз основа на засилено сътрудничество между институциите и органите, съхраняващи финансова информация;

• да се даде на Международния валутен фонд централна роля в една нова финансова архитектура.

____________

1 Цветан Манчев е член на Управителния съвет на БНБ и подуправител, ръководещ управление „Емисионно”.


Изтегли DOC (76 KB)