logo Skip to content

Изказване на г-жа Емилия Миланова, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор”, пред пролетната среща на Асоциацията на търговските банки, Пловдив, 5 - 6 май 2006 г.

Уважаеми дами и господа, колеги,

Равносметката от изминалата 2005 г. за страната ни, за националната икономика и в частност за банковия сектор е положителна. Окончателните данни показват, че през 2005 г. успяхме да запазим висок темп на икономически растеж независимо от временния спад през третото тримесечие, породен в определена степен от политическия цикъл, рязкото нарастване на цените на енергийните ресурси и ефекта от мащабните наводнения. В момента имаме всички основания да очакваме, че този висок темп на растеж най-вероятно ще се запази и през 2006 г. Заетостта и доходите на домакинствата нарастват, което, съпроводено с растящата инвестиционна активност в икономиката, създава много добра среда за развитие на банковия сектор, но крие и рискове от свръхоптимизъм и бързо натрупване на необосновано висок кредитен риск.

Състоянието на банковата система
може да бъде определено като много добро

През 2005 г. балансовото число на банковия сектор нарасна с 32.2% спрямо предходната година и достигна 32.9 млрд. лева. Отчетената печалба е 573 млн. лева, като увеличението й спрямо 2004 г. е с 36.1%. Независимо от силната конкуренция на кредитния пазар и намалението на лихвените проценти по кредитите, възвръщаемостта на активите (ROA) на банковата система остана почти непроменена в сравнение с предходната година - 2%. Възвръщаемостта на капитала (ROE) се подобри, като достигна 21.6% през 2005 г. при 20% година по-рано. За сравнение в ЕС тези показатели за 2004 г. са съответно 0.5% възвръщаемост на активите и 12.2% възвръщаемост на капитала.

През 2005 г. банковите мениджъри успяха да запазят като цяло качеството на портфейлите, като делът на редовните кредити слабо намаля - от 92.9% в края на 2004 г. до 92.3% към края на 2005 г. Разбира се, при сравняването на 2004 и 2005 г. трябва да се вземат под внимание и направените промени в Наредба № 9 за оценка и класификация на рисковите експозиции и за формиране на провизии за загуби от обезценка. Растежът на класифицираните кредити за домакинствата бе една от основните причини БНБ да увеличи минималното ниво на провизии по тях.

В края на 2005 г. капиталовата адекватност на банковата система е 15.3% при 16.6% в края на 2004 г. – ниво, което от гледна точка на финансовата стабилност напълно удовлетворява централната банка.

Политиката на БНБ, засягаща дейността на банковата
индустрия, бе предвидима и обосновавана пред банковата общност

В началото на миналата година БНБ предприе мерки, които бяха насочени към допълнително заздравяване на капацитета на банките за управление на кредитния и другите основни рискове, подсилване на капиталовата им база и стабилизация на темповете на нарастване на кредита за частния сектор до умерено равнище, което може да бъде поддържано в средносрочен период. С решението си за промяна в Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ, от началото на ноември УС на БНБ продължи действието на мерките до края на 2006 г., като подобри регулацията, така че да се гарантира постигането на вече приетите в началото на годината референтни стойности за нарастване на кредита за частния сектор за 2005 и 2006 г. Всеки един от нас, който добре познава същността на банковата дейност и ролята на надзорните и административните регулации, знае, че пазарните участници винаги ще се стремят по такъв начин да отговорят на регулациите, че да постигнат максимален пазарен дял и доходност. Това наложи в началото на 2006 г. БНБ да направи допълнителна промяна в Наредба № 21, включвайки определени категории облигации в обхвата на ограниченията, както и намалявяйки от 70% на 50% от стойността на жилищните имоти размера на ипотечните кредити, които могат да се отчитат с 50% рисково тегло по Наредба №8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките.

Равносметката от действието на предприетите от БНБ мерки показва, че те постигнаха очаквания за 2005 г. резултат – значително забавяне на натрупвания кредитен риск и на риска за стабилността на банковата система. Освен спадането на темповете на растеж на кредита за частния сектор, банките отчетоха и равномерно нарастване на капитала и на кредитите, т.е. натрупването на кредитен риск бе подкрепено паралелно с еквивалентно увеличение на собствения капитал за разлика от предходната 2004 г., когато кредитите се увеличаваха 10 пъти по-бързо от капитала. Мерките смекчиха създадената от борбата за пазарен дял агресивна конкурентна среда, която не винаги отчиташе в цената на кредитите всички рискови фактори и произвеждаше все по-занижени кредитни стандарти.

Продължаването на действието на допълнителните задължителни резерви до края на 2006 г., съчетано с непрекъснатия процес на затягане на тази регулация и надзорната политика като цяло, както и големите потребности от кредитен ресурс за инвестиционни и потребителски цели, подтикна банките да търсят активно начини за осъществяване на кредитна дейност извън техните баланси. През последните два месеца БНБ установява много по-интензивно изваждане от банковите баланси на значителни кредитни портфейли. Въпреки че подобно развитие бе очаквано и може да се разглежда като приемливо, ако действително води до ефективно прехвърляне и намаление на кредитния риск, в големи мащаби то няма да бъде насърчавано от централната банка.

Първоначалният замисъл на мерките за намаляване на темповете на нарастване на банковия кредит за частния сектор бе да се намали рискът за банковата система, произтичащ от изключително бързите темпове, с които се натрупваше кредитен риск в баланса на търговските банки. Интуитивно много икономисти бяха и все още са склонни да търсят директна причинно-следствена връзка между растежа на банковия кредит и динамиката на текущата сметка на платежния баланс. Те се основават на логиката, че нарастването на банковото посредничество увеличава възможностите за потребление и инвестиции, което съчетано с наличието на свободна търговия и по-бавна реакция на вътрешното предлагане води до формирането на външни дисбаланси. Подобен начин на разсъждение е в голяма степен рационален, но той не трябва да води, и в политиката на БНБ това е ясно изразено, до извеждането на простото правило, че чрез контрола на темповете на растеж на банковия кредит може директно да се контролира динамиката на платежния баланс на страната. В средата, в която ние работим - малка и силно отворена икономика с пълна либерализация на капиталовата сметка на платежния баланс, в която има много значително присъствие на чуждестранни банки и към която се насочват значителни по обем капитали, високите темпове на растеж на кредита са отражение на този приток на капитали.

Споменатият вече процес на стремеж от страна на търговските банки да осъществяват кредитна дейност извън техните баланси, както и предстоящото присъединяване на страната към ЕС и възприемането на политиката на единен паспорт, неизбежно поставя пред БНБ въпроса за това, в каква степен действащите в момента мерки ще бъдат ефективни и ще спомагат за съкращаването на риска в банковата система. Въпреки че, както вече споменах, е доста трудно, ако не невъзможно, в средата, в която работи българската икономика, да се изведе директна и неоспорима връзка между динамиката на банковия кредит и външната позиция на страната и общата динамика на икономическата активност, решението за бъдещето на действащите в момента мерки неизбежно в по-малка или по-голяма степен ще отразява и развитието на външната позиция на страната, фискалната политика и степента на задлъжнялост на домакинствата и търговските дружества и свързаните с това рискове за финансовата стабилност на страната.

В една силно отворена икономика като българската дискусията за възможната бъдеща политика неизменно трябва да отчита и развитието на международната икономика и лихвени проценти (най-вече в еврозоната поради силната връзка между българските лихвени проценти и тези в еврозоната). За тези, които следят развитието на икономиката на еврозоната, е добре известно, че след продължителен период на много ниски лихвени проценти (в Германия не бе имало толкова ниски лихвени проценти от времето на Бисмарк) ЕЦБ започна процес на увеличението им, чиято бързина ще зависи от състоянието на европейската икономика. Поради силната връзка между лихвените проценти в лева и евро, определена от режима на паричен съвет, както и значителния дял на еврото в структурата на кредитите, този процес на увеличение на лихвените проценти в Европа неизбежно ще засегне и цената на кредита в България. За кредитите, договорени при плаващ лихвен процент, този процес вече е налице (макар че директно е трудно да се види в данните за лихвената статистика, тъй като те отразяват лихвите по новоотпуснатите кредити). Това нарастване на лихвените проценти ще покаже в каква степен са чувствителни балансите на кредитополучателите (фирмите и домакинствата) към нарастването на лихвените проценти. Пазарният процес също ще окаже съществено влияние при решението на БНБ за действащите в момента мерки за съкращаване на темповете на растеж на банковия кредит.

За съжаление, на този етап е невъзможно да ангажирам БНБ с категоричен отговор на въпроса за бъдещето на кредитните ограничения. Резултатите от мерките, това, което виждаме в балансите на търговските банки, както и това, което виждаме, че става извън техните баланси, както и оценката ни за развитието на националната икономика и фискалната политика на правителството и външните пазарни развития ще бъдат основата за формиране на нашето решение – за продължаване на ограниченията със засилващ се интензитет или за плавната им отмяна. Предварителните ни оценки показват, че на този етап вероятността за поемане в посоката на плавна отмяна е малко по-голяма, но е условие на недопускане на никакъв компромис с финансовата и макроикономическата стабилност в страната.

Банките трябва да обърнат сериозно внимание на подготовката си за новите капиталови изисквания, известни като Базел ІІ. Създава се впечатление, че е подценен предварителният сигнал, който централната банка изпрати до банките, с който им обърна внимание, че е по-вероятно да приложим новата капиталова рамка в по-строг и консервативен вариант, който на първо време няма да доведе до очакваните предимства за експозициите на дребно (този подход е напълно в съответствие с водената в момента политика и не би трябвало да представлява изненада за банковата общност). В този смисъл всички банки трябва да направят точна оценка за капиталовата си достатъчност след 1 януари 2007 г. и за евентуално необходимата капиталова подкрепа. Усилията в тази посока без съмнение налагат отсега съобразяване на кредитния ръст със съществуващите капиталови възможности и резерви.

Банките трябва да имат готовност и за мащабна промяна на правилата и формите за финансова и капиталова отчетност от началото на следващата година. През втората половина на годината БНБ планира да насочи сериозни усилия в това направление, като ще ангажира и самите търговски банки.

Процесът на нарастване на конкуренцията ще продължава да се задълбочава и ще води до нарастване на броя и качеството на предлаганите услуги. По-високата конкуренция, която с приближаването на страната към членство в ЕС и въвеждането на единния банков паспорт ще нарасне, неизбежно ще задълбочи процеса на окрупняване в банковата система. Не може да се отрече, че с изключително консервативната си политика по отношение на лицензирането на нови банки БНБ силно подкрепи процеса на привличане на стратегически партньори от търговските банки. Друг е въпросът кой и в каква степен успя да се възползва от тази политика.

Какво предстои до края на 2006 г.

До края на годината БНБ и правителството ще трябва да извършат техническата подготовка, така че след присъединяването на страната към ЕС да можем много бързо да се присъединим и към Валутния механизъм II при запазване на съществуващия режим на паричен съвет. Това ще ни позволи да се придвижим и към присъединяване към еврозоната във времевия хоризонт до 2010 г.

Много важна рамка за банковия сектор в страната ще бъде новият закон за кредитните институции. Проектът на закон беше приет от Министерския съвет и предстои процедурата по приемането в Народното събрание. Един от новите моменти в закона е въвеждането на т. нар. „единен банков паспорт”, както и на понятието ”кредитна институция”, която освен банка ще включва и дружеството за електронни пари.

В напреднала фаза е проект на нова наредба за капиталова адекватност. През второто тримесечие на 2006 г. ще изпратим проекта за дискусии с банките и той ще бъде приет веднага щом се приеме новият банков закон. С нея ще се дефинират изискванията и редът за определяне на капиталовата адекватност по правилата на Новото споразумение за капитала (Базел ІІ).

До 5 юни ще бъде завършен проектът за въвеждане на международен формат на банковите сметки (IBAN) в националната банкова система, съответстващ на формата, използван в страните от Европейския съюз. Внедряването на IBAN стандарта в България е мащабен проект, в който участват БНБ, Асоциацията на търговските банки, всички търговски банки, системните оператори, Националния осигурителен институт и Министерството на финансите. Мобилизирането на финансови и човешки ресурси от страна на търговските банки, системните оператори и БНБ определят успешната реализация на проекта в предвидения срок.

През тази година в областта на наличнопаричното обращение БНБ започна осъществяването на приетата стратегия за гарантиране на необходимата степен на чистота, сигурност и ефективност на емисионно-касовите операции на територията на страната. С приемането на Наредба №18 за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в наличнопаричното обращение БНБ зададе общата рамка за организацията на наличнопаричното обращение, която напълно съответства на стандартите на ЕЦБ. Сега е необходимо търговските банки и централната банка да намерят ефективно за банковата общност и обществото като цяло решение за организацията на наличнопаричното обращение. Търговските банки трябва да изразят ясно и в относително кратки срокове ангажираността си към съвместния проект с БНБ. В допълнение на общите усилия, които ние заедно полагаме, УС на БНБ взе решение за създаването на модерен касов център. След 2008 г. касовият център да бъде единственото място, където БНБ ще предлага регламентираните от ЕЦБ безплатни касови услуги. Всички други услуги ще се предлагат на пазарен принцип.

Уважаеми дами и господа, благодаря Ви за вниманието.


Изтегли DOC (63 KB)