Българска народна банка

Утвърден е Уставът на Българската народна банка. Според Устава Банката има за цел да съдейства за възраждането и правилното развитие на търговията, да регулира търговските отношения и кредита в Княжество България. Капиталът в размер на 2 000 000 франка се предоставя от държавата. В Устава не се предоставят емисионни права на Банката, а се разрешават следните банкови операции: приемане на парични влогове и на суми на текуща сметка; заеми срещу залог на ценни книжа и ценни метали; сконтиране на търговски ценни книжа; преводи на парични суми; търговия с ценни метали и ценни книжа; приемане на документи и ценности на съхранение; съхраняване на свободните държавни парични средства на безлихвена текуща сметка; откриване на подписки за държавни и общински заеми.

4 април 1879 г.

Назначен е първият управител на БНБ – Лудвиг-Франц-Мария-Йосиф Карбоньор.

23 май 1879 г.

В тържествена обстановка в столицата официално е открита Банката.

6 юни 1879 г.

Извършена е първата парична операция, при която държавата внася в Банката 8 687 043 франка, от които 2 000 000 франка са предназначени за капитал на БНБ.

27 май 1880 г.

Утвърден е Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се създава националната парична единица на България – левът.

1 май 1884 г.

В Русе започва дейност първият клон на БНБ. С това е положено началото на изграждане на клоновата мрежа на Банката. До Балканската война през 1912 г. мрежата наброява 80 клона, разположени в най-важните стопански средища на България.

27 януари 1885 г.

Утвърден е Закон за учредяване на БНБ. Според закона Банката е държавно кредитно учреждение с основен капитал 10 000 000 златни лева, който се внася от държавата и е собственост на Банката. За първи път на БНБ е предоставено изключителното право да издава банкноти, осигурени със злато, в количество, равно на ¹/₃ от номиналната им стойност. Кръгът на операциите е разширен, като на Банката е разрешено да приема на влог капиталите на спестовните каси, да дава заеми срещу залог на недвижими имоти, да кредитира държавата, общините и земеделските каси. В съответствие със закона е извършено значително преустройство на Банката, разширена е нейната самостоятелност, а по-късно са отпечатани и пуснати в обращение първите български банкноти.

4 август 1885 г.

Утвърден е нов Устав на БНБ. Уставът определя много точно и подробно устройството и дейността на Банката и отношенията между нея и правителството.

22 февруари 1888 г.

Утвърдено е изменение в Устава на БНБ, с което освен разрешеното дотогава емитиране на банкноти с номинал от 20, 50, 100 и 500 лв., се разрешава и издаване на банкноти от 5 и 10 лева.

23 януари 1889 г.

БНБ сключва в Берлин с „Дойче Банк“ и „Дрезднер Банк“ първия си външен заем за 9 920 000 лв., който да използва при ипотечните си операции. Заемът е осъществен частично – само 4 000 000 лв., поети веднага от двете банки.

30 - 31 януари 1890 г.

Заседава специална комисия под председателството на министъра на финансите, в която участват главният секретар и още двама висши служители на Министерството на финансите, управителят и членовете на управителния съвет (УС) на БНБ и директорите на банковите клонове, както и един представител на Върховната сметна палата. УС на БНБ предлага мерки за уреждане на монетния въпрос в страната, които са приети от комисията, а Министерството и Банката се договарят за тяхното спазване. Сред най-важните мерки са: да се подготви и приеме закон за въвеждане на златен еталон; да не се прилага приетият наскоро преди това закон за сечене на нови сребърни монети, за да не се увеличава прекомерно сребърната наличност в страната; да се допълни Законът за монетите, като се въведе задължителното съставяне и водене на всички търговски и финансови документи само в националната парична единица – лева. Същевременно БНБ се задължава да поддържа със собствени средства и с подкрепата на Министерството на финансите постоянен курс между среброто и златото. Банката спазва строго своите задължения, но Министерството не успява да изпълни споразумението. Резултатът от това е бързо изчерпване на златната наличност на БНБ, поради което на 30 април 1891 г. Банката предлага на министъра на финансите прекратяване на споразумението. По този начин приключва първият опит за въвеждане на златен еталон в България.

15 декември 1891 г.

Утвърден е Закон за допълнение на Закона за учредяване на БНБ, с който на Банката се дава право да отпечатва и пуска в обращение банкноти от сребърен еталон, осигурени с постоянно поддържана в касите наличност от сребърни монети, равна на ¹/₃ от стойността на издадените банкноти, които да обменя при представяне. Законът е приет по искане на БНБ, защото издаваните дотогава банкноти със златно покритие трудно влизат в обращение поради наличието на ажио¹, докато „сребърните“ банкноти могат да се разпространяват много по-добре, с което чувствително се улесняват разплащанията.

27 февруари 1897 г.

Утвърден е Закон за монетите в Княжеството, приет от Народното събрание по предложение на БНБ. Със Закона за парична единица в България се обявява златният лев. Законът обаче остава неприложен главно поради последвалите неплодородни години и свързаната с тях остра финансова криза. С това и вторият опит за въвеждане на златен еталон в страната претърпява неуспех.

6 юни 1904 г.

В сградата на БНБ е чествана тържествено 25-годишнината от създаването на Банката и извършването на първата ѝ операция.

6 февруари 1906 г.

Утвърден е нов Закон за БНБ. Законът постановява увеличаване на запасния капитал на Банката в размер на 10 000 000 лв., колкото е и нейният основен капитал. Банката получава право да пуска в обращение банкноти със златно покритие, равно на ¹/₃ от стойността им, и със сребърно покритие, равно на ¹/₂ от тяхната стойност. Кръгът на операциите е разширен, като на БНБ е разрешено да предоставя заеми на предприятия за държавни, окръжни и общински строежи и доставки, както и заеми под залог на портфейлите на Българската земеделска банка, на частни банки и на други кредитни институции, на едри търговски и промишлени предприятия, а също и тримесечни заеми на занаятчии и търговци с двама поръчители. Успоредно с това законът създава възможност за прекомерно увеличаване на кредитирането на държавата и засилване на намесата ѝ в дейността на Банката.

8 януари 1907 г.

Утвърден е Закон за касовата служба на държавата, с който в БНБ се съсредоточава цялата касова служба на държавата, а съществуващите дотогава и свързани с тази дейност държавни институции, наречени държавни контрольорства, се закриват.

16 февруари 1907 г.

Утвърдени са два закона, пряко свързани с дейността на БНБ:

• Закон за ипотечния кредит на БНБ. С този закон Службата за дългосрочен кредит се преустройва в Ипотечен отдел, обособен от другите дейности на Банката и разполагащ със свои източници на средства – главно издаваните от Банката заложни облигации в размер до 10 пъти основния ѝ капитал, т.е. до 100 000 000 лв. Срокът на краткосрочните ипотечни заеми е до 10 години, а на дългосрочните – от 10 до 45 години.

• Закон за занаятчийския кредит. Според закона БНБ съдейства за организиране на занаятчийския кредит в страната чрез образуване в градовете на кредитни занаятчийски сдружения, които тя ръководи, контролира и рефинансира.

11 декември 1910 г.

Утвърден е Закон за Българската централна кооперативна банка (БЦКБ). Съгласно закона тя се основава с цел насочване и развитие на кооперативните селски и градски сдружения, удовлетворяване на техните кредитни нужди и развитие на кооперативното застрахователно дело. Членове – основатели на БЦКБ, са БНБ и Българската земеделска банка, които внасят първоначалния основен капитал от 5 000 000 лв. – всяка от тях по 2 500 000 лв., взети от резервните им капитали).

2 март 1911 г.

Утвърден е Закон за изменение и допълнение на Закона за БНБ от 1906 г. Законът постановява увеличаване на основния капитал на Банката от 10 000 000 лв. на 20 000 000 лв. и създаване на нов специален фонд за съмнителни вземания, образуван чрез удръжки в размер на 5% от годишните печалби, който заедно със запасния капитал да се използва за покриване на възможни загуби на Банката. Съгласно закона е ограничено кредитирането на държавата от Банката и то не може да надхвърля двойния размер на основния ѝ капитал.

6 октомври 1912 г.

УС на БНБ взема решение да се иска от министъра на финансите разрешение за превишаване на посочения в Закона за БНБ предел на кредитирането на държавата. Искането на Банката е предизвикано от действителното превишаване на този предел вследствие поисканите и предоставени аванси на държавата след обявяването на мобилизацията (на 17 септември 1912 г.) и на Балканската война (на 5 октомври 1912 г.). С това се създава възможност за неограничено кредитиране на държавата от Банката, което наистина се разгръща в хода на Балканската война, достига своя връх по време на Първата световна война и непосредствено след нея и е последвано от силно обезценяване на българския лев. След получаването на това разрешение УС на БНБ спира обмяната на банкнотите срещу сребро или злато.

19 декември 1913 г.

По инициатива на БНБ се създава Български камбиален синдикат, съставен от нея и от големите частни банки, които имат кредит в чужбина. Целта на синдиката, който действа през цялата 1914 г., е чрез задоволяване на търсенето на камбио² да се овладее голямото покачване на камбиалните курсове вследствие на злополучния за България завършек на Междусъюзническата война. В резултат от дейността на синдиката камбиалните курсове бързо спадат, от което БНБ претърпява загуби за около 2 000 000 лв. За успокояването на пазара спомага също и 30-милионният аванс, сключен от БНБ с виенските банки „Вийнер Банкферайн“ (Wiener Bank-Verein) и „Кредит Анщалт“ (Kredit Anstahlt).

12 - 18 декември 1918 г.

Утвърдени са пет закона, пряко свързани с дейността на БНБ, които имат за цел уреждане на разстроеното от войната парично обращение и на натрупания държавен дълг към Банката:

• Закон за търговията с външни платежни средства, вземания и кредити. Със закона за първи път в България се въвежда камбиален монопол, за да се регулират извънредно високите по време и след войната камбиални курсове и да се уреди търговията с камбио. Тази търговия се съсредоточава в особено учреждение, наречено Централа на девизите към БНБ, и във включените към него банки. Членове на Централата са Българската земеделска банка, Българската централна кооперативна банка и частни банки и банкери, които до приемането на закона са извършвали камбиални сделки и имат трайни делови връзки и отношения с чужбина. Централата се ръководи от настоятелство от трима членове с председател управителя на БНБ или назначен от него член на управителния ѝ съвет. Курсовете, по които се продават и купуват чуждестранните платежни средства, се определят от Централата със съгласието на БНБ. През 1920 г. повечето от ограниченията върху търговията с чуждестранни платежни средства са отменени.

• Закон за курса и покритието на банкнотите в БНБ. С него юридически се урежда положението на необменяемост на банкнотите, създадено през октомври 1912 г. в началото на Балканската война. Законът създава възможност за разширяване на покритието на банкнотите – издадените в сребро банкноти могат да бъдат покрити и със злато, както и с вземанията на БНБ от чужбина в срочно камбио или в краткосрочни чуждестранни държавни ценни книжа. В последния случай покритието трябва да бъде в размер, не по-малък от ¹/₃ от стойността на издадените в сребро банкноти.

• Закон за търговията със злато. Законът предоставя на БНБ монопол върху тази търговия, забранява износа и транзита на злато и ограничава вътрешната търговия с този метал.

• Закон за увеличение на основния и запасния капитал на БНБ. Със закона се увеличават собствените средства на Банката, като за източник на това увеличение се предвижда главно печалбата ѝ от банкнотната емисия. Съгласно закона основният капитал се увеличава от 20 000 000 лв. на 100 000 000 лв., а запасният от 10 000 000 лв. на 50 000 000 лв. Четири години по-късно, през 1922 г., основният и запасният капитал са увеличени отново, този път двойно.

• Закон за заемите на държавното съкровище от БНБ. Законът е издаден във връзка с огромното увеличение на дълга на държавата към Банката вследствие финансирането на бюджетните дефицити с банкнотна емисия. Той допуска размерът на заемите от БНБ на държавното съкровище в банкноти до края на войната, т.е. до сключването на договор за мир с държавите победители, да бъде по-голям от двойния размер на основния капитал на Банката при условие законното покритие на банкнотите в злато, сребро или вземания от чужбина да бъде запазено. С този акт всъщност се узаконява създаденото през октомври 1912 г. положение на неограничено кредитиране на държавата от БНБ.

23 юни 1922 г.

Приет е Закон за ограничение на банкнотната емисия и задълженията на съкровището към БНБ. Приемането на закона е по препоръка на Междусъюзническата комисия и е в съответствие с решенията на Международната стопанска конференция в Генуа. Законът представлява съществена стъпка към премахване на фискалните източници на следвоенната инфлация и към финансово заздравяване на държавата. Съгласно закона сумата на банкнотите, издадени от БНБ, не може да превишава натрупания дотогава дълг на държавата от 4 700 000 000 лв., увеличена с 12-кратната сума на металическите резерви на Банката. Всеки нов заем на държавата може да бъде отпуснат след предварително съгласие между министъра на финансите и Междусъюзническата комисия.

12 декември 1923 г.

С наредба на Министерството на финансите за регулиране и ограничаване на търговията с външни платежни средства се въвежда пълен камбиален монопол на БНБ – търговията с чуждестранни платежни средства се съсредоточава изцяло в БНБ, която е изключителен купувач и продавач на всички чуждестранни платежни средства и определя техните курсове. Вследствие на натрупаните значителни резерви Банката успява да уравновеси лева спрямо долара на САЩ на равнище 139 лв. за 1 долар. Това ниво е поддържано от Банката до 1928 - 1929 г., когато законово се регламентира стабилизацията на българския лев.

8 март 1924 г.

Приет е нов Закон за БНБ. Според закона Банката е обществено автономно кредитно учреждение, самостоятелно юридическо лице, привилегировано от държавата, с основен капитал 500 000 000 лв. и с неограничен по размер запасен³ капитал, образуван чрез удръжки по 25% от годишните печалби. Правото на БНБ да издава банкноти, покрити със сребро, се прекратява. Банката има изключителното право да издава банкноти, обменими в злато, с ¹/₃ покритие от съответния скъпоценен метал. За златна наличност се смятат също вземанията на Банката от чужбина в срочно камбио, портфейл в чуждестранна валута или краткосрочни чуждестранни държавни ценни книжа, приведени по паритет към златния франк.

23 април 1924 г.

Приет е Закон за търговията с външни платежни средства, с който законово се утвърждава камбиалният монопол на БНБ, въведен от 12 декември 1923 г.

Юни 1924 г.

Създаване по инициатива на БНБ на Уравнителна камара във връзка със съществуващата по това време остра парична криза в България. Целта на Камарата, в която участват 18 банки, е да улесни и ускори паричното обращение. Компенсационната дейност се извършва всеки работен ден в две заседания, като първоначално са уравнявани само чекове, но постепенно дейността се разширява чрез компенсации с вирменти⁴ и камбио. Камарата придобива важно значение за банковата система и значително улеснява разплащанията – постъпилите за компенсиране чекове и други ценности нарастват от 3 000 000 000 лв. през 1924 г. до 15 000 000 000 лв. през 1928 г. Чрез Камарата БНБ се утвърждава като регулатор на паричното обращение и плащанията в страната.

13 ноември 1926 г.

Утвърден е нов Закон за БНБ в изпълнение на поставените от Финансовия комитет на Обществото на народите условия за предоставяне на България на Заем за настаняване на бежанците (т.нар. Бежански заем). Според закона Банката е автономен кредитен институт, самостоятелно юридическо лице с изключителното право да издава банкноти. Основният ѝ капитал е 1 000 000 000 лв., а главната задача – да поддържа с всички разполагаеми средства стабилността на златната стойност на издадените банкноти, да регулира паричното обращение в страната и да улеснява разплащанията. Банката поддържа златна наличност в размер най-малко на 33¹/₃% от задълженията си на виждане, като се стреми да увеличи това съотношение на 40%. За златна наличност се приемат: златото; среброто (по неговия курс спрямо златото на свободния пазар в съответния момент); девизите⁵; и чуждестранните банкноти, платими на виждане в злато. Задълженията на виждане на Банката обхващат всички банкноти в обращение и всички други задължения, платими при поискване. Банката има право да влага своите чуждестранни авоари в краткосрочни ценни книжа, ако могат във всеки момент да се реализират в злато на свободния пазар. Държавата може да пуска в обращение чрез Банката и по нейно искане само разменни монети, чиято стойност е по-ниска от тази на купюрата с най-нисък номинал, както и златни монети, обменими срещу банкноти по номиналната им стойност. Печалбите на държавата от сечене на монети се предоставят на Банката за намаляване на държавния дълг към нея. На Банката е забранено пряко или косвено да отпуска заеми на държавата, с изключение на сконтиране за временни нужди на държавата и при условията, предвидени в Закона за ограничаване на банкнотното обращение и дълга на държавата към БНБ.

27 септември 1928 г.

Утвърден е Закон за изменение на Закона за БНБ (от 13 ноември 1926 г.), изработен и приет в изпълнение на условията, поставени от Обществото на народите за предоставяне на Стабилизационен заем на България. Този закон представлява най-значителното институционно преустройство на БНБ след създаването ѝ през 1879 г., с което тя се превръща в истинска централна банка, като се освобождава от извършваните дотогава банкови операции, неприсъщи за централна банка. Наред с това със закона в България е въведен златно-девизен паричен стандарт. За осигуряване на обмяната на банкнотите Банката е длъжна при поискване/предлагане да продава/купува в левове по установените курсове девизи (на стойност, не по-малка от 50 000 лв.), издадени в законни парични знаци на държави със златен еталон, обменими в тези държави в злато, което може да бъде веднага изнесено. При определяне на курса за продажба на чуждестранни девизи се приема, че сумата в левове, която представлява 1000 г чисто злато по стабилизационния курс, отговаря на сумата в чуждестранната валута, нужна за купуването на 1000 г чисто злато в съответната държава по курса, по който нейната емисионна банка е длъжна по закон да продава злато срещу девизи (с приспадане на известна сума, представляваща нормалната цена на транспорта на 1000 г злато в кюлчета от София до съответната държава, плюс лихвата и осигуровката на стойността на пратката). Основният капитал на Банката се намалява от 1 000 000 000 лв. на 500 000 000 лв., като сумата на превишението над новия размер се отнася към резервния капитал. До пълното изплащане на дълга на държавата към Банката полагащата се на държавата част от печалбата на Банката се задържа за погасяване на дълга. За същата цел министърът на финансите предвижда в разходите на държавния бюджет сума от 100 000 000 лв., както и печалбите на държавата от отсичането на разменни монети. Правото на държавата да издава монети е ограничено – тя може да емитира разменни монети с номинална стойност до 100 лв., и то само по искане на Банката. Резервът на Банката (определен на най-малко 33¹/₃% от сумата на нейните банкноти в обращение и на другите ѝ задължения на виждане) включва: златото; чистото произведение на чуждестранните девизи⁶; всички девизи на държави, чиито валути са законно обменими при един установен курс в злато или в чуждестранни девизи. Среброто се изключва като покритие. Законът постановява българското правителство да назначи един съветник на БНБ (определен от Съвета на Обществото на народите), който има право да присъства със съвещателен глас на всяко заседание на управителните органи на Банката и да налага вето върху техните решения. Всяко изменение на Закона за БНБ трябва да бъде изрично одобрено от съветника, докато трае неговият мандат.

28 ноември 1928 г.

Във връзка с договореностите с Обществото на народите по повод Стабилизационния заем е утвърден Закон за стабилизирането на лева и за монетната циркулация. Със закона се целѝ да се укрепи напълно приетият златно-девизен паричен стандарт и да се възстанови конвертируемостта на лева в злато. Според закона 92 лв. се равняват на 1 г чисто злато. Разрешава се отсичане и пускане в обращение на сребърни монети от 20, 50 и 100 лв. и на монети от неценен метал (никел, мед и др.) от по 10 и 20 стотинки и от по 1, 2, 5 и 10 лв. Правото на сечене на монети принадлежи изключително на държавата, а всички отсечени монети се пускат в обращение от БНБ след нейно предварително съгласие. Банката има право да върне на държавното съкровище монети в количество, каквото намери за нужно, като съкровището е длъжно да ги заплати по номинална стойност. Номиналната стойност на пуснатите в обращение монети не може да надминава 300 лв. на жител според последното преброяване на населението.

8 юни 1929 г.

Утвърден е Закон за търговията с външни платежни средства, който чрез либерализирането ѝ има за цел да улесни прилагането на златно-девизния стандарт. Поради започналата през есента с.г. световна стопанска криза и свързаните с нея затруднения в българското национално стопанство това либерализиране не се осъществява в предвидения обем.

19 юни 1929 г.

В салона на Военния клуб в София тържествено е отпразнуван 50-годишният юбилей на БНБ.

14 май 1930 г.

УС на БНБ взема решение да се приеме направеното от Гейтс Уайт Макгара (Gates W. McGarrah), председател на Банката за международни разплащания (БМР) в Базел, предложение за участие на БНБ в акционерния капитал на БМР. УС решава да се запишат 1000 акции от капитала на БМР. На 24 юни с.г. УС на БНБ взема решение за увеличаване участието на БНБ в капитала на БМР на 4000 акции.

4 януари 1931 г.

Утвърден е изготвен от БНБ Закон за защита на влоговете, с който за първи път са установени правила и процедура на банков надзор с цел защита на влоговете в частни банки. Създава се специален надзорен орган – Банкерски съвет, с петима членове в състав: един представител на Министерството на финансите; двама представители на БНБ, единият от които е председател на съвета; един представител на банковата секция при Съюза на акционерните дружества; един представител на Сдружението на българските провинциални банки. Членовете на съвета се назначават с указ на държавния глава за срок от три години с право на преназначаване.

12 октомври 1931 г.

Утвърден е приет от Народното събрание по инициатива на БНБ Закон за изменение и допълнение на Закона за търговията с външни платежни средства. С него и с издадените във връзка с него подзаконови нормативни актове отново се установява пълен контрол на Банката върху търговията с чуждестранни платежни средства – пряка последица от извършената с.г. във Великобритания девалвация на британската лира и прекратяване на нейната конвертируемост в злато, т.е. отказ от златния стандарт.

18 май 1933 г.

Утвърден е Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на влоговете, преименуван в Закон за защита на спестовните влогове при частните банки. Увеличен е съставът на Банкерския съвет от пет на седем членове: един представител на Министерството на финансите; управителят на БНБ и двама други нейни представители; един представител на банковата секция при Съюза на акционерните дружества; един представител на Сдружението на провинциалните банки; един заклет експерт-счетоводител. Съветът се издържа от банките, попадащи в приложното поле на този закон. Поради изпадането в състояние на фалит на значителен брой предимно малки банки вследствие световната стопанска криза в закона е включен особен раздел за ликвидация на банки, с което се целѝ консолидиране на банковата система и нейната рекапитализация.

15 юни 1934 г.

Утвърдена е Наредба-закон за основаване на Банка „Български кредит“ (ББК), имаща за цел консолидиране чрез вливане в ББК на декапитализирани от кризата частни банки. ББК е основана като акционерно дружество с основен капитал 125 000 000 лв., от който държавата записва 50 000 000 лв. Акциите на държавата остават блокирани в БНБ през цялото времетраене на дружеството, а правата на държавата от тези акции се прехвърлят окончателно върху БНБ. На БНБ е възложена задачата за обединяване на вливащите се в ББК банки, даване напътствия на ББК в организирането и дейността ѝ и съгласуване на тази дейност с обществените интереси.

20 октомври 1935 г.

Положен е основният камък на настоящата сграда на БНБ на пл. „Княз Александър I“.

28 декември 1935 г.

Утвърдена е Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за БНБ, с която се намалява от 33¹/₃% на 25% минималното покритие на банкнотите в обращение с резерви на Банката. При спадане на покритието под 25% БНБ може да увеличи сконтовия си процент, а по нейно искане правителството може да преустанови действието на текста на закона за задължителното покритие с условие Банката да внесе съответна такса на държавата.

5 февруари 1943 г.

Утвърден е Закон за изменение и допълнение на Закона за БНБ, с който се установява пряк контрол на държавата върху Банката, осъществяван от министър-председателя и от министъра на финансите.

6 март 1947 г.

УС на БНБ приема Наредба за изтегляне от обращение и обмяна на банкноти и 3-процентни държавни съкровищни бонове, одобрена с постановление на Министерския съвет. С нея се целѝ намаляване на паричната маса и ограничаване на инфлацията, включително посредством конфискационни мерки. Срокът на обмяната е от 10 до 16 март 1947 г., през което време се изтеглят от обращение купюрите от 200, 250, 500, 1000 и 5000 лв. от предишни емисии и се пускат в обращение нови банкноти, емисия 1945 г., със същите номинални стойности. В срока на обмяната всяко физическо лице може да представи и обмени стари банкноти и бонове за нови банкноти на обща стойност до 2000 лв. Остатъкът от представената сума, ако има такъв, се приема на блокиран влог. Непредставените до 16 март 1947 г. стари банкноти и бонове стават невалидни. Внесените и изпратените от чужбина стари банкноти и бонове не подлежат на обмяна.

26 декември 1947 г.

Приет е Закон за банките, с който частните банки се национализират, а банковата система в България се преобразува в едностепенна по подобие на тази в СССР⁷. Извършването на банкови сделки и операции става изключително право на държавата. Главните задачи на БНБ са: емисията на банкноти; опазване стабилността на българския лев; осъществяването на цялостен девизен контрол; организиране, събиране и съхранение на народните спестявания; кредитиране на народното стопанство; изпълняване касовата служба на държавата; изработване тарифите на банковите операции. Върховен надзор по управлението на Банката упражнява министърът на финансите.

6 март 1950 г.

Приета е Наредба на Министерския съвет за плащанията, с която се установява система на пълен централизиран контрол на БНБ върху платежния оборот, а с това и върху цялата стопанска дейност.

2 март 1951 г.

Издадено е Постановление на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Министерския съвет за преустройство на банковата система. БНБ става единствен емисионен център и има следните задачи: да регулира паричното обращение; да организира и урежда сметките между предприятията, организациите и учрежденията; да организира контрол чрез лева за изпълняване плановете на предприятията; да мобилизира всички свободни парични средства на предприятията, организациите и учрежденията; да провежда касовото изпълнение на държавния бюджет; да води сметките на българската държава и да извършва разплащанията с други държави. Създава се и централна институция за набиране на влогове – Държавната спестовна каса.

10 май 1952 г.

Издадено е Постановление на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Министерския съвет за провеждане на парична реформа, премахване на купоните за хранителните продукти и намаляването на държавните цени на дребно. С него се целѝ: изземване на значителна част от спестяванията и наличните пари на населението; цялостно изземване от държавата на блокираните след национализацията от 1947 г. парични средства на бившите собственици на минни, индустриални, банкови и търговски предприятия; пълно обвързване на обменния курс на лева със съветската рубла; частичен мораториум и преструктуриране на вътрешния дълг. Паричната реформа се провежда в четиридневен срок – от 12 до 15 май 1952 г., през което време се пускат в обращение нови парични средства, емисия 1951 г.: банкноти от 10, 25, 50, 100, 200, 250 и 500 лв.; държавни съкровищни билети от 1, 3 и 5 лв.; монети от 1, 3, 5, 10 и 25 стотинки. Курсът на лева се определя въз основа на съветската рубла в съотношение 1.70 лв. = 1 рубла. Златното съдържание на лева е определено на 0.130687 г чисто злато. Наличните пари в обращение се обменят с нови в съотношение 100:1. Заплатите, пенсиите, стипендиите, възнагражденията за работа и услуги и други се преизчисляват в съотношение 100:4. Банковите и спестовните влогове на населението и на частните предприятия се преизчисляват в зависимост от вида и сумата в съотношение от 100:4 до 100:1. Блокираните при национализацията сметки в банки се преоценяват в съотношение 200:1 и се зачисляват в приход на държавния бюджет. Паричните средства на държавните, кооперативните и обществените предприятия, учреждения и организации в банките се преоценяват в съотношение 100:4. Извършена е конверсия на вътрешните държавни заеми, като облигациите им се заменят с нови в съотношение 100:3 и 100:2, а годишната лихва по тях се намалява от 5 и/или 5¹/₂% на 2%.

28 юли 1952 г.

Официално е открит българският Монетен двор.

16 ноември 1956 г.

Президиумът на Народното събрание утвърждава Устав на БНБ. Съгласно Устава БНБ е емисионна банка и главен център за краткосрочно кредитиране и разплащане в народното стопанство. БНБ е юридическо лице и е подчинена непосредствено на Министерския съвет. Банката изпълнява следните задачи: регулира паричното обращение; организира и извършва краткосрочното кредитиране и разплащанията в народното стопанство; извършва разплащанията с чужбина; извършва касовото изпълнение на държавния бюджет; извършва контрол по разходване на фонда на работната заплата. БНБ има изключителното право да издава и пуска в обращение банкноти, и да пуска в обращение монети за сметка на Министерството на финансите. Издаването на банкноти, насичането на монети и пускането им в обращение се извършват по решение на Министерския съвет. БНБ се управлява от Централно управление начело с председател. Председателят и заместник-председателите на БНБ се назначават и уволняват по предложение на Министерския съвет с Указ на Президиума на Народното събрание, а другите членове на Централното управление – от Министерския съвет.

1 януари 1962 г.

Влизат в сила Постановление за изменение мащаба на цените и обмяна на намиращите се в обращение пари от 22 юли и Постановление за установяване на ново златно съдържание и нов курс на лева към чуждестранните валути от 30 декември 1961 г. на Министерския съвет, с които се извършва трета парична реформа, без конфискационна насоченост. От 1 януари 1962 г. намиращите се в обращение пари са заменени с нови в съотношение 10:1. Банкнотите, емисия 1962 г., са с номинална стойност 1, 2, 5, 10 и 20 лв., а монетите – от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки и от 1 лев. От 1 януари 1962 г. златното съдържание на лева се определя на 0.759548 г чисто злато, въз основа на което курсът на лева е определен на 1.30 лв. за 1 рубла и 1.17 лв. за 1 долар на САЩ.

28 декември 1982 г.

Влиза в сила Правилник за банките, приет от Министерския съвет с Постановление № 43 от с.г. Съгласно него БНБ осъществява ръководство по отношение на другите банки⁸ и контролира дейността им въз основа на решения на УС и на председателя си в рамките на техните компетентности. Членовете на УС се утвърждават от Министерския съвет. Т.нар. система на БНБ включва централно управление, окръжни банки⁹ и банкови клонове. Банката формира и разпределя кредитните ресурси на страната, участва и съдейства при съставянето на единните планове за социално-икономическо развитие, на плановете за оборотни средства и за капитални вложения, на сводния финансов план, на баланса на паричните доходи и разходи на населението, на валутния план и на платежния баланс, на комплексните целеви програми, контролните цифри и държавните планови задачи на предприятията. Тя кредитира, финансира и контролира капиталните вложения на стопанските организации, ръководи методически кибернетизацията на банковата дейност, извършва финансови ревизии по дейността на банките и организира режима и охраната в банковата система. БНБ има изключителното право да издава и пуска в обращение банкноти и монети, които са законно платежно средство в страната. Те се издават въз основа на решение на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите и председателя на БНБ. Другите банки държат в БНБ като безлихвен резерв сумата в левове на привлечените от тях кредити от чужбина.

3 юни 1987 г.

Министерският съвет приема Постановление № 33 за преустройството на банковата система. С Постановлението и приложения към него Правилник за банките се създават т.нар. специализирани търговски банки: Банка „Електроника“, Банка „Биохим“, Банка „Автотехника“, Земеделска и кооперативна банка, Строителна банка, Транспортна банка, Банка за стопански инициативи, Стопанска банка. Тези банки се образуват като акционерни дружества и поемат активите, пасивите и задълженията на БНБ по сключените дотогава договори за кредит със стопанските организации във връзка с инвестиционната дейност в национална и чуждестранна валута. Търговските банки трябва да създадат Съвет на председателите на търговските банки, а председателят на този Съвет се поканва да участва в заседанията на УС на БНБ. Съгласно Постановлението и Правилника БНБ участва в разработването и провежда държавната политика в банковата дейност в левове и валута с цел да защитава, регулира и стабилизира националната парична единица – лева, и осъществява координация и контрол върху дейността на търговските банки, БВТБ и ДСК. БНБ е пряко подчинена на Министерския съвет и се управлява от УС и председател, които се назначават от председателя на Министерския съвет.

16 юни 1987 г.

Влиза в сила Правилника за банките, отменящ този от 1982 г., приет с Постановление № 33 от 3 юни с.г.

4 април 1988 г.

Министерството на икономиката и планирането и БНБ издават Наредба за продажба чрез търг на конвертируема валута на стокопроизводители. В съответствие с Наредбата УС на БНБ в заседанието си от 20 април 1988 г. взема решение БНБ да образува заедно с БВТБ сдружение „Валутни търгове“, което да осъществява продажбата на конвертируема валута по реда на Наредбата.

19 май 1989 г.

Министерският съвет издава Постановление № 19 за приемане на Правилник за банките. С него се дава съгласие някои от банките – поделения на БНБ, да се прехвърлят като поделения на съответни търговски банки срещу заплащане на имуществото им, а други да бъдат преобразувани в търговски банки като акционерни дружества. Дава се съгласие от 1 септември 1989 г. сдружението „Валутни търгове“ од наименование „Софийска борса“ да извършва също покупки и продажби на акции и облигации, издадени от местни банки и от определени местни фирми.

2 юни 1989 г.

Влиза в сила нов Правилник за банките, отменящ този от 1987 г., приет с Постановление № 19 от 19 май с.г. С него се въвеждат нови за социалистическото стопанство понятия, като „филиали и представителства в страната на чуждестранни банки, както и банки у нас с участието на чуждестранни фирми и лица“, образувани по реда на Указ № 56 за стопанската дейност. Въвежда се също задължението БНБ да регулира кредитните ресурси на другите банки, като им предоставя на договорна основа допълнителни ресурси във вид на краткосрочни депозити и средносрочни кредити, т.е. се прави опит за засилване на икономическите за сметка на административните лостове на управление, а също на контрола от страна на БНБ върху другите банки¹⁰.

28 август 1989 г.

Със свое Решение (Протокол № 19) за преобразуване на клонове на БНБ в търговски банки и за преминаване на клонове на БНБ към действащите търговски банки УС на БНБ извършва структурна реформа в банковата система, създавайки освен вече съществуващите 7 търговски, още 59 държавни банки – акционерни дружества.

25 юни 1991 г.

Приет е и влиза в сила Закон за БНБ, според който Банката получава статут на формално независима от правителството модерна централна банка, съчетаваща функциите на емисионен институт, банка на банките и банка на държавата. Основният ѝ капитал е 200 млн. лв. и тя образува фонд „Резервен“, отчислявайки в него 25% от годишното превишение на приходите над разходите си. Остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите се внася ежегодно в приход на държавния бюджет. Управлението и ръководството се извършват от Управителен съвет (състоящ се от управител, трима подуправители и петима ръководители на управления), Пленарен съвет и управител. Управителят и подуправителите се избират и освобождават от Народното събрание. Останалите членове на УС се назначават и освобождават от президента по предложение на управителя.

УС взема решения по паричната и кредитната политика; приема нормативни актове по дейността на Банката; определя лихвените проценти по операциите, нормата на минималните резерви, които банките трябва да държат при БНБ, взема решения за издаване на нови банкноти; определя вида на ценните книжа и условията, при които те могат да бъдат приемани за обезпечение; определя реда и компетентностите за отнасянето в загуба на несъбираеми вземания на БНБ; взема решения за издаване и прекратяване на лицензи за извършване на банкова дейност в страната и др.

Пленарният съвет, който се състои от УС и шестима изтъкнати специалисти във валутната, финансовата, стопанската и научната област с 3-годишен мандат, определя основните насоки на паричната и кредитна политика и одобрява годишния отчет и бюджета на Банката.

14 февруари 1992 г.

БНБ и БВТБ създават по реда на Търговския закон Банкова консолидационна компания (БКК) – държател на акциите на държавните търговски банки. БКК е учредена като акционерно холдингово дружество, представляващо държавата, със срок на действие три години. Нейни акционери са също държавни фирми, еднолични търговски дружества с държавно имущество, търговски дружества с над 50% държавно участие и други държавни предприятия. Първоначално дейността ѝ е насочена към уедряване и засилване конкурентоспособността на държавните банки, а след това – към тяхната приватизация. Към края на 1999 г. двете институции – съучредителки, прехвърлят участието си на Министерството на финансите, което става неин мажоритарен собственик.

27 март 1992 г.

Приет е и влиза в сила Закон за банките и кредитното дело, с който банковата система става двустепенна и законово се регламентира съществуването и функционирането на търговското банкерство в страната. Законът регламентира банковите сделки и банковата тайна, най-общите правила за учредяване и управление на банките, за тяхното лицензиране и надзор от страна на БНБ, за водене на банковата отчетност, за взаимоотношенията на банките с техните клиенти и за някои специфични изисквания при осъществяване на банкови сделки. Неговите разпоредби за капиталовата адекватност и за големите и вътрешните кредити съответстват на препоръките на БМР. Допуска се възможност банките да се вместват в изискванията за капиталова адекватност посредством размяна на пакети от акции, както и да управляват инвестиционни портфейли.

10 юни 1997 г.

Приет е нов Закон за БНБ, с който се реорганизира паричната система и от 1 юли се въвежда паричен съвет. Българският лев е фиксиран към германската марка при курс 1000 лв. за 1 марка. Парите в обращение съответстват на валутния резерв на управление „Емисионно“. БНБ не може да кредитира правителството. Тя запазва функциите си на кредитор от последна инстанция спрямо търговските банки единствено при възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система.

1 юли 1997 г.

Приет е и влиза в сила Закон за банките, който отменя Закона за банките и кредитното дело. В него са дефинирани понятията за банка (с изключение на централната банка) и банкова група, редът за тяхното учредяване и управление, както и извършваните от тях видове сделки; предоставянето и отнемането на лиценз за банкова дейност; изискванията за собствен капитал и ликвидност и др., надзора върху банковата дейност; правната фигура „квестор“; ликвидация и несъстоятелност на банките.

26 февруари 1998 г.

Официално е открита Печатницата на БНБ в София за производството на банкноти и ценни книжа с висока степен на защита.

5 август 1998 г.

Приет е Закон за деноминацията на българския лев, влизаща в сила от 1 юли 1999 г.

2 юни 2003 г.

БНБ въвежда в експлоатация Системата РИНГС за брутен сетълмент на плащанията в реално време, която е интегрирана с функциониращите в страната системи за плащания на дребно, като БИСЕРА, БОРИКА и СЕБРА.

25 ноември 2004 г.

БНБ и Министерският съвет подписват Споразумение, с което се определят политиката и ангажиментите, които ще бъдат следвани в процеса на въвеждане на еврото в Република България в периода до 2009/2010 г. Според него с приемането на Република България за член на Европейския съюз страната се присъединява и към Икономическия и валутен съюз, като поема неотменим ангажимент да стане член на еврозоната и да въведе единната европейска валута – еврото, при спазване на процедурите, предвидени в Договора за създаване на Европейската общност, в Доклада от 7 ноември 2000 г. на Съвета на министрите на икономиката и финансите (Екофин) относно аспектите на валутната политика в процеса на разширяване и в съответствие с позицията на УС на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 18 декември 2003 г.

28 януари 2005 г.

Публикувани са в „Държавен вестник“, а от 31 януари влизат в сила изменения и допълнения в Закона за Българската народна банка, с който се гарантира институционална, функционална, финансова и персонална независимост на БНБ. Със закона се променя основната цел на БНБ, а именно да поддържа ценовата стабилност чрез поддържане на стабилността на паричната единица. С тези промени се засилва съществуващата с въвеждането на паричния съвет забрана за парично финансиране от централната банка на публични институции. Допълненията в ЗБНБ дават също правомощия на централната банка в борбата срещу фалшифицирането на банкноти и монети.

8 април 2005 г.

Публикуван е в „Държавен вестник“, а от 8 октомври влиза в сила Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. С него се създава основата за финансовата интеграция на страната в еврозоната в областта на разплащанията, като националната правна рамка се хармонизира изцяло с европейското законодателство и се дава възможност на платежната инфраструктура да се интегрира с тази на държавите от ЕС.

25 април 2005 г.

С подписването на Договора за присъединяване на Република България към ЕС БНБ получава статут на наблюдател в Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).

13 юли 2006 г.

Приет е Закон за кредитните институции, в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, който отменя Закона за банките от 1997 г. Този закон определя БНБ като компетентен орган в областта на надзора върху банките и урежда условията и реда за лицензирането, осъществяването на дейността, надзора за спазването на пруденциалните изисквания и прекратяването на тяхната дейност с цел осигуряване на стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита интересите на вложителите. Изрично са посочени и изисквания за оповестяване на информация от страна на БНБ в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху банките.

1 януари 2007 г.

С пълноправното членство на страната в ЕС БНБ става част от ЕСЦБ, а управителят ѝ – член на Генералния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Съгласно Устава на ЕСЦБ/ЕЦБ всяка държава членка внася 7% от своя дял в капитала на ЕЦБ при присъединяването си към ЕС, а останалите 93% – при влизане в еврозоната. Дяловете на националните централни банки се претеглят според дяловете на съответните държави членки в общото население и в съвкупния брутен вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз в равни съотношения съгласно данните, предоставяни на ЕЦБ от Европейската комисия. Теглата се коригират на всеки пет години и при присъединяване на нова държава членка. На 1 януари 2007 г. във връзка с присъединяването на централните банки на България и Румъния към ЕСЦБ капиталовият алгоритъм на ЕЦБ е променен, с което делът на БНБ в капитала на ЕЦБ възлиза на 50.833 млн. евро, представляващи 0.8833% от съвкупния капитал на ЕЦБ, т.е. БНБ внася ефективно 3.561 млн. евро в капитала на ЕЦБ.

10 юли 2007 г.

Създадено е „Дружество за касови услуги“ АД, започнало да функционира от средата на 2008 г., с което завършва важен етап от реформата на наличнопаричното обращение в страната, имаща за цел поставянето му на търговска основа. С появата му се създават условия за възникване на пазар на касовите услуги на едро и се прекратява монополът на централната банка в този пазарен сегмент.

12 март 2009 г.

Приет е Закон за платежните услуги и платежните системи, с който БНБ е определена за компетентен орган, издаващ лиценз за извършване на дейност като платежна институция, когато седалището ѝ е в Република България.

30 юли 2015 г.

Приет е Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, с който БНБ е определена за орган за преструктуриране на кредитни институции, подлежащи на надзор или консолидиран надзор от страна на Банката.

5 декември 2017 г.

Приети са и влизат в сила промени в Закона за кредитните институции, с които се усъвършенства регулаторната рамка на банковия надзор, включително режимът за регулиране на риска, произтичащ от експозициите, които банките формират към свързани с тях лица, и се разширява трактовката за „вътрешна експозиция“ чрез допълване на кръга от лица, които следва да се считат за свързани с банката; определят се конкретни индикатори за идентифицирането на свързаност, произтичаща от икономически и делови връзки; и др.

14 май 2018 г.

29 юни 2018 г.

14 януари 2019 г.

31 юли 2019 г.

10 юли 2020 г.

1 октомври 2020 г.

22 декември 2022 г.

20 март 2023 г.

13 февруари 2024 г.

9 май 2025 г.