ПРЕССЪОБЩЕНИЕ |
30 септември 2005 г.
От 8 октомври 2005 г. влиза в сила Законът за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (ЗППЕПИПС). В съответствие с изискванията на този закон Управителният съвет на Българската народна банка прие две нови наредби за неговото прилагане - Наредба № 3 за паричните преводи и платежните системи и Наредба № 16 за електронните платежни инструменти.
Основна цел на наредбите е да се даде значително по-детайлна регламентация на отделни институти от закона (напр. дължимата от банките на техните клиенти информация при извършване на парични преводи, сроковете за такива преводи, отчетността във връзка с издаване на електронни пари, подаваната от системните оператори информация до централната банка и т.н.). Едновременно с това и предвид високата степен на специализираност на урежданата материя се цели запазване на редица вече утвърдени разрешения в действащите Наредба № 3 на БНБ и Наредба № 16 на БНБ, включително в такива практически важни области като откриването и воденето на банкови сметки или съдържанието на платежните документи. От това произтича стремежът към безконфликтно съчетаване на въвежданите нови моменти и институти с вече изградената регулативна рамка, а също към последователно структуриране на материята в единни източници на норми, което улеснява техните ползватели. Всички съдържащи се в ЗППЕПИПС изисквания за издаване на подзаконови нормативни актове се реализират чрез две нови наредби – наследяващи съществуващите Наредба № 3 на БНБ и Наредба № 16 на БНБ. Това ще запази (дори като номерация) позициите на съответните актове в номенклатурата на издавани от централната банка наредби и няма да предизвиква сътресения при ориентацията в тях на прилагащите ги лица и организации.
Сред по-конкретните нови моменти в Наредба № 3 заслужава внимание например въвеждането на изисквания във връзка с отчетите, които банките трябва да предоставят на своите клиенти за водене на техните сметки. Подобна регламентация не е съществувала досега и позитивните резултати от нея в посока на по-голяма прозрачност и защитеност на банковите клиенти са очевидни. Обновена и значително по-подробна регламентация се дава по отношение на директния дебит като форма на безналично плащане. Стремежът е бил в съответните текстове от наредбата последователно да се разработят различните аспекти на възникващите във връзка с директния дебит правоотношения и вариантите за тяхното развитие. Наредба № 3 си поставя за цел също така да регламентира основните изисквания към дейността на платежните системи. Разглеждат се разновидностите платежни системи, техните функции, правилата за управление на рискове. Особено внимание се отделя на отчетността на системните оператори, както и на по-общо формулирани изисквания към тяхната дейност. Въвежда се понятието за управленски надзор – упражняван от системния оператор върху участниците в съответната платежна система. Подробно се разработват изискванията, процедурите и подлежащите на представяне документи за лицензиране на системни оператори.
Няколко са по-съществените аспекти на заложените конкретни разрешения в новата Наредба № 16 на БНБ. Нормативният акт си поставя за цел да създаде регулация по отношение на електронните платежни инструменти като родова категория. Във връзка с реда за издаване на банкови платежни карти и за извършването чрез тях на плащания и други операции на територията на страната е търсено максимално съхраняване на досегашния режим (съдържащ се в действащата Наредба № 16 с по-тесния й предметен обхват). Отчита се популярността на заварения нормативен порядък не само сред специализираната индустрия, но и в средите на широката публика. За първи път в новата Наредба № 16 се уреждат някои аспекти от електронните банкови услуги, по-специално в контекста на електронното банково платежно заявление като вид платежен инструмент за отдалечен достъп. При подзаконовото регулиране на електронните пари се акцентира върху минималното съдържание на специфичния договор за този вид средство за разплащане, както и на невъзможността издателят да ограничава отговорността си спрямо оправомощения държател при определени неблагоприятни развития. Изрично се подчертава разликата между дейността по емитиране на електронни пари и приемането на влогове. Специален дял от наредбата третира отчетността във връзка с електронните платежни инструменти. Този въпрос има перспективата да става все по-актуален в недалечно бъдеще, с оглед предприеманите от Европейската система на централни банки инициативи по преразглеждане на изискванията за статистическа информация във връзка с плащанията, платежните инструменти и платежните системи. Наредбата избира подход на по-общо третиране на проблематиката, като оставя възможност с указания да се определят детайлни изисквания във връзка с отчетните задължения, които издателите на електронни платежни инструменти ще имат към централната банка.
Новите Наредба № 3 и Наредба № 16 на БНБ са базирани върху разрешенията на ЗППЕПИПС, върху натрупания опит с досегашната регламентация и върху предложените от законодателството на Европейския съюз нормативни разрешения. Наредбите се стремят да очертаят рамката на урежданите проблеми, като осигурят и достатъчна гъвкавост за посрещане на интензивните развития в сферата на безналичните разплащания и свързаните с тях обществени отношения.
Новите Наредба № 3 и Наредба № 16 на БНБ влизат в сила от 8 октомври 2005 г.