Българска народна банка

На 10 ноември 2005 г. УС на Българската народна банка прие промени в Наредба № 9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка и Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ. Приетите днес промени продължават започнатата от 2003 г. политика на стабилизация на темповете на нарастване на кредита, отпуснат от банковата система за частния сектор, до умерено равнище, което може да бъде поддържано в средносрочен период, без да се застрашава финансовата стабилност. Същевременно УС на БНБ не счита, че към настоящия момент е необходимо допълнително намаляване на заложените в Наредба № 21 темпове на нарастване на банковия кредит. Приетите промени единствено подобряват регулацията, така че да се гарантира постигането на вече приетите в началото на годината референти стойности за нарастване на кредита за частния сектор.

Целта на предприетите мерки бе в края на 2005 г. темповете на растеж на банковия кредит да достигнат до 30 процента на годишна база, а в края на 2006 г. - до 20%. Тези референти темпове на растеж на банковия кредит се разглеждат от УС на БНБ като съвместими с общата цел на централната банка скоростта на натрупване на нови рискове в балансите на търговските банки по никакъв начин да не поставя на риск банковата система на страната. Като вторичен ефект - в степента, в която намаленият банков кредит не бе заместен от небанков кредит или външен частен дълг, предприетите от БНБ мерки имаха задържащ ефект върху тенденцията за влошаване на текущата сметка на платежния баланс.

До момента имаме две пълни тримесечия от действието на мерките и резултатите показват, че темповете на растеж на кредита за частния сектор се движат в желаната от нас посока. Същевременно данните показват, че няколко банки въпреки мерките запазиха стратегията си за увеличаване на пазарния им дял, използвайки евтино външно финансиране. Те планирано надхвърлят определените в наредбата темпове на растеж, като са готови да заплащат изискваните 200% допълнителни резерви. Тази кредитна политика създава предпоставки значително да се надвишат зададените темпове на растеж на кредита, с което да не се постигне търсеният ефект за съкращаване на риска в банковата система. В допълнение на това съществува риск останалите търговски банки да се включат в надпреварата за пазарни дялове и да започнат също да надхвърлят определените темпове на растеж на кредита и да заплащат допълнителни резерви.

За да се ограничи тази политика и да се направи по-скъпо нарастването на кредита над определените в Наредба № 21 темпове на растеж, въвеждаме прогресивна скала на допълнителните резерви, която ще се прилага от началото на първото тримесечие на 2006 г., а първият период на поддържане на допълнителни задължителни минимални резерви по тази скала започва на 4 май 2006 г.

Прогресивната скала на допълнителни задължителни минимални резерви е, както следва:

1. в двойния размер на стойността, с която общият размер предоставени кредити през всеки базисен период надхвърля съотношението, посочено в чл. 9, ал. 1, т. 1 и ал. 3, ако съответното съотношение е надхвърлено с до 1 на сто;

2. в тройния размер на стойността, с която общият размер предоставени кредити през всеки базисен период надхвърля съотношението, посочено в чл. 9, ал. 1, т. 1 и ал. 3, ако съответното съотношение е надхвърлено с до 2 на сто;

3. в четворния размер на стойността, с която общият размер предоставени кредити през всеки базисен период надхвърля съотношението, посочено в чл. 9, ал. 1, т. 1 и ал. 3, ако съответното съотношение е надхвърлено с 2 и над 2 на сто.”

От началото на годината се наблюдава и ускоряване на темповете, с които се влошава качеството на потребителските и ипотечните кредити за домакинствата. Бързите темпове на растеж на кредита за домакинствата през последните три години предполагаха в определен момент появата на такова влошаване. През последните месеци относителният дял на редовните потребителски кредити стана по-малък от търговските, което противоречи на възприетите международни норми, валидни доскоро и за нашите търговски банки. Ипотечният портфейл на банките също ускорено се влошава, като няма никакви индикации за стабилизиране на дела на некачествените кредити. Считаме, че тенденцията на влошаване на качеството на тези портфейли на банките дава достатъчно основание за налагането на по-консервативна политика по отношение на провизирането на тези кредити.

В тази връзка БНБ въвежда следните промени в Наредба № 9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка:

1. Увеличават се специфичните провизии за експозиции под наблюдение от не по-малко от 10 на не по-малко от 20% за експозиция към физически лица.

2. Увеличават се специфичните провизии за нередовни експозиции от не по-малко от 50% на не по-малко от 75% за експозиция към физически лица.

Поради стабилното състояние на качеството на корпоративния портфейл в баланса на търговските банки в момента не се налага приемането на по-строга политика по отношение на провизирането на тези кредити.

Промените в Наредба № 9 влизат в сила в тридневен срок след обнародването им в Държавен вестник.

Българската народна банка си запазва правото да приеме допълнителни мерки с цел гарантиране на финансовата стабилност в страната.