logo
Skip to content

Интервю на г-н Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Емисионно“, за в. „Капитал“, 29 ноември 2021 г.

КАЛИН ХРИСТОВ: В СЛЕДВАЩИТЕ 3 ГОДИНИ
Е ВСЕ ПО-ВЕРОЯТНО ИНФЛАЦИЯТА ДА ОСТАНЕ ВИСОКА

Подуправителят на БНБ пред "Капитал" за ценовия
натиск, лихвените нива и възстановяването на икономиката

Калин Христов е подуправител на БНБ. От 2009 г. два поредни мандата той ръководи управление "Емисионно", като вторият изтече през октомври 2021 г. и той продължава да изпълнява длъжността, докато парламентът избере нов. Цялата му кариера преминава в БНБ, като преди това до 2009 г. е съветник на управителя на централната банка. През 2013 г. е финансов министър в служебния кабинет на Марин Райков. Той ще бъде лектор на организираната от "Капитал" конференция "Банките и бизнесът" на 2 декември.

Големият въпрос, който вълнува всички сега, е настоящите високи нива на инфлация временни ли са или ще останат задълго. Прогнозата на БНБ е, че тя ще спадне догодина, но на какво са базирани тези очаквания и виждате ли рискове тя да се окаже над тях?

В дългосрочен хоризонт високата инфлация винаги е временна. В хоризонта на следващите 3 години е все по-вероятно инфлацията да се запази на настоящите високи нива.

По оценка на БНБ около 42% от потреблението в България се дължи на внесени стоки и услуги, което означава, че инфлацията в страната се влияе в значителна степен от това, което се случва на международните пазари. Поради тази причина и профилът на инфлацията в прогнозата на БНБ се определя до голяма степен от пазарните очаквания за динамиката на цените на основни суровини като петрол, храни и метали. На техническо ниво в прогнозата на БНБ очакванията за развитията на цените на основни суровини се базират на дефинирани от Европейската централна банка (ЕЦБ) допускания. В последната година допусканията, които получаваме от ЕЦБ, подценяват глобалните инфлационни развития в краткосрочен хоризонт и насочват към стабилизиране или дори понижаване на международните цени в средносрочен хоризонт. Подобна динамика на цените на суровините допринася за идеологическата позиция на ЕЦБ, че ускоряването на инфлацията е временно явление и не е нужно изтегляне на стимулите на паричната политика.

Според нас обаче допусканията не отразяват в достатъчна степен ценовите ефекти от структурните сътресения, причинени от пандемията, в комбинация с продължаващата силно стимулираща парична и фискална политика въпреки по-бързо от очакваното възстановяване на глобалната икономическа активност, недостига на работна сила, преструктурирането на глобалните вериги за доставки, както и индиректните ефекти върху инфлацията от повишението на цените на енергоизточниците. Поради тази причина в макроикономическата прогноза на БНБ от септември 2021 г. беше обърнато по-сериозно внимание на възходящите рискове при инфлацията спрямо базисния сценарий, илюстрирани със силната асиметричност на ветрилообразната графика за инфлацията.

Различията между нашите възгледи и допусканията на ЕЦБ за траекторията на цените на основните суровини в средносрочен план са обект на вътрешни за банката дискусии относно използвания подход за изготвянето на прогнозата за инфлацията в България, като още по време на декемврийската ни прогноза той ще бъде модифициран.

В допълнение към външните фактори очакваме вътрешните фактори, свързани със силното потребление, растежа на разходите за труд и на други разходи за производство, особено по линия на повишението на цената на електрическата енергия, да продължат да имат проинфлационно влияние в средносрочен план.

Как очаквате инфлацията и инфлационните очаквания да се отразят на поведението на бизнесите и хората и на тяхната склонност да инвестират, съответно потребяват или спестяват? Очаквате ли съществени промени в лихвите и обемите по депозити и кредити?

По-високата инфлация ограничава възможностите за потребление на домакинствата. Текущото повишение на цените отразява в значителна степен поскъпването на стоки и услуги, които се характеризират с ниска ценова еластичност и невъзможност за заместване в краткосрочен хоризонт (например транспортни горива, електроенергия, топлоенергия, хранителни продукти от първа необходимост). Поради това очакваме по-високата инфлация да ограничи реалния разполагаем доход на домакинствата, което е предпоставка за по-слаб растеж на реалното частно потребление в страната. Този ефект ще бъде частично компенсиран от наличието на механизми за индексиране на размера на някои социални плащания (като пенсиите), а също и от формиране на искания от страна на наетите за индексиране на заплатите. В условията на все по-ограничено предлагане на работна ръка и негативни демографски тенденции силата на договаряне на наетите вероятно ще се увеличава, което ще засилва връзката между инфлацията и растежа на заплатите. Възможностите за индексация на заплатите от страна на фирмите по отделните сектори варират спрямо степента на възстановяване на крайното търсене след негативния шок от първоначалното разпространение на пандемията през 2020 г. и спрямо възможностите за оптимизиране на разходите за производство предвид същественото покачване на международните цени на основни суровини. Покачването на производствените разходи на фирмите (по линия на разходите за работна ръка и за суровини) може да ограничи възможностите им за инвестиции.

Може да се очаква лихвените проценти по депозитите да се запазят близки до 0% и през следващата година.

В условията на повишаваща се инфлация реалните лихвени проценти по депозитите стават все по-силно отрицателни, което насърчава икономическите агенти да търсят алтернативни форми на спестяване. Лихвените проценти по новите срочни депозити следват трайна тенденция на понижение, като през последната една година и половина вече се наблюдават отрицателни лихвени проценти при фирмите, а при домакинствата те са близки до 0%. Тези тенденции отразяват поддържането за продължителен период от време на отрицателни лихвени проценти от страна на ЕЦБ и силно стимулиращата й парична политика, която поради режима на паричния съвет оказва влияние върху лихвените проценти в България. Друг важен фактор е високата ликвидност в банковата система и нарастващият приток на привлечени средства. Може да се очаква лихвените проценти по депозитите да се запазят близки до 0% и през следващата година. Същевременно от 2021 г. банките започнаха да въвеждат такса "съхранение" за парични средства над определен размер, като някои от тях намаляват прага, за който се прилага таксата.

Алтернативите за инвестиране на свободните средства, особено от страна на домакинствата, обаче са сравнително ограничени, поради което депозитите продължават да нарастват с високи темпове и не очакваме тези темпове да се забавят значително. Потенциален фактор с ограничаващ ефект върху нарастването на депозитите е именно въведената през тази година такса "съхранение" за парични средства над определен размер и вероятното увеличаване на броя на банките, които начисляват такава такса, както и намалението на прага, за който се прилага таксата.

Сред малкото възможни алтернативи е инвестирането в жилищни имоти, като през последната година се наблюдава увеличаване на търсенето на имотния пазар и нарастване на обема на сключените сделки, което доведе и до повишаване на темповете на нарастване на цените на жилищата при изоставащо предлагане. Фактори, които допълнително подкрепят търсенето на жилища, са повишението на доходите от труд, подобрението на нагласите на домакинствата, както и исторически ниските лихвени проценти по жилищните кредити, които текущо също са отрицателни в реално изражение. От страна на предлагането банките разполагат със значителен ликвиден ресурс, а през последните две тримесечия те отчитат и разхлабване на стандартите за отпускане на жилищни кредити след значителното им затягане през 2020 г. Тенденциите при кредитирането са възходящи, като по-силен растеж се наблюдава при кредита за домакинствата и особено при кредитите за покупка на жилище. При фирмените кредити растежът е значително по-нисък, като това се дължи на по-ограничено търсене и на по-консервативна политика от страна на банките, както и на предприеманите от тях отписвания и продажби на кредити. НСИ отчете по-слаб ръст на БВП за трето тримесечие на 2021 г. от очакването, а също и в сравнение с другите страни в ЕС.

Какви са причините за това забавяне на възстановяването, което сякаш не кореспондира с другите икономически показатели?

Според текущите сезонно изгладени данни възстановяването на икономическата активност към нивата отпреди пандемията от COVID-19 се случва по-бавно в България спрямо средното ниво при останалите държави – членки на ЕС. През третото тримесечие на 2021 г. възстановяването на икономическата активност в България достига до 96.7% от нивото през четвъртото тримесечие на 2019 г. спрямо възстановяване от средно 99.8% за държавите – членки на ЕС, и 99.5% за държавите от еврозоната. Въпросът защо наблюдаваното в България възстановяване е по-слабо има две измерения.

Първото измерение е чисто техническо и е свързано с точността на статистическите данни към момента. Текущите данните на НСИ за третото тримесечие на 2021 г. са все още много предварителни, като не е изключено с публикуването в бъдеще на окончателните данни картината да се промени. НСИ публикува експресните оценки единствено на база сезонно изгладени данни, чиято историческа серия назад до 2000 г. беше съществено ревизирана на 18 октомври тази година. С новите данни от началото на годината се наблюдава съществена разлика между годишните растежи според сезонно изгладените и неизгладените данни за БВП, като неизгладените данни, които са първичният източник на информация, сигнализират за по-бързо възстановяване на БВП и кореспондират по-тясно с по-високочестотните конюнктурни индикатори. Това в голяма степен обяснява защо текущите данни за сезонно изгладения БВП не кореспондират добре на други икономически и конюнктурни индикатори, които са налични за България. Този въпрос е детайлно разгледан в предстоящия брой на Икономическия преглед на БНБ.

Второто измерение е свързано със специфичните за България фактори, които ограничават икономическото възстановяване. Тук можем да отличим фактори като политическия цикъл в страната, който ограничава размера на публичните и частните инвестиции, както и по-високия дял в икономиката на туристическия сектор спрямо средния за държавите – членки на ЕС. Възстановяването на активността в туристическия сектор изостава спрямо другите сектори, като това беше допълнително повлияно и от влошаването на епидемиологичната обстановка в страната през третото тримесечие на 2021 г.


Изтегли DOC (43 KB)