Интервю на управителя на БНБ г-н Димитър Радев за БНТ, Денят започва, 13 октомври 2025 г.
Димитър Радев пред БНТ: Необходимо е разумно
управление на разходната част, доходите могат да растат
Автор: Надя Обретенова
Имате много голям опит, кажете, какво могат да направят сега управляващите, за да овладеят този процес, за да не се чува всеки ден: „Цените се увеличават, инфлацията расте, определени групи от населението не могат да се справят с по-високите цени на стоки и услуги?“
Първо, трябва да спре безотговорното говорене по темата. Това е нещо, което също така оказва влияние. На следващо място трябва да се насочат усилията към тези фактори, които допринасят за това увеличение на цените. Предстои приемането на бюджета и трябва да пречупим тренда, който наблюдаваме през последните години – именно проциклична фискална политика, която е фактор за увеличение на цените. Тоест има неща, които трябва да се направят, и предстои да видим дали ще бъдат направени.
Миналата година Централната банка предупреди, че бюджетът не се прави по начин, който да стабилизира икономиката и фискалната политика на страната. Сега какво предупреждавате на прага на изготвянето на бюджета за следващата година – първият бюджет в еврозоната?
Не е тайна, че бюджетът е изправен пред сериозни трудности. Генезисът на тези трудности е в политическата криза след 2020 година и свързаното с нея разхлабване на фискалната позиция. Определено има тренд на влошаване през последните години и той трябва да бъде пречупен. В този смисъл бюджетът за 2026 година ще бъде индикатор дали има достатъчно здрав разум и политическа воля това да се направи.
Инфлацията се увеличава. Според вас как ще завършим 2025 година?
Ще завършим с по-висока инфлация от тази, която е в еврозоната, но все още в управляеми рамки. Тоест няма да има особен драматизъм, поне в това, което официално се наблюдава и отчита като инфлация. Разбира се, дискусията – и публичната, и сред хората – за това колко са високи цените в магазините ще продължи, но от макроикономическа гледна точка това няма да представлява сериозен дисбаланс.
По пътя към еврозоната ние спазвахме определени критерии и рамки – по отношение на инфлацията и на бюджетния дефицит. Как сега, вече в еврозоната, трябва да спазваме и покриваме тези параметри?
Мисля, че дори извън контекста на еврозоната провеждането на разумни национални политики е изключително важно. Ние не трябва да забравяме, говорейки конкретно за фискалната политика, че през годините това е било едно от най-големите сравнителни предимства на страната. Ние не трябва да го губим. Това означава да провеждаме разумна и макроикономическа, и фискална политика. Така че, да – дори извън контекста на еврозоната, ние трябва да продължим с добрата национална политика във всички тези основни сфери.
Виждаме какво става във Франция. Не е тайна, че някои анализатори казват, че Франция може да предизвика определени процеси в еврозоната. Какво смятате вие? Може ли България по някакъв начин да се обвърже с този процес и да има последици за българската икономика?
Това, което става във Франция, отразява до голяма степен структурни фискални дисбаланси. Има ли основания за загриженост? – Да. Има ли основания за катастрофични сценарии? – Определено не. Не трябва да забравяме, че става въпрос за икономика с огромен капацитет, включително да се справя с подобни проблеми. Така че, ако това е знак за нещо, то е знак за необходимостта от бързи реформи, по-добра координация и, разбира се, поуките за нас – че замитането на фискалните проблеми рано или късно води до сериозни сътресения, включително политически.
Критиците на членството на България в еврозоната сега отново обръщат внимание на процесите, които се случват във Франция, и казват: „Ето, България влиза в еврозоната и ще се наложи ние с авоарите, които имаме, с парите, които ще се внесат в бюджета на еврозоната, ние да спасяваме закъсали икономики.“ Има ли нещо вярно в това, господин Радев?
Не. Определено не. Така че, ако опрем до това България да спасява Франция – просто това е тема, може би, добра за спекулации.
Преди десетина дни мисия на МВФ беше в България и препоръча замразяване на заплатите в държавния сектор и едновременно с това увеличаване на данъците и данъчната тежест. Коментирайте, моля ви – трябва ли да се съобразим с тези препоръки и в коя част от тях е добре наистина да ги приложим?
Ние имаме право на избор. Аз мисля, че в резултат на огромни усилия през последните, може би, повече от 20 години, сме извоювали правото сами да взимаме решенията, свързани с фискалната политика, без да разчитаме на външни фактори. Така че решенията зависят изцяло от нас. Мисля, че сега имаме отлична възможност да направим така, че да продължим с процеса на увеличаване на реалните доходи и същевременно възстановяване на фискалните буфери, ако фокусираме вниманието си върху това, което става в разходната част на бюджета, и го управляваме по най-разумния начин. Тоест това все още може да се направи. Ако проблемите продължат да ескалират, ще се окажем в положение, в което няма да има полезни ходове – нещо, което виждаме в момента. Вие споменахте Франция, но имаме такъв пример и близо до България.
В Румъния. За Румъния ли говорите?
Да.
Колко близо е румънският сценарий – това ние да тръгнем в тази посока? Виждаме увеличени заплати в държавния сектор и желание на управляващите, и то анонсирано, да се вдигат определени данъчни тежести.
И далеч, и близо – зависи от коя гледна точка разглеждаме проблема. Този сценарий ще бъде невъзможен в България, ако без забавяне се вземат мерки да пречупим негативния тренд по отношение на фискалната позиция от последните години. Ако оставим тези проблеми да ескалират, ние определено ще бъдем на пътя на това, което вие наричате „румънски сценарий“. Вижте, нашата приходна система, включително данъчна система, нейният дизайн е направен така, че да осигури сравнително безпроблемно финансиране на държавни разходи в размер до около 40% от брутния вътрешен продукт. Ако поддържаме устойчиво тези разходи значително над тази граница, това неизбежно поражда два въпроса: Как ще се финансират? И отговорите не са толкова сложни – чрез дълг или чрез увеличение на данъците, или чрез комбинация от тези две възможности. А те не са добри възможности. Затова фокусът трябва да бъде върху това да овладеем фискалната експанзия, да пречупим този тренд на проциклична фискална политика. В този смисъл, да – аз мисля, че бюджетът за 2026 година е може би по-важен от всеки от бюджетите през последните поне пет години.
