Българска народна банка

Антицикличен капиталов буфер

Цел на буфера:

Антицикличният капиталов буфер е макропруденциален инструмент, предвиден в Наредба № 8 на БНБ в съответствие с изискванията на Директива 2013/36/ЕС и направените изменения с Директива (ЕС) 2019/878. Основното предназначение на буфера е да послужи като защита на банковата система срещу потенциални загуби, произтичащи от натрупване на цикличен системен риск в периоди на прекомерен кредитен растеж.

Съгласно Наредба № 8, Българската народна банка извършва оценка и при необходимост променя на тримесечна основа нивото на антицикличния буфер за банките в страната. В съответствие с чл. 5, ал. 7 от наредбата БНБ оповестява на своята уеб-страница информация за определеното ниво на антицикличния буфер; приложимото съотношение кредити към БВП, неговото отклонение от дългосрочния тренд; референтния индикатор, подпомагащ преценката при определяне на антицикличния буфер и обосновката за нивото на антицикличния буфер. Предвид изискванията на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8, оповестената информация се актуализира на всяко тримесечие. С присъединяването към Единния надзорен механизъм от октомври 2020 г., Българската народна банка уведомява Европейската централна банка за решенията относно нивото на антицикличния буфер при спазване на заложените процедури в чл. 5 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции.

Методология:

Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 8 на БНБ, при оценката за нивото на антицикличния буфер се отчитат както референтният индикатор по чл. 5, ал. 1, така и съответните насоки на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и други индикатори, които БНБ е преценила за подходящи за отразяване на цикличния системен риск.

За определяне на нивото на референтния индикатор за буфера се използва методология на Базелския комитет за банков надзор, която се съдържа и в част I и II на приложението на Препоръката на ЕССР от 18-ти юни 2014 г. относно насоки за определяне на нива на антицикличния буфер (ЕССР/2014/1).

Съгласно методологията отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочната му стойност (означено с GAP_t) се изчислява по следния начин:

GAP_t = RATIO_t – TREND_t

където

GDP_t e брутният вътрешен продукт в тримесечие t

CREDIT_t е широк измерител на кредита за частния небанков сектор към края на тримесечие t

TREND_t е трендът на RATIO, определен чрез рекурсивен Ходрик-Прескот филтър при стойност на изравнителния параметър (ламбда) 400 000¹.

За изчислението на отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочното равнище е използван показател за размер на кредита, представляващ сума от позицията „Вземания от неправителствения сектор“ в аналитичната отчетност на други парично-финансови институции (други ПФИ) на паричната статистика² и позициите „Други сектори“ и „Преки инвестиции: вътрешнофирмено кредитиране“ с източник статистиката за брутния външен дълг по сектори³. Използвани са и данните на Националния статистически институт (НСИ) за размера на брутния вътрешен продукт по текущи цени⁴. Използваната статистическа информация е за периода от първото тримесечие на 1999 г.

Референтен индикатор:

Представените данни за показателите „съотношение кредит/БВП“ и „отклонение на съотношението кредит/БВП от дългосрочната му стойност“ са изчислени въз основа на актуалната информация към датата на вземане на решение. Стандартният референтен индикатор сочи нулева стойност на буфера, но тъй като този показател не отразява адекватно тенденциите в цикличните рискове, при оценката за нивото на антицикличния буфер се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.

И през второто тримесечие на 2025 г. се запазва тенденцията за нарастване на кредита за неправителствения сектор. Определящи фактори по линия на предлагането на кредит са устойчивата ликвидна и капиталова позиция на банковата система и стабилно високият растеж на депозитите. Търсенето в сегмента на жилищните кредити е подкрепено от положителните условия на труд - ниско равнище на безработица и нарастващи доходи, наред със запазващите се благоприятни лихвени проценти за тези кредити.

В същото време външната среда продължава да се намира в етап на висока несигурност, породена от процесите на търговска фрагментация и геополитическите конфликти. Въздействието на тези повишени рискове остава труднопредвидимо по отношение на ефекта върху финансовите пазари, цените на основни суровини и енергийни продукти и като цяло върху макрофинансовите условия, в които оперират банките.

Както рисковете, акумулирани вследствие на продължителен интензивен кредитен растеж, така и произтичащите от външната среда, биха могли негативно да въздействат върху способността на предприятията и домакинствата да обслужват своевременно и в пълна степен своите задължения. Потенциална материализация на кредитен риск, съпътствана от повишени разходи за обезценка, би оказала натиск върху доходността и капиталовата позиция на банките и банковата система. Чрез поддържането на антицикличен капиталов буфер те са в по-висока степен подготвени да посрещнат рискове от подобен характер.

Наличието на солидна капиталова позиция и придържането към разумни кредитни стандарти са определящи фактори за смекчаването на ефектите от проявление на системните рискове за финансовата система. След въвеждането, считано от 1 октомври 2024 г. на изисквания към кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти, те са обект на периодичен анализ. Текущата оценка сочи позитивно въздействие на изискванията върху рисковия апетит на кредитните институции, изразяващо се в значително понижение на новоотпуснатите кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти, със съотношения на показателите във високите интервали на разпределенията, особено по отношение на съотношението между размера на текущите плащания по дълга и дохода.

Решения за нивото на буфера:

* Във връзка с пандемията от COVID-19, през март 2020 г. Управителният съвет на БНБ прие пакет от мерки, включващ отмяна на предвидените за 2020 г. и за първото тримесечие на 2021 г. увеличения на нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към местните кредитни рискови експозиции, и запазване на равнището от 0.5%.

През 2021 г. УС на БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1.0% от 1 октомври 2022 г. и на 1.5% от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер бе увеличено допълнително на 2.0% в сила от 1 октомври 2023 г. Запазването на антицикличен капиталов буфер на ниво от 2% през четвъртото тримесечие на 2026 г. подкрепя капиталовата позиция на кредитните институции и тяхната устойчивост към потенциална материализация на системни рискове.

¹ Съгласно текста на препоръката: „Филтърът на Hodrick-Prescott (HP филтър) е стандартен математически инструмент, използван в макроикономиката за установяване на тренда на дадена променлива за определен период от време. Той се съдържа във всички стандартни статистически пакети. Едностранният, рекурсивен, HP филтър гарантира, че при изчисляването на тренда се използва само информацията, която е налична към съответния времеви момент. Изравнителният параметър, обозначаван обикновено като ламбда в техническата литература, е определен на 400 000, за да обхване дългосрочния тренд в поведението на съотношението кредит/БВП.“

² Показател „вземания от неправителствения сектор“ с източник аналитичната отчетност на други парично-финансови институции (други ПФИ). Публикация на БНБ „Парична статистика“.

³ Позиции „Други сектори“ и „Преки инвестиции: вътрешнофирмено кредитиране“ с източник статистиката за „Размер на брутния външен дълг по сектори“.

⁴ Данни за „БВП - Производствен метод - национално ниво“ в раздел: „Статистически данни › Макроикономическа статистика › Брутен вътрешен продукт (БВП) › Брутен вътрешен продукт (БВП) - ЕСС 2010 ›Тримесечни данни“.