logo
Skip to content

Единен надзорен механизъм

Считано от 1 октомври 2020 г. България се присъедини към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяването на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ. Присъединяването към ЕНМ е следствие на Решение (ЕС) 2020/1015 на Европейската централна банка от 24 юни 2020 година за установяване на „тясно сътрудничество“ между Европейската централна банка и Българската народна банка (ЕЦБ/2020/30).

Единен надзорен механизъм е названието на системата за банков надзор в Европейския съюз. Механизмът включва ЕЦБ и националните надзорни органи на участващите държави. Съгласно чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 участваща държава е тази, чиято парична единица е евро или когато паричната единица не е евро, държава която е установила т.нар. „тясно сътрудничество“ между съответния национален надзорен орган и ЕЦБ. Основните цели на ЕНМ са да осигурява сигурността и стабилността на европейската банкова система, да засили финансовата интеграция и прилагането на последователен надзор. В периода от 1 октомври 2020 г. до 31 декември 2025 г. България участва в ЕНМ посредством установено „тясно сътрудничество“, а считано от 1 януари 2026 г. продължава участието си в ЕНМ като пълноправен член на Еврозоната, чиято парична единица е еврото.

Европейската централна банка упражнява банков надзор в сътрудничество с националните надзорни органи чрез установяване на общ подход към текущия надзор, предприемане на хармонизирани надзорни действия, коригиращи мерки и осигуряване на последователното прилагане на правната рамка и надзорните политики. Европейската централна банка има правомощия да извършва надзорен преглед, проверки на място и разследвания за осигуряване спазването на пруденциалните правила на ЕС, да определя по-високи капиталови изисквания (буфери), за да противодейства на евентуални финансови рискове.

Европейската централна банка е единственият орган, компетентен да издава и да отнема лицензите на кредитните институции, установени в участващите в единния надзорен механизъм държави членки, както и да оценява уведомленията за придобиването и освобождаването от квалифицирани дялови участия в кредитни институции. По отношение на установените в Република България значими кредитни институции ЕЦБ извършва и оценки за надеждност и пригодност на членовете на ръководните органи и на лицата, заемащи ключови позиции, като по отношение на тези институции ЕЦБ е компетентен орган за издаване и на определените в приложимата правна рамка одобрения и разрешения.

Надзорните функции на ЕЦБ се изпълняват от нейния Надзорен съвет (НС). С решение на УС на БНБ подуправителят, ръководещ управление „Банков надзор“ е определен за представител на БНБ в НС на ЕЦБ със същите права и задължения, като всички останали членове, включително с право на глас. Надзорният съвет на ЕЦБ подготвя проектите на решения, които след това се приемат от Управителния съвет (УС) на ЕЦБ, следвайки така наречената процедура при липса на възражения (non-objection procedure). В периода от 1 октомври 2020 г. до 31 декември 2025 г. в УС на ЕЦБ няма представител на Р България, тъй като се състои от членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и управителите на централните банки от страните-членки на еврозоната. Считано от 1 януари 2026 г. с присъединяването на България към Еврозоната управителят на БНБ е пълноправен член на УС на ЕЦБ.

Прекият надзор над значимите институции (SIs – Significant Institutions) и издаването и отнемането на лицензи, одобрения за придобиване и освобождаване от квалифицирани дялови участия („общите процедури“) за всички поднадзорни лица, учредени в Р България, се осъществява от ЕЦБ. Обект на директен надзор от страна на ЕЦБ са „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „Юробанк България“ АД, определени като системно значими институции според критериите, описани в Регламент(ЕС) № 1024/2013 и Регламент (ЕС) № 468/2014.

Европейската централна банка отговаря за надзора над определените като значими институции във всички аспекти на тяхната дейност, включително дистанционен надзор, инспекции на място, така наречените хоризонтални функции: надзорна методология, оценка на модели, лицензи, оценка за надеждност и пригодност на членове на управителните органи на банките. Считано от 1 януари 2026 г. решенията на ЕЦБ по отношение на значимите институции, установени в Р България, са директно приложими. За целите на директния надзор върху определените като значими банки БНБ определи подкоординатори, както и представители в съвместните надзорни екипи, които участват на всички етапи от процеса на осъществяване на надзор. Съвместните надзорни екипи са отговорни за цялостната оценка на риска, на стабилността и уязвимостта на всяка една от значимите кредитните институции. Те определят и съответните надзорни мерки в случай на необходимост, включително допълнителните капиталови изисквания по Втори стълб на Базел II. Съвместните надзорни екипи правят оценка на адекватността на вътрешните оценки на капитала и ликвидността и рисковете за тях, на плановете за възстановяване, както и на адекватността на бизнес-модела и корпоративното управление на всяка една банка.

Директният надзор над класифицираните като по-малко значими институции се осъществява от БНБ, но при пълна хармонизация на надзорния процес с този на ЕЦБ. Българската народна банка спазва издадените от ЕЦБ регламенти, насоки и общи инструкции и предприема необходимите действия за изпълнение на правните актове на ЕЦБ по Регламент (ЕС) № 1024/2013, включително при планиране и осъществяване на инспекции на място. Европейската централна банка може във всеки един момент да поеме прекия надзор над по-малко значимите институции, където е необходимо, за да се осигури последователно прилагане на високи надзорни стандарти. За целите на надзора над по-малко значимите банки към ЕНМ на ЕЦБ е създадена структура, в която БНБ участва. В рамките на структурата се обсъждат въпросите на надзора над по-малко значимите институции на страните от ЕНМ. Участието в ЕНМ включва и предоставяне на ЕЦБ на цялата информация, необходима за изпълнение на задачите на ЕЦБ, включително такава, която представлява професионална тайна. Европейската централна банка събира такси за осъществяването на надзорната си дейност, като този принцип съответно се прилага и за банките в Р България.

Контролните функции на БНБ за спазване от банките (значими и по-малко значими) на изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Закона за мерките срещу финансиране на тероризма (ЗМФТ), се запазват и след присъединяването на Република България към ЕНМ.

С присъединяването си към Единния надзорен механизъм БНБ получи достъп до надзорния капацитет на ЕЦБ и държавите членки в цялата му пълнота – стандарти, методология, аналитична подкрепа и т.н. Експертите на БНБ участват в процеса на приемане на проекти за решения, предложени от НС на ЕЦБ, които след това се приемат от УС на ЕЦБ. БНБ определи свои представители в надзорната архитектура на ЕНМ – в съвместните надзорни екипи, в работните структури на ЕНМ по основните направления на надзорната дейност в аналитичната мрежа към ЕНМ. Стартът на процеса обуслови покриването на над 30 нови бизнес направления, в които допълнително бяха ангажирани няколко десетки експерти от управление „Банков надзор“. По отношение на въпросите на политиката, свързани с пруденциалния надзор, представители на БНБ участват в други комитети и структури, които подпомагат работата на ЕЦБ във връзка със задачите, които са ѝ възложени с Регламент (ЕС) № 1024/2013.

Провеждането на макропруденциална политика в страните от Европейския съюз е предмет на национален мандат, като присъединяването на БНБ към ЕНМ се обвързва със сътрудничество с ЕЦБ и при осъществяването на макропруденциалния надзор върху банковата система[1]. За инструментите, имащи за цел отстраняване на системните или макропруденциалните рискове, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, БНБ като национално компетентен и определен орган, уведомява ЕЦБ за своето намерение и разглежда обстойно становището на ЕЦБ. ЕЦБ може да приложи по-високи изисквания за капиталови буфери, с които кредитните институции трябва да разполагат, в допълнение към изискванията за собствен капитал по член 4, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 1024/2013, включително нива на антицикличния буфер, както и да прилага по-строги мерки, имащи за цел отстраняване на системните или макропруденциалните рискове на равнището на кредитните институции. БНБ участва в Макропруденциалния форум на ЕЦБ със своя представител в Надзорния съвет на ЕЦБ. Макропруденциалният форум включва Управителния съвет и Надзорния съвет на ЕЦБ и представлява платформа за редовни дискусии на високо равнище, като обединява микропруденциални и макропруденциални перспективи от цяла Европа.



[1] Регламент № 1024/2013, Член 5 Макропруденциални задачи и инструменти


 

Национална правна рамка