logo
Skip to content

Единен надзорен механизъм

Считано от 1 октомври 2020 г. България се присъедини към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяването на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ. Присъединяването към ЕНМ е следствие на Решение (ЕС) 2020/1015 на Европейската централна банка от 24 юни 2020 година за установяване на тясно сътрудничество между Европейската централна банка и Българската народна банка (ЕЦБ/2020/30).

Единен надзорен механизъм е названието на системата за банков надзор в Европейския съюз. Механизмът включва ЕЦБ и националните надзорни органи на участващите държави. Съгласно чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 участваща държава е тази, чиято парична единица е евро или когато паричната единица не е евро, държава която е установила т.нар. „тясно сътрудничество“ между съответния национален надзорен орган и ЕЦБ – механизмът, установен за Р България. Основните цели на ЕНМ са да осигурява сигурността и стабилността на европейската банкова система, да засили финансовата интеграция и прилагането на последователен надзор.

ЕЦБ упражнява банков надзор в сътрудничество с националните надзорни органи чрез установяване на общ подход към текущия надзор, предприемане на хармонизирани надзорни действия, коригиращи мерки и осигуряване на последователното прилагане на правната рамка и надзорните политики. ЕЦБ има правомощията да извършва надзорен преглед, проверки на място и разследвания, да издава или отнема лицензи за банкова дейност, да оценява придобиването и разпореждането с квалифицирани дялови участия от страна на банките, да осигурява спазването на пруденциалните правила на ЕС, да определя по-високи капиталови изисквания (буфери), за да противодейства на евентуални финансови рискове.

Надзорните функции на ЕЦБ се изпълняват от нейния Надзорен съвет (НС). С решение на УС на БНБ подуправителят, ръководещ управление „Банков надзор“ е определен за представител на БНБ в НС на ЕЦБ със същите права и задължения, като всички останали членове, включително с право на глас. НС на ЕЦБ подготвя проектите на решения, които след това се приемат от Управителния съвет (УС) на ЕЦБ, следвайки така наречената процедура при липса на възражения (non-objection procedure). УС на ЕЦБ приема и други решения по общата рамка на ЕНМ без прилагане на процедура при липса на възражения. В УС на ЕЦБ няма представител на Р България, тъй като се състои от членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и управителите на централните банки от страните-членки на еврозоната.

По силата на рамката за тясно сътрудничество, ЕЦБ вече е отговорна за прекия надзор над значимите институции (SIs – Significant Institutions) и за издаване и отнемане на лицензии, за одобрения на придобиване и освобождаване от класифицирани дялови участия („общите процедури“) за всички поднадзорни лица, учредени в Р България. Като системно значими институции, обект на директен надзор от страна на ЕЦБ са определени „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „Юробанк България“ АД.

ЕЦБ отговаря за надзора над определените като значими институции във всички аспекти на тяхната дейност, включително дистанционен надзор, инспекции на място, така наречените хоризонтални функции: надзорна методология, оценка на модели, лицензии, оценка за надеждност и пригодност на членове на управителните органи на банките. Тъй като Република България не членува в еврозоната и решенията на ЕЦБ нямат правна сила в страната, БНБ издава индивидуални административни актове по отношение на значимите институции по искане от ЕЦБ и в пълно съответствие с него. За целите на директния надзор върху определените като значими банки БНБ определи подкоординатори, както и представители в съвместните надзорни екипи, които участват на всички етапи от процеса на осъществяване на надзор. Съвместните надзорни екипи са отговорни за цялостната оценка на риска, стабилността и уязвимостта на всяка една от значимите кредитните институции. Те определят и съответните надзорни мерки в случай на необходимост, включително допълнителните капиталови изисквания по Втори стълб на Базел II. Съвместните надзорни екипи правят оценка на адекватността на вътрешните оценки на капитала и ликвидността и рисковете за тях, на плановете за възстановяване, както и на адекватността на бизнес-модела и корпоративното управление на всяка една банка.

ЕЦБ отговаря за наблюдението над по-малко значимите институции (LSIs – Less Significant Institutions) и за общите процедури за всички кредитни институции. Директният надзор над класифицираните като по-малко значими институции се осъществява от БНБ, но при пълна хармонизация на надзорния процес с този на ЕЦБ. БНБ спазва насоките и исканията, издадени от ЕЦБ и предприема необходимите мерки за изпълнение на правните актове на ЕЦБ по Регламент (ЕС) № 1024/2013, включително като издава необходимите административни актове. В тази връзка ЕЦБ упражнява контрол по прилагането на всички насоки и стандарти на ЕНМ в работата на БНБ включително и по отношение на процеса на надзорен преглед и оценка и инспекциите на място. ЕЦБ разполага с определени директни правомощия по отношение на по-малко значими институции, свързани с процеса на издаване и отнемане на лицензии, одобрения на придобиване и освобождаване от класифицирани дялови участия в кредитни институции, издаването на общи препоръки, указания и инструкции, планиране и осъществяване на инспекции на място. ЕЦБ може във всеки един момент да поеме прекия надзор над по-малко значимите институции, където е необходимо, за да се осигури последователно прилагане на високи надзорни стандарти. За целите на надзора над по-малко значимите банки към ЕНМ на ЕЦБ е създадена структура, в която БНБ участва. В рамките на структурата се обсъждат въпросите на надзора над по-малко значимите институции на страните от ЕНМ. Участието в ЕНМ включва и предоставяне на ЕЦБ на цялата информация, необходима за изпълнение на задачите на ЕЦБ, включително такава, която съставлява банкова и професионална тайна. ЕЦБ събира такси за осъществяването на надзорната си дейност, като този принцип съответно се прилага и за банките в Р България.

Контролните функции на БНБ за спазване от банките (значими и по-малко значими) на изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Закона за мерките срещу финансиране на тероризма (ЗМФТ), се запазват и след присъединяването на Република България към ЕНМ.

С присъединяването си към Единния надзорен механизъм БНБ получи достъп до надзорния капацитет на ЕЦБ и страните членки в цялата му пълнота – стандарти, методология, аналитична подкрепа и т.н. Експертите на БНБ участват в процеса на приемане на проекти за решения, предложени от НС на ЕЦБ, които след това се приемат от УС на ЕЦБ. БНБ определи свои представители в надзорната архитектура на ЕНМ – в съвместните надзорни екипи, в работните структури на ЕНМ по основните направления на надзорната дейност в аналитичната мрежа към ЕНМ. Стартът на процеса обуслови покриването на над 30 нови бизнес направления, в които допълнително бяха ангажирани няколко десетки експерти от управление „Банков надзор“. По отношение на въпросите на политиката, свързани с пруденциалния надзор, представители на БНБ участват в други комитети и структури, които подпомагат работата на ЕЦБ във връзка със задачите, които са ѝ възложени с Регламент (ЕС) № 1024/2013.

Провеждането на макропруденциална политика в страните от Европейския съюз е предмет на национален мандат, като присъединяването на БНБ към ЕНМ се обвързва със сътрудничество с ЕЦБ и при осъществяването на макропруденциалния надзор върху банковата система[1]. За инструментите, имащи за цел отстраняване на системните или макропруденциалните рискове, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, БНБ като национално компетентен и определен орган, уведомява ЕЦБ за своето намерение и разглежда обстойно становището на ЕЦБ. ЕЦБ може да приложи по-високи изисквания за капиталови буфери, с които кредитните институции трябва да разполагат, в допълнение към изискванията за собствен капитал по член 4, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 1024/2013, включително нива на антицикличния буфер, както и да прилага по-строги мерки, имащи за цел отстраняване на системните или макропруденциалните рискове на равнището на кредитните институции. БНБ участва в Макропруденциалния форум на ЕЦБ със своя представител в Надзорния съвет на ЕЦБ. Макропруденциалният форум включва Управителния съвет и Надзорния съвет на ЕЦБ и представлява платформа за редовни дискусии на високо равнище, като обединява микропруденциални и макропруденциални перспективи от цяла Европа.



[1] Регламент № 1024/2013, Член 5 Макропруденциални задачи и инструменти


 



 

Постери във връзка с информационната кампания на ЕЦБ и БНБ по случай 10-годишнината от създаването на Единния надзорен механизъм

 


Свалете за печат


Свалете за печат


Свалете за печат


Свалете за печат

Национална правна рамка