Българска народна банка

Операции на открития пазар

Операциите на открития пазар са инструменти на паричната политика, които се изпълняват по инициатива на Евросистемата и се провеждат по децентрализирано от националните централни банки. Тези операции могат да приемат различни форми и са основният инструмент на Евросистемата за управление на ликвидността. Те имат ключова роля при управлението на пазарните лихвени проценти, ликвидността в банковата система на еврозоната, както и при сигнализирането на насоки за бъдещото провеждане на парична политика.

Евросистемата разполага със следните инструменти за осъществяване на операциите на открития пазар: обратни сделки, окончателни сделки, издаване на дългови сертификати на ЕЦБ, валутни суапове и депозити с фиксиран матуритет. Тези инструменти могат да бъдат използвани както за предоставяне, така и за изтегляне на ликвидност. При текущата оперативна рамка Евросистемата използва предимно обратни сделки за предоставяне на ликвидност.

Операциите на открития пазар могат да се класифицират в четири категории:

• Основни операции по рефинансиране

  Провеждат се ежеседмично чрез стандартни тръжни процедури. При текущата оперативна рамка тези операции са предоставящи ликвидност, изпълняват се по фиксиран лихвен процент, като подадените заявки се удовлетворяват изцяло. Матуритетът на основните операции по рефинансиране е една седмица, а тръжните процедури се провеждат обикновено всеки вторник с вальор на следващия ден. Провеждането им е по предварително обявен график. Основните рефинансиращи операции може да се провеждат и като търг с променлив лихвен процент. Минималната сума за подаване на заявка за участие в търга по основна рефинансираща операция е 1 млн. евро.

• Дългосрочни операции по рефинансиране

  Имат характеристиките на основните операции по рефинансиране с изключение на матуритета и честотата на провеждане. Тръжните процедури за дългосрочните операции по рефинансиране се провеждат веднъж месечно, обикновено последния вторник на месеца, и имат срок до падежа 3 месеца. Минималната сума за участие в тези операции е 10 хил. евро.

• Операции по фино регулиране

  Тези операции имат за цел да изгладят въздействието на неочаквани колебания в ликвидността на банковата система. При настоящата оперативна рамка, характеризираща се с големи свръхрезерви, тези операции се използват по-рядко. Обикновено операциите по фино регулиране се извършват чрез бързи тръжни процедури (в рамките на 135 минути).

• Структурни операции

  Целта на провеждането им е приспособяване на структурната позиция на Евросистемата спрямо дългосрочната ликвидна позиция на пазара. Инструментите за провеждане на структурните операции не са стандартизирани. Тези операции могат да бъдат под формата на репо сделки, окончателни покупки или емитиране на дългови сертификати.

 

Евросистемата използва и редица нестандартни инструменти, за да подкрепи трансмисията на паричната политика и да повиши ликвидността в еврозоната. Програмите за покупка на активи са пример за такива. Част от проведените в миналото програми са APP (Програма за покупка на активи) и PEPP (Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия). По тези програми Евросистемата осъществяваше окончателни покупки на пазара на различни видове допустими активи. Към текущия момент няма активни програми за покупки на активи и падежиращите суми по притежаваните от Евросистемата ценни книжа не се реинвестират.

Целевите програми за дългосрочно рефинансиране като TLTRO I, II, III и PELTRO са нестандартни версии на дългосрочните операции по рефинансиране с по-дълъг матуритет (до четири години) и с преференциални лихвени проценти.

Друг нестандартен инструмент, който Евросистемата използва регулярно и при текущата оперативна рамка, са операциите по предоставяне на ликвидност в щатски долари срещу обезпечение. Те се провеждат ежеседмично по предварително обявен график (обикновено всяка сряда), а матуритетът им е една седмица. Провеждат се чрез бързи тръжни процедури по фиксиран лихвен процент и се удовлетворяват изцяло.

 

Ликвидни улеснения с постоянен достъп

Ликвидните улеснения с постоянен достъп са на разположение на контрагентите по парична политика на БНБ във всеки работен ден на TARGET2. Чрез тези инструменти на паричната политика Евросистемата предоставя или абсорбира овърнайт ликвидност от банковата система, като инициативата за ползването им е на кредитните институции. Улесненията дават възможност на банките да управляват ликвидността си на ежедневна база, а лихвите по тях служат за горна и долна граница на овърнайт лихвите на паричния пазар. Условията по ликвидните улеснения са идентични във всички страни от еврозоната, а лихвените проценти по тях са фиксирани и се определят от Управителния съвет на ЕЦБ.

• Депозитно улеснение

  Депозитното улеснение дава възможност на контрагентите по парична политика на БНБ да депозират средства овърнайт по специално създадена за целта сметка. Тези средства се олихвяват с лихвения процент по депозитното улеснение. Няма ограничения за сумата, която контрагентите могат да депозират по депозитното улеснение. При текущите условия на свръхликвидност на банковата система в еврозоната лихвеният процент по депозитното улеснение се счита за основния инструмент на паричната политика на Евросистемата.

• Пределно кредитно улеснение

  Пределното кредитно улеснение дава възможност на контрагентите по парична политика да получат овърнайт кредит срещу обезпечение по TARGET2 сметката си при БНБ. Тези средства се олихвяват с лихвения процент по кредитното улеснение. Няма ограничения за сумата, която контрагентът може да получи, стига да предостави достатъчно допустимо обезпечение. Овърнайт кредит може да се получи при изрично искане от контрагента или автоматично – при отрицателно салдо по TARGET сметките на контрагента при БНБ. Контрагентите следва да мобилизират предварително достатъчно допустими активи за обезпечаване на сделката.

 

Изисквания за минимални резерви

Европейската централна банка (ЕЦБ) изисква от кредитните институции, установени в еврозоната, да поддържат минимални резерви по свои сметки в съответните национални централни банки (НЦБ).

Календарът на периодите на поддържане на резерви се публикува предварително преди началото на всяка календарна година. Всеки период на поддържане започва в деня на сетълмента на основната операция по рефинансиране, следващ заседанието на Управителния съвет на ЕЦБ, на което по предварителен график се прави оценка на текущата позиция на паричната политика, и приключва в деня преди началото на следващия период на поддържане.

Минималните резерви се изчисляват на базата на определени позиции от пасива в баланса на кредитната институция. Резервната база се определя, като се ползва статистическа информация за депозити и емитирани дългови ценни книжа. Пасивите към други институции, подлежащи на изискванията на Евросистемата за минимални резерви, към ЕЦБ и НЦБ от Евросистемата са изключени. Съотношение на резервите от 1% се прилага за пасиви с падеж до и включително две години, докато за пасиви с по-дълъг падеж и споразумения за обратно изкупуване (репо сделки) се прилага съотношение на резервите от 0%.

От 20 септември 2023 г. наличностите от минимални резерви по резервните сметки се олихвяват с 0 %.

За повече информация относно минималните резерви виж страницата на ЕЦБ.