Парична политика
Парична политика са решенията, които централните банки вземат, за да въздействат върху лихвените проценти и паричното предлагане в дадена икономика. От 1 януари 2026 г. България се присъединява към еврозоната, а Българската народна банка става част от Евросистемата. От тази дата основна задача на Българската народна банка е да участва в определянето и да прилага паричната политика на Евросистемата.
Основна цел
Основната цел на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на държавите – членки на еврозоната, съставляващи Евросистемата, е поддържането на ценова стабилност в еврозоната. Поддържането на стабилни цени е най-добрият начин, по който централните банки могат да допринесат за подобряване на благосъстоянието на хората. Ценовата стабилност защитава покупателната способност, създава предвидима среда за домакинствата и бизнеса, насърчава инвестициите и допринася за устойчивия икономически растеж.
Определяне на паричната политика
Паричната политика в еврозоната се определя от Управителния съвет (УС) на ЕЦБ. Той се състои от членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и управителите на националните централни банки на държавите от еврозоната, включително Българската народна банка. Управителят на Българската народна банка участва пряко в процеса на вземане на решения по паричната политика, като това свое право и задължение той изпълнява в лично качество и при спазването на принципите за независимост.
Ротация на правата на глас в Управителния съвет на ЕЦБ
От 2015 г. при гласуванията в УС на ЕЦБ по въпросите за паричната политика се прилага ротационна система, чиято цел е да гарантира ефективното функциониране на съвета при разширяване на еврозоната. Съгласно тази система членовете на УС са разпределени в три групи в зависимост от размера на икономиката и финансовия сектор на съответните държави членки. При вземането на решения се прилага принципът „един член – един глас“ за онези, които в съответния момент разполагат с право на участие в гласуването. Всички членове присъстват на заседанията и имат възможност да изразяват становища по въпросите на паричната политика. В рамките на ротационния механизъм управителят на БНБ участва в приблизително 70% от гласуванията по въпросите за паричната политика.
Изпълнение на паричната политика
Докато формулирането на целите, измерителите и инструментариума на паричната политика е в компетенциите на Управителния съвет на ЕЦБ, то прилагането ѝ се извършва децентрализирано от националните централни банки, формиращи Евросистемата, една от които е Българската народна банка. Управлението на лихвените проценти от Евросистемата се осъществява посредством широк набор от инструменти:
- операции на открития пазар;
- ликвидни улеснения с постоянен достъп;
- изисквания за поддържане на минимални резерви.
Това са така наречените „стандартни инструменти“ на паричната политика на Евросистемата, с които се въздейства на краткосрочните пазарни лихвени равнища и се управлява ликвидността на банковата система, за да се постигнат целите на паричната политика.
Евросистемата има възможност да прилага и допълнителни „нестандартни мерки“ с цел постигане на по-добра трансмисия на паричната политика. Такива инструменти са насоките за бъдещото провеждане на парична политика от Евросистемата, програмите за покупка на активи, както и програмите за целево дългосрочно рефинансиране на банките.
Българската народна банка имплементира изискванията на паричната политика на Евросистемата в Наредба № 45 на БНБ от 17 април 2025 г. относно установяване и регламентиране на правоотношенията на Българската народна банка с контрагенти по парична политика (Наредба № 45) и Общи условия на БНБ за осъществяване на паричната политика на Евросистемата (Общи условия на БНБ).