logo Skip to content

Участие на г-н Димитър Радев, управител на БНБ, в предаването „Неделята на Нова” по Нова тв, 20 декември 2020 г.

Присъединяването на лева към Европейския валутен механизъм и на страната към Банковия съюз е едно забележително постижение, при това в много трудна и мрачна година. Този акт, наред с всичко друго, показва, че страната има капацитет да решава сложни стратегически задачи дори при трудни условия. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за предаването „Неделята на NOVA“ на Нова телевизия.

Подобно развитие е израз на доверие към това, което България прави, а също така, в контраст на случващото се в последно време – включително Брекзит, показва, че европейският проект има бъдеще. Присъединяването на лева към Европейския валутен механизъм и на страната към Банковия съюз всъщност е първата стъпка към присъединяването на страната към еврозоната – първа, много важна и трудна стъпка. И затова казвам, че в една действително сложна година това е забележително постижение, допълни управителят на БНБ.

Според него това, което е направило правителството и Министерство на финансите под ръководството по това време на Владислав Горанов, е изиграло изключително важна роля. Това беше едно общо усилие, което беше посрещнато с разбиране от нашите партньори, заяви той. Можем да направим сравнение с други такива инициативи – всъщност да се постигне подобен резултат не е лесно, подчерта гуверньорът.

Попитан какво ни дава присъединяването към Банковия съюз, управителят на БНБ заяви, че на този въпрос трябва да се гледа стратегически, не само от гледна точка на кризата, в която се намираме.

Банковият съюз е първата институция на еврозоната, на която България става пълноправен член с всички произтичащи от това права и отговорности, включително по отношение на взимането на най-важните решения, свързани с надзора и преструктурирането на европейските банки. Това същевременно увеличава значително капацитета и експертизата за упражняване на надзор и върху българските банки. Имаме достъп до много важна информация, какъвто нямахме преди присъединяването. Вземането на информирани решения по отношение на банковия сектор е нещо изключително важно, както и за всеки един друг сектор, каза Димитър Радев. Освен това Банковият съюз е ценен опит и добра подготовка за пълното присъединяване на страната към еврозоната. Очаквам това да бъде основна точка от дневния ред през следващите няколко години, посочи г-н Радев.

Попитан за основните предизвикателства през отиващата си 2020 година, управителят на Централната банка посочи две теми: пандемията и присъединяването на лева към Европейския валутен механизъм. Предизвикателствата при присъединяването на лева към Европейския валутен механизъм бяха свързани с мащабите, със сложността на тази задача, но това беше упражнение, което беше добре планирано и добре изпълнено. Докато пандемията дойде неочаквано и трябваше да се взимат бързи, решителни мерки без достатъчно време за подготовка. Резултатите показват, че и в двата случая Централната банка и банковият сектор като цяло са действали адекватно.

Тези резултати можем да ги видим включително в мораториума, който беше продължен и дава финансови облекчения на домакинствата и на бизнеса в един много труден период. Но също така и в кредитната дейност, която не само че не стагнира през тази година, но и се увеличи в сравнение с миналата година, подчерта управителят на БНБ. Увеличават се както кредитите за бизнеса, така и за домакинствата. Най-сериозен ръст бележат ипотечните кредити, посочи г-н Радев. Увеличаването на кредитите е един добър знак. Това, което ние направихме, беше основно с цел да се постигнат тези две неща – първо, да се създаде капацитет в банковия сектор, който да му позволи да посрещне потенциални загуби, свързани с кризата; и второ – да се създадат условия така, че банките да нямат трудности пред тяхната основна функция, а именно предоставянето на кредити, категоричен е гуверньорът.

Банките влязоха добре в кризата. Допълнителните мерки, които бяха приети още през месец март, увеличиха техните резерви и капацитет да поемат загуби включително от мораториума. Ако говорим за кредитополучателите, трябва ясно да кажем, че тези, които са недобросъвестни, не могат да се възползват от мораториума. Като недобросъвестни се определят тези, които преди началото на кризата не са плащали своите задължения повече от три месеца, посочи той.

Над 14 хил. фирми и около 95 хил. домакинства са се възползвали от мораториума върху кредитите по време на първата вълна на пандемията. Общият размер на отсрочените кредити е над 9 милиарда лева. Облекчението, което разсрочва плащанията, не опрощава лихвите по тях, напомни управителят на Българската народна банка и подчерта, че не трябва да има подобно очакване за опрощаване или някаква друга форма на отменяне на тези задължения от страна на Централната банка и на търговските банки. Целта на мораториума е да даде глътка въздух и възможност на бизнеса и домакинствата – и тази възможност чрез отсрочването на плащанията по кредитите е сериозна, като се види за какви числа става въпрос, именно да преодолеят този най-тежък период от кризата. Нашето първоначално намерение беше да не се удължава мораториумът. Такова беше решението и в рамките на Европейския банков орган, в който ние активно участваме. Но вторият пик на пандемията, показателите в икономиката, показателите в банковия сектор показаха, че можем да си позволим второ такова удължаване на мораториума, разясни банкерът.

В резултат на всички взети мерки банковият сектор не е в по-лоша позиция от началото на пандемията и това също така е едно забележително постижение на всички, които работят в банковия сектор. Ние мерим тази устойчивост на банковия сектор с редица показатели. Тези, които са най-популярни и публично достъпни, са т. нар. капиталова адекватност и ликвидност. Всъщност по последни данни и по двата показателя резултатите са по-добри от тези в началото на кризата, подчерта управителят на Централната банка.

Това, което банките правят извън рамките на мораториума и те не са спирали да го правят, е да договарят със своите клиенти схеми, които ще им помогнат да изплащат техните задължения, включително при облекчени условия. Банките подхождат по този начин към добрите си клиенти. Те имат интерес да ги задържат, да разширят своето присъствие на пазара. Така че това е нещо, което банките правят, дори извън мораториума. Но не става въпрос в никакъв случай за опрощаване. Не трябва да забравяме, че банките са търговски субекти, както всички участници на пазара, посочи централният банкер.

Това, с което БНБ разполага като инструмент, е да продължи мерките, които въведохме през месец март. Те са свързани основно с управлението на капитала на банките, със създаването на допълнителен капацитет, на допълнителни резерви, които ще помогнат на банките да реагират на неблагоприятни развития.

Една много дискутирана тема напоследък е тази за дивидентите, които банките изплащат. Ние заявихме ясно нашата позиция, че ще продължим с ограниченията по отношение на дивидентите и през следващата година, отбеляза управителят на Централната банка. Напоследък имаше дискусии, решения на Европейската централна банка – има една вратичка, при която банките могат да изплащат такива дивиденти, но ние казахме много ясно, че ще продължим политиката си от тази година – ще препоръчаме на банките да не разпределят дивиденти и през следващата година, категоричен е управителят на БНБ. Така че това е една много важна мярка. Взехме решение в Управителния съвет на 17 декември да продължим да поддържаме досегашното равнище на т. нар. антицикличен капиталов буфер, държим го на много ниско равнище. Отменихме предвидените увеличения на този буфер – две увеличения, които трябваше да се случат в края на 2020 г. и началото на 2021 г. Това са примери за мерки, които осигуряват капацитет на банките да реагират при неблагоприятно развитие, подчерта г-н Радев.

Според него трудно е да се предскаже точно как ще се развие кризата през следващата година – има знаци и в едната, и в другата посока. Има очаквания, че ще започне процес на възстановяване, отбеляза управителят. В нашите макроикономически прогнози се придържаме към този сценарий, че през следващата година ще започне процес на възстановяване на икономиката и в средата на 2022 г. икономиката ще се възстанови до равнището, на което беше преди кризата. Има, разбира се, и сценарии, които сме длъжни да отчитаме, въпреки че те според мен са по-малко вероятни, кризата да се задълбочи, да се проточи. Надяваме се, че развитието ще бъде по-добро, но всичко, което правим, е да подготвим банките за възможните лоши сценарии. Затова именно са всички тези мерки, да се създадат резерви в банките достатъчни при подобно неблагоприятно развитие да могат да посрещнат потенциалните загуби, каза г-н Радев в „Неделята на Нова”.

Относно прогнозата за възстановяване на икономиката от кризата в средата на 2022-ра година г-н Радев посочи, че това е реалистична прогноза, като се има предвид какви биха били реалистичните срокове за реализирането на мерките, които сега се предприемат глобално. Никой не предвиждаше през март или април, че ще има втори пик с тези мащаби, че ще има отново затваряне на икономиките. Сега това е нещо, което се случва навсякъде и ще има своето икономическо отражение. Обикновено има един лаг във времето, тези ефекти се отразяват в икономиката малко по-късно. Достатъчно реалистично от позицията на момента е да се каже, че икономиката ще започне да се възстановява през следващата година. Но за да достигнем равнището от преди кризата, ще трябва малко повече време, заяви г-н Радев.

Попитан за мерките и справянето на държавата с коронакризата, управителят коментира, че в началото България реагира бързо и адекватно. След това мерките, които бяха предприети, не се различаваха много от това, което ставаше навсякъде в Европа и не само, коментира Димитър Радев. Много добре ще бъде да се излезе извън политическия контекст, защото ако това стане политическа дискусия, резултатите може да бъдат дори по-тежки. И виждаме това не само у нас, но дори и в САЩ. Пандемията не трябва да е обект на политическа дискусия. Най-добрият подход би бил да има консолидация по тази тема от всички, които взимат решенията, категоричен бе той.

Относно коментари, че единствено мерките, предприети от БНБ, са тези, които гарантират сигурност за гражданите и бизнеса, управителят заяви: Не мисля, че подобни коментари са коректни и това го казвам напълно обективно на базата на информацията, с която разполагам. Много от нещата, които бяха направени от правителството, включително мерките за запазване на работните места, всички схеми, които по един или друг начин минават също през банковия сектор, за предоставяне на заеми при облекчени условия имат своя положителен ефект. Увеличиха се също много държавните разходи.

Това е една огромна тема какви биха били най-подходящите финансови мерки. В общи линии финансовите мерки са основно две – едната е да се увеличават фискалните разходи, така че да се компенсират загубите на бизнеса и домакинствата поради наложените им ограничения, и втората – това, което се нарича стимулираща парична политика. За първото отговарят правителствата, за второто – централните банки. Тази дискусия, посочи г-н Радев, я има навсякъде. Ако отворите съобщенията от заседанията на ЕЦБ и на другите банкови органи, ще видите, че там една от основните теми е, че правителствата трябва да правят повече, трябва да харчат повече за преодоляване последствията от кризата. Има предложения, разбира се, и по отношение на мерките, които прилагат централните банки. Един особен акцент в нашия случай е, че ние като централна банка наблягаме на това, което се казва макропруденциален подход – да дефинираме системните рискове за банковия сектор и да предприемаме мерки така, че те да не се реализират, обясни г-н Димитър Радев.

На въпрос дали настоящата криза дава нови шансове, управителят на БНБ посочи, че тази криза е особена. Това, което кризата показа конкретно за банковия сектор, е, че България разполага със силна централна банка и със здрав и дисциплиниран банков сектор, категоричен е управителят на БНБ. Това е много добра позиция, от която банките търсят възможност да извлекат възможно най-добрите резултати в една трудна ситуация и те го правят чрез адаптиране на техните стратегии и на техните конкретни планове, включително за утвърждаване на тяхната позиция на пазара, дори за разширяване на тази позиция. Не само за банковия сектор важи това, разбира се, но конкретно за банковия сектор настоящата ситуация открива и нови възможности, обобщи г-н Димитър Радев.


Изтегли DOC (54 KB)

Видео