logo Skip to content

Изказване на г-жа Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банково“, при откриването на видеоконференцията „Адаптация и управление на дигиталните портфейли, дигиталните банкови услуги и контакти с клиентите в пандемична криза“, организирана от в. „Банкеръ“, 17 ноември 2020 г.

Бих искала да Ви приветствам с добре дошли на видеоконференцията на тема „Адаптация и управление на дигиталните портфейли, дигиталните банкови услуги и контакти с клиентите в пандемична криза“, организирана от вестник „Банкерь“.

В своята „Стратегията за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС“ Европейската комисия посочва, че бъдещето на финансите е дигитално. Спокойно можем да кажем обаче, че не само бъдещето, а и настоящето на финансите е неразривно свързано с дигитализацията. Това ясно се видя в безпрецедентната ситуация, породена от коронавируса, в която именно чрез дигиталните технологии бе осигурена непрекъсваемост на предоставянето на финансови услуги за потребителите и бизнеса. Пандемията е на път трайно да промени начина ни на живот, като ускори процесите по дигитализация във всички сфери на живота – работа, забавление, пазаруване, административни услуги. Свидетели сме на появата на нови бизнес модели, услуги и решения, които създават стойност, пестят време и усилия, но в същото време са съпътствани от нови рискове и предизвикателства – както технологични, така и регулаторни.

Тази тенденция в развитието на финансовия сектор е особено видима в динамичната и клиентски ориентираната област на плащанията. Без съмнение катализатор на тези процеси е и европейското законодателство в тази сфера, а именно Втората директива за платежните услуги, известна като PSD2. Като основни нововъведения в нея можем да откроим два аспекта – отваряне на достъпа до платежните сметки (т. нар. “open banking”) и повишаване на изискванията към сигурността на електронните плащания. Именно това бяха сферите, в които и през 2020 г. продължиха да бъдат съсредоточени усилията и вниманието както на бизнеса, така и на регулатора.

Като част от първия аспект директивата въведе два нови вида платежни услуги, извършвани изцяло в интернет среда – услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка, и регулира дейността на доставчиците, които ги предлагат. Предоставянето на новите услуги изисква взаимодействие между доставчиците на платежни услуги, които водят сметките на клиентите (най-често банките), и съответните доставчици, които предлагат новите услуги. Повечето доставчици на платежни услуги, водещи сметки, на нашия пазар, избраха да постигнат това взаимодействие чрез създаване на специални интерфейси за автоматизиран достъп до водените от тях платежни сметки (т. нар. application programing interface - API).

Въпреки създадените интерфейси предлагането на новите услуги в България, както и в редица други държави от Европейския съюз, все още е ограничено. За да се постигне хармонизирано прилагане на законодателството на европейско ниво и за да се подпомогнат доставчиците на услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка, в началото на месец юни 2020 г. Европейският банков орган (ЕБО) прие свое становище относно пречките по смисъла на чл. 32, параграф 3 от регулаторните технически стандарти за задълбочено установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни стандарти на комуникация1. В становището се изтъкват редица технически или организационни пречки, които доставчиците на платежни услуги, водещи сметки, поставят пред новите услуги и които следва да бъдат премахнати. Примери за такива пречки включват недостъпност на всички процедури за извършване на задълбочено установяване на идентичността на клиента при използване на новите услуги, изискване за ръчно въвеждане на IBAN на платежната сметка, от която се инициира плащане или се иска информация за сметка, многократно извършване на задълбочено установяване на идентичността при иницииране на плащане, необходимост от предоставяне на предварително съгласие на клиента за ползване на новите услуги и др. Българската народна банка провежда комуникация с доставчиците на платежни услуги в страната за съобразяване на използваните от тях специални интерфейси за достъп (API) със становището на ЕБО.

Повишаването на сигурността на електронните плащания е вторият основен аспект на PSD2. През месец септември 2019 г. влязоха в сила изискванията доставчиците на платежни услуги да прилагат процедура по задълбочено установяване на идентичността на клиента, когато платецът достъпва онлайн своята платежна сметка, инициира електронна платежна операция или извършва друго действие от разстояние, при което би могло да възникне риск от измама при плащанията. Тези изисквания започнаха да се прилагат за кредитните преводи, извършвани чрез платформите за интернет и мобилно банкиране. За платежните операции с карти в интернет обаче, поради необходимите значителните технически промени, както при доставчиците на платежни услуги, така и при търговците, опериращи електронни магазини, беше предоставен хармонизиран на европейско ниво допълнителен преходен период до 31 декември 2020 г. От доставчиците на платежни услуги беше изискано да разработят миграционни планове, периодично да уведомяват БНБ за хода на изпълнението на тези планове, както и да предоставят допълнителна статистическа информация относно постигнатата степен на миграция.

Отложеното прилагане на изискванията за сигурност при платежните операции с карти в интернет обаче не трябва да се отразява неблагоприятно на клиентите. През преходния период доставчиците на платежни услуги следва да възстановяват стойността на всички неразрешени платежни операции с карти в интернет, за които не е приложено задълбочено установяване на идентичността на клиента, като БНБ следи за спазването на това изискване. Макар и настъпилата пандемия да доведе до известно забавяне в прилагането на миграционните планове, съгласно наличните данни очакваме за България миграцията да приключи успешно до края на годината в рамките на предвидения общоевропейски срок.

Редом с работата по прилагане на действащата правна рамка много усилия са насочени и към последващото ѝ усъвършенстване с оглед появата на иновативни пазарни участници, нови технологии, променящи се бизнес модели. През месец септември Европейската комисия публикува Пакета за цифрови финанси, част от който са „Стратегията на ЕС за плащанията на дребно“ и „Стратегията за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС“. Целта на двете стратегии е да очертаят средносрочните насоки и приоритети за развитие на дигитализацията във финансовия сектор. Централно място в стратегията за плащанията заемат незабавните плащания, изпълнявани в рамките на секунди, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината, наречени в стратегията „новата норма“.

България не изостава от тези тенденции. В напреднал етап на развитие е проектът на „Борика“ АД за незабавни плащания в левове, базирани на изискванията на SEPA схемата за незабавни кредитни преводи. В качеството си на оператор на платежната система за брутен сетълмент в реално време (RINGS) БНБ съдейства за реализирането на проекта. Амбицията на дружеството е през 2021 г. доставчиците на платежни услуги в България да започнат да предоставят на своите клиенти незабавни кредитни преводи в левове.

За разработването на иновативни, достъпни, сигурни и удобни решения за плащания както в интернет среда, така и във физически магазини, е важно осигуряването на оперативно съвместима инфраструктура, позволяваща безпрепятствено изпълнение на презгранични незабавни плащания в рамките на ЕС, а също така и постигането на допълнителна стандартизация, която да гарантира съвместимост между крайните решения за плащания, предлагани на ползвателите на платежни услуги (напр. общ стандарт за QR кодове, осигуряване на достъп до NFC чиповете в мобилните телефони и др.). Тези, както и други аспекти, свързани с технологичните промени в областта на плащанията, включително и рисковете, произтичащи от нерегулираните услуги, особено техническите такива, които са спомагателни за предоставянето на регулирани платежни услуги, ще бъдат обхванати от предстоящия цялостен преглед на приложението и въздействието на PSD2, който ще започне през 2021 г.

Пожелавам интересна и ползотворна работа на участниците във видеоконференцията.

____________

1 Opinion of the European Banking Authority on obstacles under Article 32(3) of the RTS on SCA and CSC


Изтегли DOC (47 KB)