logo Skip to content

Изказване на г-жа Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банково“, по време на видеоконференцията „Банките и бизнесът“, организирана от в. „Капитал“, 2 декември 2020 г.

Бих искала да Ви приветствам с добре дошли на видеоконференцията на тема „Банките и бизнесът“, организирана от вестник „Капитал“.

Банковият сектор изпраща една година, изпълнена с предизвикателства. През 2020 г. станахме свидетели на безпрецедентната пандемия, причинена от COVID-19, налагане на мерки за предотвратяване на разпространението ѝ, довели до икономически спад, както и до множество трудности пред бизнеса и хората, с които ежедневно трябва да се справяме. Редом с това обаче през годината имаше и положителни събития, като тук трябва да отбележим включването на българския лев във Валутен механизъм II и установяването на тясно сътрудничество между Българската народна банка (БНБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) в областта на банковия надзор през юли 2020г.

Банките в България успяха бързо да се адаптират към новата реалност, резултат от пандемията, и осигуриха непрекъсваемост при предоставянето на финансови услуги за бизнеса и гражданите. Това стана възможно благодарение на високата степен на електронизация и дигитализация на банковия сектор в страната. Фокусът на дейността както на БНБ като регулатор, така и на доставчиците на платежни услуги през 2020 г., беше насочен към повишаване сигурността на електронните плащания с акцент върху платежните операции с карти в интернет и отварянето на достъпа до платежните сметки (т. нар. „open banking”). И двата процеса се очаква да завършат до края на 2020 г. в рамките на сроковете за Европейския съюз.

Поглед към бъдещето на платежните услуги в средносрочен план ни дава публикуваният през септември 2020 г. от Европейската комисия пакет от документи за цифрови финанси. Като един от важните аспекти в него следва да се посочи предстоящият през 2021 г. преглед на Директивата за платежните услуги (PSD 2). Предстои да бъде направена цялостна оценка на въздействието на задълбоченото установяване на идентичността на клиента върху нивото на платежни измами. За намаляването на измамите от типа „социално инженерство“ или „фишинг“ ще се обмислят нови изисквания, включително изискване за съвпадение между името на получателя, посочено в платежното нареждане, и това на титуляря на сметката. Специален акцент ще бъде поставен върху превенцията на измамите при незабавните плащания.

Предстои да бъдат проучени възможностите за използване на електронната идентификация и решенията, основани на удостоверителните услуги, за изпълнение на изискванията за задълбочено установяване идентичността на клиента при влизане в профила и иницииране на платежни операции. Наблюдаваното силно сближаване в дейността на платежни институции и дружества за електронни пари обосновава включването им в единна правна рамка и отпадане на Директивата за електронните пари. В обхвата на директивата е възможно да бъдат включени и нерегулираните до този момент доставчици на технически услуги, подпомагащи извършването на платежни услуги.

На следващо място бъдещата архитектура на платежните услуги в Европейския съюз ще се гради върху незабавните плащания. В тази връзка Комисията планира да оцени необходимостта от нормативно регламентирано задължение за участие в SEPA схемата на Европейския платежен съвет за незабавен кредитен превод в евро (SCT Inst.). За насърчаването на използването на незабавните плащания се обмисля въвеждане на изискване таксите за незабавни плащания да са не по-високи от таксите за обикновен кредитен превод.

У нас „Борика“ АД, в тясно сътрудничество с БНБ като оператор на платежната система за брутен сетълмент в реално време (RINGS), е в напреднал етап на развитие на проект за незабавни плащания в левове, базирани на изискванията на SEPA схемата за незабавни кредитни преводи (SCT Inst.). Амбицията на дружеството е през 2021 г. доставчиците на платежни услуги в страната да могат да предоставят на своите клиенти незабавни кредитни преводи в левове.

За осигуряване на презгранична достижимост при изпълнение на незабавни кредитни преводи в евро е необходима взаимосвързаност и оперативна съвместимост между различните платежни системи, осигуряващи клиринг и сетълмент. През месец юли 2020 г. ЕЦБ обяви решението си да въведе мерки, осигуряващи трансевропейски обхват на незабавните плащания в евро до края на 2021 г. В резултат на това ще се изисква всички доставчици на платежни услуги, които са се присъединили към схемата SCT Inst. и които са достъпни в системата TARGET 2, да станат достъпни или като участник, или като достижима страна (т.е. чрез друг доставчик на платежни услуги, който е участник) и в услугата за незабавни плащания (TIPS) в TARGET 2. Услугата предоставя възможност за сетълмент в други валути и се очаква през 2022 г в TIPS да се извършват незабавни плащания в шведски крони.

Част от публикувания от Европейската комисия пакет от документи, свързани с цифровите финансови услуги, са и предложение за Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии, който съдържа изисквания за управление на риска, свързан с информационните и комуникационни технологии във финансовия сектор, предложение за Регламент за пазарите на криптоактиви, както и предложение за Регламент за пилотна уредба на пазарните инфраструктури въз основа на технологията на разпределения регистър (DLT).

Бъдещото развитие на регулациите в областта на платежните услуги несъмнено е интересно и динамично, но не по-малко интересно и динамично е развитието в текущото използване на платежни услуги в България. Публикуваните от ЕЦБ през септември 2020 г. данни за 2019 г., съгласно Регламент (ЕС) № 1409/2013 на ЕЦБ относно статистика на плащанията, на база събираната от БНБ информация за поредна година отчитат съществен ръст на платежните услуги в България. В тази връзка могат да бъдат откроени някои показатели като нарастване на броя на електронно инициираните кредитни преводи със 17%, нарастване на броя на извършените картови плащания с 25% и др. Както броят, така и стойността на картовите плащания, инициирани през интернет, са се увеличили през 2019 г. спрямо 2018 г. със 17%. Значително увеличение се наблюдава при плащанията с електронни пари, чийто брой през 2019 г. е нараснал с 41% на годишна база, а тяхната стойност с 37%.

Свиването на икономическата дейност вследствие пандемичната криза очаквано се отрази и на трафика през системите RINGS и TARGET2-BNB, които отчетоха спад в общия брой на обработените плащания за второто тримесечие на 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г., съответно с 17% за RINGS и 28% за TARGET2-BNB. Въпреки първоначалния негативен ефект от пандемията през третото тримесечие на 2020 г. се отчита възстановяване и увеличение на броя на извършените плащания. Нарастването на плащанията през третото спрямо второто тримесечие на 2020 г. е съответно с 14% при броя и 20% при стойността за RINGS и с 23% при броя и 31% при стойността за TARGET2-BNB. Ръст бележат както клиентските, така и междубанковите плащания.

Пожелавам интересна и ползотворна работа на участниците във видеоконференцията.


Изтегли DOC (45 KB)