logo
Skip to content

РАМКА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИ В БАНКОВИЯ СЕКТОР1

Затварянето на четвъртата по големина банка през 2014 г. постави на изпитание финансовата стабилност в България. Наред с другите изводи, случаят разкри сериозни слабости в механизмите за управление на кризи в банковата сфера и, по-конкретно, отсъствието на подходяща институционална рамка за преструктуриране на банки със системна значимост.

Нашият отговор на кризата от 2014 г. бе под формата на 18-месечен план, който бе приет в средата на 2015 г. Този план дефинира конкретни мерки в три приоритетни области:

• независимо оценяване на: (1) банките в България (чрез прегледа на качеството на активите и стрес теста, извършени през 2016 г.) и (2) рамката за управление на кризи у нас (чрез оценката на финансовия сектор, FSAP, която извършват в момента Международният валутен фонд и Световната банка);

• широкообхватна реформа на банковия надзор и регулаторната рамка и практики на централната банка на основата на Базелските основни принципи;

• въвеждане в действие на новите функции на БНБ в областта на преструктурирането на кредитни институции, които са в съответствие с разпоредбите на европейската директива за възстановяване и преструктуриране.

Изпълнението на плана ни помогна да изградим добра основа за рамката за управление на кризи. Главните елементи на тази рамка понастоящем са следните:

• Консултативният съвет за финансова стабилност (КСФС), в който участват министърът на финансите, управителят на централната банка и председателят на Комисията за финансов надзор;

• Централната банка, която е определена като орган по преструктуриране на кредитни институции. Функциите на БНБ във връзка с преструктурирането на кредитни институции са посочени в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, приет в средата на 2015 г., с който в законодателството на България бе въведена европейската директива;

• механизмът за финансиране на мерки за преструктуриране чрез създадения Фонд за преструктуриране на банки (ФПБ), в който се събират вноски от банките в страната; целевото ниво на средствата във ФПБ е 2% от гарантираните влогове в банките, лицензирани в България, и то трябва да бъде достигнато до края на 2024 г.;

• пълният набор от инструменти за преструктуриране, пренесен директно от европейската директива, състоящ се от: (1) инструментите за преструктуриране (продажба на стопанска дейност, мостова институция, обособяване на активи и споделяне на загуби) и (2) държавните инструменти за финансова стабилизация (държавна капиталова подкрепа и временна държавна собственост).

Вече имаме напредък в практическото изграждане на рамката за управление на кризи в България. Основните стъпки досега включват следното:

• редовни заседания на КСФС, свързани с определянето на общи политики, по-добра координация и обмен на информация, с цел поддържане на стабилността и развитие на финансовите пазари;

• стартиране на работата на нова дирекция в БНБ, която има операционни задължения и отговорности в областта на преструктурирането на кредитни институции;

• изплащане на първите вноски на банките във ФПБ, като заедно с планираните за 2017 г. вноски общата сума на средствата достига близо 300 млн. лв.;

• одобрение на плановете за преструктуриране за поделенията на чуждестранните банки, които са част от банкови групи, извършващи дейност в България.

Вече сме планирали и следващите стъпки, които ще надградят и доразвият постигнатото до момента. Усилията ни са фокусирани в следните направления:

• разширяване на мандата на КСФС, включително за по-добра координация на плановете на различните институции за действия в ситуации, застрашаващи финансовата стабилност;

• създаване на капацитет за практическо прилагане на инструментите за преструктуриране, по-специално на продажбата на стопанска дейност, мостовата институция и споделянето на загуби, ако това се наложи;

• приоритизиране на изготвянето и приемането на планове за преструктуриране на местните системно значими банки; този процес протича и в момента, но техните планове още не са приети;

• стъпки за разрешаване на финансовите и правните ограничения за оказване на ликвидна подкрепа от страна на централната банка, отчитайки както съществуващия режим на паричен съвет, така и правилата и процедурите в ЕС за държавна помощ при оказване на подкрепата на банки с публични средства.

Заедно с гореизброените стъпки планираме по-нататъшното укрепване на банковия надзор, намаляване на необслужваните кредити в банките и допълнително развитие на защитните механизми във финансовия сектор. Във връзка с това в момента сме в процес на разработване на:

• план за продължаване на реформите в банковия надзор с фокус върху развитието на надзорни правила и процедури, заедно със съответна система информационни технологии, с цел по-пълно приближаване към Базелските основни принципи;

• стратегия за намаляване на необслужваните кредити в банките, включително с прилагане на инструменти за макропруденциален преглед за насърчаване на разумните практики за провизиране на кредити (на базата на Международните стандарти за финансова отчетност, но и при определени надзорни очаквания), отписвания на необслужвани кредити и оценяване на обезпеченията;

• съвместна стратегия на БНБ и МФ за прилагане на инструменти за ликвидна подкрепа на платежоспособни банки, изпитващи ликвиден натиск, осигуряващи изпълнение на изискванията на централната банка за най-високо качество на обезпечения.

След проблемите през 2014 г., днес в България вече разполагаме с всички основни елементи на рамката за управление на кризи. Тази рамка е изградена на стабилна основа и е напълно съвместима с най-новото европейско законодателство в областта на преструктурирането на кредитни институции. Въпреки постигнатия напредък, предстои още много работа, свързана най-вече с практическата подготовка за прилагане, в случай на необходимост, на новите правила и процедури. Ето защо непосредствените ни усилия са насочени към създаване на организация и разработването на решения, които да бъдат валидни и ефективни в средно- и дългосрочен хоризонт.

____________

1 Резюме от изказване на г-н Димитър Радев пред годишната среща на управители и други представители на централните банки от държавите в холандско-белгийската група в МВФ, организирана от Националната банка на Белгия, 24 февруари 2017 г., Брюксел.


Изтегли DOC (43 KB)