logo
Skip to content

Интервю на управителя на Българската народна банка г-н Димитър Радев за в. „24 часа“, с. 1, 14 и 15, 8 май 2020 г.

БИЗНЕСЪТ И ХОРАТА НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ СЪВЕТ,
А ОТ ПОДКРЕПА – В БАНКИТЕ ИМАТ НАДЕЖДЕН ПАРТНЬОР

Рязък спад и дълго излизане от кризата прогнозират много анализатори и експерти. Има ли нова или корекции в обявената прогноза на БНБ и какво носи тя - по-скоро оптимизъм или повече песимизъм, г-н Радев?

Всичко се свежда до това колко бързо и колко успешно ще рестартира икономиката. При цялата условност на тази оценка всеки допълнителен месец, в който икономиката в глобален и регионален мащаб остава блокирана, влошава годишната оценка за БВП с около 2%. В момента сме свидетели на безпрецедентен спад на икономическата активност. Оптимизмът или песимизмът зависи от това колко бързо този спад ще бъде преодолян.

Вече обявихте амбициозен пакет от мерки на обща стойност 9,3 млрд. лв. за подпомагане на реалната икономика. Кога влизат в действие те, всичките ли ще бъдат използвани и какъв ефект очаквате от тях, за да кажем, че са били успешни?

Ние бяхме една от първите централни банки, които приложиха такива мерки. Те бяха ясно формулирани и лесно измерими и включваха капитализирането на цялата печалба в банковия сектор, значително намаляване на чуждите експозиции на търговските банки и анулиране на предвидените увеличения на антицикличния капиталов буфер. Те бяха изцяло изпълнени, както може да се види в балансите на БНБ и търговските банки. В съчетание с регулаторните промени, които въведохме, тези мерки не само засилиха капиталовата и ликвидната позиция на банките, но и възможностите им да реагират адекватно в силно влошената икономическа среда, включително да облекчават нейното въздействие върху техните клиенти -граждани и фирми.

Често казвате, че банковата ни система е в добра кондиция, която бе доказана и от два поредни стрес теста и оценки на активите им в последните години. Включването им в битката с пандемията чрез отсрочване на кредити няма ли да отнеме част от тази кондиция? Ако това започне да се случва, има ли "лекарство"?

Оценките на качеството на активите и двата стрес теста не само показаха, че банковата ни система е в добра кондиция, но помогнаха за допълнително подобряване на тази кондиция. Негативните сценарии, при които се проведоха тестовете, подготвиха банките за работа в драстично влошена икономическа среда, на каквато сме свидетели в момента.

Пробит борд, застраховка за бъдещи рискове, укрепване на лева преди ЕРМ-2 или нещо друго е суаповата линия, която договорихте с Европейската централна банка (ЕЦБ)? Ако не са ни нужни пари в момента, не излъчваме ли лош сигнал за финансова неувереност, защото кой договаря, макар и не заем, a cyan, ако не му трябва, хей така за всеки случай?

Суаповата линия е добър сигнал и се разчита по този начин от пазарите и инвеститорите. Става въпрос за валутно споразумение, по силата на което БНБ може по всяко време да получи евро от ЕЦБ срещу левове по фиксирания курс. Подобни споразумения се установяват много рядко от централните банки, които емитират световните валути с централни банки на малки и отворени икономики, каквато е нашата. Наред с всичко друго те са признание за финансовата позиция на страната и за стабилността на нейната централна банка и на нейната валута. Освен еднозначно положителния сигнал към международната финансова общност тази суапова линия е допълнителна гаранция за икономиката и паричния режим на страната. Опитът показва – допълнителните гаранции никога не са излишни, особено в условията на криза.

Подготвени ли са банките ни за вариант, при който паниката от епидемията продължи по-дълго и по обективни или субективни причини предизвика по-голямо желание на хората да приберат депозитите си на още по-сигурно място, у дома. Българинът има традиции в буркан-банк...

Тези традиции не са такива, каквито бяха поне ако говорим за последните повече от 20 години. За този период тенденциите са точно обратните, както ясно може да се види от развитието и равнището на депозитната база, и са свидетелство за доверието в банковия сектор. Ние заедно с търговските банки правим всичко необходимо да запазим това доверие и в условията на настоящата криза, включително чрез нашия системен подход и добре формулирани и изпълнявани мерки.

Да погледнем отвъд кризата - ще има ли ресурс финансовата ни система да помогне не само на хората, които са затруднени в плащането на кредитите си, а на тези, които ще искат да съживят бизнеса си, да започнат нов например?

Съществена част от текущите мерки са насочени именно в тази посока, включително тези, които обсъждахме за засилване на капиталовата и ликвидната позиция на банките. Ние сме готови да ескалираме мерките, ако развитието на ситуацията го налага.

ЕК обаче обяви, че ще приеме временни облекчения при кредитирането, за да не забави то темповете си. Знаете ли какви ще бъдат те?

Става въпрос за пакет от мерки, с които се дава по-голяма гъвкавост на банките да подкрепят хората и бизнеса по време на кризата Ключови мерки от този пакет, в това число установяването на мораториум върху погасителните вноски по кредити и въздържането от разпределение на дивиденти на акционерите бяха инициирани от БНБ през март и са вече реализирани по отношение на дивидентите и в процес на реализация по отношение на мораториума. Действията на ЕК са важни за нас, тъй като те подкрепят тези мерки от гледна точка на счетоводните и пруденциалните правни норми на ЕС.

Моля, повдигнете леко завесата зад "допълнителни мерки за безпрепятствено функциониране на паричния режим и свързаната с това инфраструктура, включително за налично-паричното обращение, платежните системи и дейностите на БНБ като фискален агент на правителството". Казвате, че тези мерки не са публични, но резултатите от тях би трябвало да се видят. Това означава ли, че стопанският оборот ще бъде осигурен с достатъчно пари, за да функционира, личното потребление - също?

Категорично да, но това не изчерпва тези мерки. С тях ние създадохме резервен капацитет, така че паричният режим, платежните системи, касовото обслужване на бюджета и администрирането на дълга да работят без каквито и да било сътресения в условията на кризата.

Отместването на сроковете за приемането ни в чакалнята на еврозоната е разбираемо и естествено. Създава ли изчакването допълнителни рискове - например от по-висока инфлация, или само ни лишава от допълнителни ресурси за овладяване на кризата? Чуват се гласове, че печатането на пари, което не е спирало, ще се ускори заради кризата. Очаквате ли висока инфлация- в еврозоната, в света и, разбира се, у нас?

Има адаптиране само на някои технически срокове, но не и на сроковете за вземане на решение, което се очаква до края на юли. Рискът за макроикономическите показатели е, ако не бъде постигнато положително решение. Прекият ефект, както световните кредитни агенции публично обявиха, ще бъде намаляване на кредитния рейтинг на страната и оттук влошаване на условията за финансиране на държавата и на бизнеса – нещо крайно нежелателно, особено в условията на криза. Ето защо усилията на правителството и на ангажираните с процеса институции, включително БНБ , са насочени към това да се постигне положително решение.

Завършете, моля, със съвет - към бизнеса и към хората, който да им помогне да не пренасят паниката и недоволството си от здравната криза към финансовата система.

Бизнесът и хората не се нуждаят от съвет, а от адекватна подкрепа. Мога единствено да ги уверя, че в този труден период те могат да намерят в лицето на банките един наистина надежден партньор.


Изтегли DOC (37 KB)

Прикачени файлове

Сканирано копие на интервюто Изтегли PDF (11005 KB)