Българска народна банка

Героят е частният сектор, а вдигането на данъци
би подкопало растежа и ползите от еврозоната

Виждаме се на шестия ден от приемането на еврото в България. Знаем, че за много банкери посрещането на тази Нова година беше по-различно. Имаше дежурни екипи, които да реагират на технически предизвикателства. Как беше в БНБ?

Тук също имаше дежурни екипи. Аз самият бях в БНБ до около 21 часа. Съгласно протокола, след като приключи работното време в Брюксел и във Франкфурт, подписахме окончателния пакет документи. Така финализирахме процеса на 31 декември.

Подготовката обаче беше дълга и добре структурирана. Тя започна след 2020 г., а последните две години бяха най-интензивни. Това, което се видя публично през последните месеци на 2025 г., беше само върхът на айсберга.

А това, че два пъти се отложи приемането на еврото, помогна ли, или попречи?

Това беше сериозен проблем, тъй като няколко пъти се наложи да ревизираме всички вътрешни планове и графици. Ние имахме много детайлен план за всяка стъпка. Поне два пъти месечно правехме пълен преглед на напредъка във всяка сфера.

Има натрупани няколкостотин доклада по темата. В момента обсъждаме как да бъдат резюмирани, така че да останат като институционална памет за това, което е правено през последните години.

Вие се върнахте от Вашингтон, където работехте в Международния валутен фонд преди 10 години, и в момент, когато страната ни бе преживяла фалита на четвъртата най-голяма банка по това време – КТБ. Спомняте ли си какво си мислехте, когато поехте позицията управител на централната банка? Каква беше амбицията ви и дали си представяхте България в началото на 2026-а?

Имах две цели, които публично обявих. Първата беше възстановяването на стабилността и доверието в БНБ и банковия сектор след кризата с КТБ, която наследих. Втората беше присъединяването към еврозоната. Те бяха тясно свързани – без постигането на първата нямаше реалистичен шанс да започнем работа по втората.

Ако се проследи риториката от онези години, ще се види, че тогава не говорехме директно за еврозоната, а за по-пълна интеграция в европейската финансова инфраструктура. На практика през 2015-2016 г. никой от нашите партньори не беше готов дори да води разговор по темата за еврозоната с нас.

Промяната настъпи през 2017 г., когато успешно финализирахме изпълнението на плана за стабилизиране на банковия сектор и надзора. Тогава постигнахме съгласие с Европейската централна банка да се направи анализ дали страна със сравнително по-ниско равнище на реална конвергенция може да се присъедини към еврозоната. Преобладаващото разбиране беше, че първо трябва да се постигне напредък не само в номиналната, но и в реалната конвергенция. Общият извод обаче беше, че при строга финансова дисциплина самият процес на присъединяване ускорява реалната конвергенция. Това беше преломен момент.

Звучи удивително, че за толкова много години сме успели да удържим една стратегическа линия въпреки политическата неустойчивост и преминаването от топло към студено по темата за еврото. Няколко пъти процесът беше сериозно застрашен.

Безспорно. До 2020 г. се движихме сравнително праволинейно и с напълно реален шанс за присъединяване от 1 януари 2023 г. Това беше оригиналният план. Хърватия се включи в процеса една година след нас и успя да премине финалната права, докато ние продължихме да се въртим в политическия лабиринт. Важното е, че целта в крайна сметка беше постигната.

Каква да е стратегическата линия оттук нататък? Около кои политики трябва да има консенсус?

Трябва да провеждаме разумна политика - лесно е да се каже, трудно е да се постигне. Ако искаме да извлечем всички позитиви от членството, има поне три ключови направления.

Първото е предвидима и разумна макроикономическа политика, базирана на стабилна фискална рамка.

Второто е провеждането на структурните реформи, които дълго време се отлагаха.

Третото е да бъдем активни в институционалната рамка на еврозоната, тоест във вземането на решенията за формулиране на политиката.

Вие вече сте и член на управителния съвет на ЕЦБ, така че последното зависи лично от вас. В този смисъл как ще коментирате евроскептичните тези, че еврото е неустойчива валута, защото Европа не се управлява като федерация и държавите не следват обща фискална политика?

Европа има какво да прави. В голяма степен тя знае какво трябва да направи, но трябва да го прави по-бързо и по-решително. Във финансовата сфера ключови теми са завършването на банковия съюз и развитието на единния капиталов пазар.

Фактът, че Европа не е федерация и че фискалната политика остава национална, поставя акцент върху необходимостта от по-добра координация, а не под съмнение устойчивостта на еврото.

Всичко това се случва в сложна глобална среда. Несигурността остава и тя възпира инвестиционната активност. Положителното е, че ние вече няма да коментираме тези процеси от перспективата на външен наблюдател, а като участници във формирането на решенията.

От началото на 2026 г. несигурността сякаш се разпали допълнително. Как виждате икономическото развитие на еврозоната в следващите години, особено и в светлината на отношенията със САЩ? Какво може да направи тя, за да е по-силна?

Очакванията са за умерен растеж и устойчиво връщане към средносрочната цел за инфлация от 2%. Геополитическата среда остава трудно предвидима. Европа върви към икономическо възстановяване, макар и с по-ниски темпове от желаното. За да бъде по-силна в тази среда, еврозоната трябва да ускори задълбочаването на икономическата и финансовата интеграция и да повиши потенциалния си растеж чрез последователни структурни политики.

Модерно е да се говори негативно за Европа, за нейната ниска конкурентоспособност, разпокъсани икономики и капиталови пазари, за липсата на политическо лидерство. Какво виждате вие отвътре, вече като член на една от важните институции в Европа? Толкова ли е сериозно объркването и липсата на лидерство?

Има структурни проблеми, които трябва да се решат. Във финансовата архитектура съществува дисбаланс - единна парична политика и национални фискални политики. Не можем да очакваме единна фискална политика, но трябва да очакваме по-добре координирани фискални политики.

Ако се фокусираме върху това, което прави ЕЦБ в рамките на своя мандат, развитието е преди всичко положително. Това се вижда и от резултатите на паричната политика - инфлацията се движи близо до средносрочната цел.

Това означава ли, че текущият цикъл на паричната политика, на понижаване на лихвите е към края си, или все още сме в някакъв етап на несигурност накъде ще поеме ЕЦБ през новата година?

Сегашното равнище на лихвите може да се оцени като подходящо от гледна точка на наличната информация и инфлационната перспектива. Управителният съвет на ЕЦБ не се ангажира с предварително определена траектория. Решенията се вземат на всяко заседание, в зависимост от постъпващите данни и баланса на рисковете.

Мислите ли, че държавите от Централна и Източна Европа трябва да имат по-силно представителство, а защо не и зампредседателско място в ЕЦБ?

Не смятам, че какъвто и да било квотен принцип е продуктивен. Това е процес, който тепърва ще стартира, и предстои да видим кои ще бъдат кандидатите и как ще се развие. Водещи трябва да бъдат качествата на кандидата.

Доколко един по-политически зависим Федерален резерв в САЩ, какъвто може би се очертава след изтичането на мандата на сегашния председател Джером Пауъл, ще се отрази на Европа? Какви са полезните ходове на ЕЦБ?

Като принципна позиция институционалната независимост на централните банки е фундамент за ценова стабилност и за доверието в паричната политика. Поставянето под съмнение на тази независимост, особено по отношение на Федералния резерв, би се отразило в по-висока волатилност на глобалните пазари и в затягане на финансовите условия, което неизбежно засяга и Европа.

От друга страна, няма непосредствен риск за независимостта на Европейската централна банка. Тя разполага с ясен мандат и с пълния набор от инструменти за поддържане на ценовата стабилност. Това е изключително важна тема, но предпочитам да не спекулирам, преди да видим как точно ще се развият процесите.

В този глобален контекст как стои България? Ние влизаме в еврозоната като една от страните с най-нисък дълг към БВП, но същевременно има много предупреждения, че публичните финанси не се движат устойчиво.

Ниският дълг безспорно е важно предимство. Но устойчивостта не се определя само от равнището, а от траекторията на публичните финанси. Тази траектория през последните пет години е неблагоприятна и това се вижда ясно от всички анализи. Именно затова сигналът от професионалните институции е, че този тренд трябва да бъде пречупен и да се възстанови дисциплинираната фискална позиция на страната.

Доколко реалистично е това, предвид политическата обстановка в момента?

Основният въпрос е друг. Основният въпрос е какъв размер и каква роля на държавата търсим в дългосрочен план. Това е политическият въпрос и той трябва да получи политически отговор.

За да не звучи абстрактно - ако искаме да запазим устойчивостта на сегашната система на публични финанси в България, без да генерираме дисбаланси или дълг, държавните разходи трябва да бъдат до около 40% от БВП. Трайното надхвърляне на този праг ни изправя пред избор - по-високи данъци, по-висок дълг или комбинация от двете.

Би било много полезно политическите партии да заемат ясна позиция по този въпрос в икономическите си програми. Тези решения трябва да се виждат в бюджета под формата на ясен план и мерки. Влизането в еврозоната ще помогне, защото ще създаде допълнителен дисциплиниращ натиск за повишаване на конкурентоспособността и за по-добра фискална устойчивост.

Една от тезите е, че точно бордът е действал донякъде като спирачка за политиците да харчат прекалено много, а сега нуждата да го поддържаме, да сме фискално стабилни, изведнъж отпада и може веднага да се озовем в еврозоната с прекомерен дефицит. Така ли е?

Казвал съм го и преди - валутният борд е една от най-успешните икономически реформи в новата ни история, но не трябва да му се приписват свръхестествени качества. Ние съзнателно, включително и аз, поддържахме легендата за неговата възпираща роля, но това е нещо, което може да се преодолее много лесно, и ние го видяхме през последните години.

Бордът по никакъв начин не спря влошаването на фискалната позиция на страната. Той можеше да бъде отменен с едно решение на парламента. Така че изигра своята роля, но дисциплиниращите ефекти в рамките на еврозоната не са по-слаби или по-малки.

Най-голямата промяна от влизането в еврозоната за банковия сектор е освобождаването на един значителен ресурс с намаляването на задължителните минимални резерви. Ще има ли директен ефект от тези допълнителни около 8 млрд. евро ликвидност?

Хармонизирането на режима на минималните задължителни резерви води до еднократно увеличение на структурната ликвидност в банковата система. Това обаче не променя оценката за общата парична позиция, тъй като ликвидността в условията на еврозоната се управлява чрез стандартния оперативен инструментариум, включително механизми за абсорбиране на излишна ликвидност като депозитното улеснение.

Тоест предполагаме, че този ресурс се насочва в голямата си част към депозитното улеснение, но банките получават вече възнаграждение за нея?

Точно така. Има, разбира се, потенциални вторични ефекти. Единият е увеличаване на кредитната активност и това е ефект, който наблюдаваме много внимателно.

Две неща трябва да се кажат в тази връзка. Първото е, че ние разполагаме с целия инструментариум на макропруденциалната политика и той остава под наш контрол и в рамките на еврозоната. И второ, кредитната активност не е риск сама по себе си. Ако увеличаването ѝ съответства на реалната икономическа активност, то всъщност е позитивно развитие.

В какъв хоризонт смятате да преразгледате кредитните тавани и да прецените има ли нужда да се калибрират?

Ние ги анализираме периодично. За момента не виждаме системни рискове, които налагат допълнително затягане на макропруденциалните условия, но имаме готовност да реагираме, ако това е необходимо.

Има ли балон на пазара на имоти и ще продължат ли да растат цените?

Ние наблюдаваме пазара много внимателно и както посочих, с всички условности на дефиницията за балон не виждаме към момента системни рискове, които налагат да затягаме допълнително условията. Това не означава, че не съществуват потенциални рискове, и ние периодично публикуваме информация за тях.

А какво очаквате да стане с лихвите, които бяха много ниски в левове през последните години? Това ще се промени ли?

Всъщност много е важно, че лихвените условия в еврозоната сега са по-добре синхронизирани с макроикономическите и финансовите условия в България. В този смисъл няма основания да се очакват някакви резки движения или съществени промени в лихвените равнища. По тази линия не очакваме изненади.

Покрай преминаването към еврото изведнъж се появиха много левове, които се насочиха и към банковата система. Много се говори как всичко поскъпва, но се вижда и как българите продължават да харчат - купуват се имоти, ресторантите са пълни. Вие виждате ли в това някакъв ефект на еднократно изсветляване в икономиката и колко голям е той?

Това, което наблюдавахме, беше в съответствие с очакванията. От гледна точка на логистиката и управлението на паричното обращение нямаше никакви изненади. Към момента над една трета от левовете в обращение вече са изтеглени. Подобна динамика се наблюдаваше и в Хърватия, както и в предходни нови държави членки.

Оттук нататък трябва да разполагаме с всички данни, за да направим сериозни анализи. Има елемент, който вероятно е свързан със сивия сектор - това е интересна тема и ще я анализираме. Обмяната може би донякъде помогна, но проблемите са по-скоро фундаментални и не мисля, че сме ги решили окончателно.

Важно е да не се приписват на по същество технически процеси ефекти, които те не притежават. Нито е полезно да се създават свръхочаквания към еврото, нито да се вярва на пропагандното говорене за катастрофа.

И все пак широко усещане е, че всичко в България доста поскъпна. Има очакване, че това ще продължи. Какви са вашите очаквания?

Трендът при инфлацията е низходящ, ако тръгнем от 2022-2023 г. Това, което очакваме за 2025 г., за хармонизирания индекс на инфлацията, е около 3.6% и запазване на това равнище с леко понижение през следващите две години.

Това, което създава усещането за висока инфлация, е увеличението при определени групи стоки. Основен фактор през последните две-три години беше фискалната експанзия. Друга причина е безотговорното говорене по темата за инфлацията на политическо равнище. Изказванията на водещи фигури генерират не само усещане, но и реални ценови ефекти.

Всъщност макроикономическата перспектива пред България за 2026 г. изглежда оптимистична. Очаква се ръстът на икономиката да е сред най-високите в Европа.

От гледна точка на икономическото развитие България се представя стабилно. Основният принос за това е на частния сектор. Един по-задълбочен анализ на текущите процеси ясно показва, че частният сектор демонстрира висока степен на устойчивост и адаптивност, като функционира ефективно дори в условията на изключително сложна и несигурна среда.

Именно поради това, когато обсъждаме фискалната политика, е от ключово значение да разбираме какви са стимулите и ограниченията пред частния сектор. Натиск върху него чрез по-високи данъци - особено когато подобни мерки не са част от ясна и последователна средносрочна стратегия - подкопава самата логика на икономическия растеж и възможността да се извлекат пълноценно ползите от членството в еврозоната. В този смисъл, ако трябва да посочим основния "герой" в икономическата динамика, това без съмнение е частният сектор. Видяхме и колко чувствителна е тази тема в обществото. При вземането на решения за увеличаване на доходите в бюджетния сектор неизбежно трябва да се отговори на въпроса кой ще понесе тежестта на тези разходи. Когато отговорът е, че тя ще бъде поета от данъкоплатците, това създава напрежение и конфликт. Смятам, че това е важен урок.

Надявам се, че политиците са го осмислили, макар че международният опит показва, че това невинаги се случва. Бюджетът е концентриран израз на проблемите в едно общество и на способността на политическата система да ги адресира. Идеята бюджетът да се разглежда просто като план-сметка е погрешна - той представлява баланс на интереси и приоритети при разпределението на ограничен ресурс.

В този смисъл бюджетът не бива да се третира популистки или като краткосрочен инструмент за постигане на текущи политически цели, защото подобен подход неизменно се връща като бумеранг към самите политици.

В края на миналата година правителството публикува стратегия за целеви ДЦК за граждани, каквито на капиталовия пазар се чакат от години. Как появата на такава конкуренция на депозитите би се отразила на банковия сектор, може ли да има отлив?

Ние подкрепяме тази инициатива и не виждаме риск за стабилността на банковия сектор. В подобни случаи обаче ключовият фактор е в детайлите на реализацията. Именно затова се съгласихме да участваме в техническите екипи, за да се гарантира, че инструментът ще бъде структуриран по възможно най-добрия начин.

Разполагаме както с необходимата експертиза, така и с институционална памет - включително от периода, когато подобни емисии съществуваха и в миналото. В този смисъл смятам, че се движим в посока към работещо и балансирано решение.

Доколко е напреднала работата?

Техническите екипи работят активно в момента. Все още не съм запознат с окончателния вариант, но оценката ми е, че е напълно реалистично този инструмент да бъде реализиран в рамките на текущата година.

Един много важен за бизнеса въпрос. Ние сега вече сме в еврозоната, но продължаваме да сме в сивия списък за пране на пари. Какво трябва да се случи, за да се промени това?

Там нещата са ясни. Българската народна банка се стреми да бъде конструктивна част от процеса, но всъщност няма нито едно условие към БНБ или към банковия сектор. Има редица други изисквания в различни сфери и по тях се работи.

Това е една от темите, по които липсата на нормални политически процеси и редовно правителство може да окаже негативно влияние. Аз очаквам, че в обозримо бъдеще ще бъде взето решение България да бъде извадена от сивия списък. Между другото и Хърватия беше в този списък и попадна там след влизането си в еврозоната. За БНБ това е изключително важна тема.

Кои са точно институциите, които трябва да си свършат работата по темата?

Става въпрос преди всичко за правоохранителните органи и съдебната система. Според мен има напредък, но предстои още работа.

Накрая да ви попитаме за един от големите проекти на ЕЦБ - дигиталното евро. Тя го защитава активно и тази година се очаква политическа зелена светлина, но банковият сектор го гледа с леко подозрение и го нарича "решение, което си търси проблем". Вие виждате ли полза от цифрова валута и избраният дизайн добър ли е?

Темата има както стратегическо, така и техническо измерение. В глобален контекст става дума за необходимостта Европа да постигне по-голяма стратегическа автономия в платежната инфраструктура.

По отношение на дизайна това, което се предвижда, доближава дигиталното евро максимално до наличните пари по отношение на сигурността. Съществено предимство е възможността за използване и без интернет или електрическа мрежа. Има различни позиции, включително критични, и решението в крайна сметка ще бъде политическо. По техническите параметри ние ще бъдем активен участник. Това е тема, по която предстои да се работи през следващите години.

Изтегли (63 KB)