Интервю на г-н Димитър Радев, член на Управителния съвет на Европейската централна банка и управител на Българската народна банка, за агенция Ройтерс, 7 април 2026 г.
Какъв беше опитът на България с присъединяването към еврозоната? Домакинствата все още бяха скептични в края на миналата година и мнозина се опасяваха от рязък ръст на инфлацията.
Процесът беше добре подготвен, добре организиран и преходът премина много гладко.
Що се отнася до обществената подкрепа, последните проучвания показват, че вече има ясно мнозинство в подкрепа на еврото. Подкрепата в бизнес средите беше добре установена още преди въвеждането, а това, което наблюдаваме сега, е устойчиво нарастване сред домакинствата. То идва от сравнително ниска база, но вече е ясно над 50%.
Подкрепата сред домакинствата беше 45% преди присъединяването и оттогава се повиши до 54%. В бизнес средите подкрепата вече беше силна и сега е около 70%.
Основното притеснение беше свързано с инфлацията. Нашият анализ показва, че ефектът беше ограничен и до голяма степен еднократен – в диапазона от 0.3 до 0.4 процентни пункта, като цяло съпоставим с опита на Хърватия. Като ориентир, според последните експресни данни на Евростат годишната инфлация в България през март е 2.6% спрямо 2.5% в еврозоната.
Скоро ще публикуваме по-подробен анализ, изготвен от нашите експерти съвместно с експерти на ЕЦБ.
Като цяло инфлационният ефект не се оказа съществен проблем и обществената дискусия отразява това. Вниманието се измести към глобалната среда, несигурността и енергийния шок.
Очаквам подкрепата за еврото да продължи да нараства. Всъщност настоящата среда вероятно ще направи ползите по-видими, тъй като все повече хора осъзнават стойността от това да бъдат част от съюза, вместо да остават извън него.
С оглед на тази несигурност, която споменахте, как се представя икономиката на еврозоната спрямо прогнозите и сценариите на ЕЦБ?
Балансът на рисковете се измести в неблагоприятна посока. Макар базовият сценарий да остава нашата отправна точка, вероятността за по-неблагоприятен сценарий се увеличи, особено на фона на енергийния шок и повишената несигурност.
Какво означава това за паричната политика?
Необходима е допълнителна информация, преди да се направят категорични изводи за паричната политика. Ключовите въпроси са мащабът на шока и, което е важно, неговата продължителност.
В предстоящия период ще следим внимателно постъпващите данни за инфлацията, енергийните пазари и инфлационните очаквания, както и развитието на самия конфликт. Това следва да позволи по-конкретна и структурирана дискусия по паричната политика на следващото заседание.
Какво имате предвид под „по-конкретна“?
По-специфична и по-солидно основана на данните, с които очакваме да разполагаме до 30 април.
Учебниците казват, че централните банки трябва да пренебрегват шокове от страна на предлагането. Това ли е правилният подход сега?
Централната банка може да „погледне отвъд“ шок от страна на предлагането, ако той е временен и ограничен по обхват. Но ако се окаже устойчив и започне да се пренася към заплатите, маржовете и очакванията, тогава той се превръща в по-широк инфлационен процес и политиката трябва да реагира.
Достигаме ли вече до момент, в който започва такова пренасяне?
На този етап доказателствата все още са непълни. Следим отблизо развитието, включително волатилността на енергийните пазари и по-широката динамика на цените.
Ясно е обаче, че ако шокът се запази и започне да влияе върху заплатите, маржовете и очакванията цената на бездействието ще нарасне. В такава ситуация навременните действия биха били по-разумният подход.
Ще разполагате ли с достатъчно информация до 30 април?
Ще разполагаме с допълнителна информация, която следва да позволи по-задълбочена и фокусирана дискусия, основана на данни.
Дали тя ще бъде достатъчна, за да оправдае конкретно решение, остава несигурно и ще зависи от развитието на ситуацията. По-специално, трябва да оценим дали шокът започва да влияе върху базисната инфлационна динамика, включително очакванията и заплатите.
Очакванията могат да се коригират сравнително бързо. Развитието на заплатите обикновено изисква повече време, но след като се прояви, има тенденция да бъде по-устойчиво.
Как измервате очакванията с висока степен на увереност? Нито един показател не е съвършен. До каква степен ще разчитате на преценка?
Преценката неизбежно играе роля. Един важен фактор в настоящата ни оценка е скорошният опит с инфлацията.
Наблюдаваме, че домакинствата и предприятията са станали по-чувствителни към нови ценови шокове. Това не означава, че очакванията са откъснати от целта на този етап, но предполага, че пренасянето на нови шокове към очакванията може да се случва по-бързо, отколкото в по-стабилна среда.
Това ли е т.нар. ефект на паметта?
Да, точно така. Последните инфлационни развития изглежда са увеличили чувствителността на очакванията, което означава, че пренасянето на нови шокове може да се случва по-бързо, отколкото при нормални условия.
Това означава ли, че ЕЦБ трябва да действа по-скоро, отколкото по-късно?
ЕЦБ трябва да действа своевременно. Един от ключовите уроци от 2022 г. е, че в крайна сметка не е толкова от значение източникът на инфлацията, а дали тя става устойчива.
Ако постъпващите данни ясно сочат в тази посока, трябва да бъдем готови да реагираме. Времето на евентуални действия ще зависи от силата и последователността на данните.
Кристин Лагард каза, че ЕЦБ може да се наложи да реагира дори при не толкова устойчива инфлация, ако шокът е достатъчно голям. Каква е логиката?
Съгласен съм с рамката, представена от президента.
Достатъчно голям шок не може да бъде пренебрегнат дори ако първоначално се очаква да е временен. В същото време оценката трябва да отчита дали има вероятност той да остане ограничен или да стане по-устойчив. Това неизбежно включва елемент на преценка, но рамката е подходяща.
Каква е дефиницията за „достатъчно голям“ шок?
Както мащабът на шока, така и очакваната му продължителност са от значение. Тези два аспекта трябва да се оценяват съвместно.
Какво лично ще следите на следващото заседание, за да прецените дали шокът е устойчив и изисква реакция?
Няма един-единствен индикатор или праг. Разглеждаме набор от показатели, включително базисната инфлация, инфлационните очаквания и развитието на заплатите.
В съвкупност те ни помагат да преценим дали става дума за ограничен и временен шок или за такъв, който става по-устойчив и широкообхватен. Същевременно яснота относно продължителността и интензитета на самия военен конфликт също ще бъде важна.
Но това е извън вашия контрол.
Това е така и увеличава несигурността, с която трябва да се справяме.
Показват ли последните данни за инфлацията през март признаци за вторични ефекти?
Последните данни изискват внимателен анализ. На този етап вторичните ефекти все още не са ясно видими, но рискът не бива да се подценява.
Ако шокът започне да се разпростира извън енергията и да влияе върху по-широкото ценообразуване, ситуацията може да се промени сравнително бързо в сравнение с по-стабилна среда.
Но казахте, че очакванията засега са закотвени, нали?
Към момента те остават като цяло закотвени, но това не е нещо, което можем да приемаме за даденост, особено в настоящата среда.
Смятате ли, че пазарите изпреварват събитията, като вече калкулират три повишения на лихвите до края на годината?
Бих бил предпазлив при потвърждаването на конкретен пазарно имплициран сценарий.
Пазарните оценки естествено се адаптират към променящите се условия. От гледна точка на политиката е важно как се развива инфлацията, по-специално дали става устойчива. Точният момент на евентуални действия е следствие от оценката, основана на постъпващите данни.
Ако се появи устойчив инфлационен натиск, както показа опитът от 2022 г., политиката трябва да реагира.
Има ли други уроци от 2022 г.?
Основният урок е, че след като устойчивостта на инфлацията стане видима, забавянето на действията носи нарастващи рискове.
С какво 2026 г. се различава от 2022 г.?
Изходната позиция е по-силна. Инфлацията е по-близо до целта, очакванията са като цяло закотвени, а лихвените проценти са около неутрални равнища. Това са важни различия.
В същото време фискалната позиция е по-ограничена, което отразява по-малкото фискално пространство. Това подчертава необходимостта от по-добра координация и премерен фискален подход. В този контекст принципът фискалните мерки да бъдат временни, целенасочени и добре таргетирани остава особено важен.
Имате предвид фискалната подкрепа за енергийния шок?
Това е централен въпрос.
Един от основните недостатъци в предходни периоди, включително по време на пандемията, беше, че мерките, предназначени да бъдат временни и целенасочени, често ставаха по-широки и по-дълготрайни.
Настоящата ситуация се усложнява допълнително от факта, че фискалното пространство е по-ограничено, отколкото в предходни години, и се различава значително между отделните държави.
В прогнозите ви ефектът върху растежа е сравнително малък. Защо този оптимизъм?
На този етап данните по-скоро сочат загуба на инерция, отколкото изразен спад.
Тази оценка обаче е условна. Тя предполага, че шокът остава ограничен и не води до по-широк и устойчив инфлационен натиск.
Ако това предположение се окаже погрешно – например ако енергийният шок се запази и започне да влияе върху по-широката ценова динамика – перспективата ще трябва да бъде преразгледана. Комбинация от по-слаб растеж и по-силен инфлационен натиск би създала по-сложно предизвикателство за паричната политика.
Това означава ли стагфлационна среда?
На този етап не бих характеризирал ситуацията по този начин.
Вече не сме в благоприятна среда, но също така не сме и в екстремен сценарий. Базовото очакване остава, че растежът ще се запази в положителна територия.
При последните шокове, като пандемията или войната в Украйна, еврозоната се представи по-добре от очакваното. Какъв е източникът на тази устойчивост?
Еврозоната действително демонстрира по-силна устойчивост, отколкото мнозина очакваха, което отразява подобрена способност за поемане на шокове.
В същото време тази устойчивост не бива да се преувеличава. Тя не е автоматична и не трябва да се тълкува като имунитет.
