Изказване на г-н Димитър Радев, управител на Българската народна банка, по време на откриването на конференцията Money Growth: Bulgaria in the Eurozone, организирана от Капитал, София, 13 май 2026 г.
Уважаеми дами и господа,
Благодаря за поканата да открия този форум.
Нека да започна с това, че eврозоната е важна котва на стабилност, доверие и икономическа защита. Това обаче не намалява ролята на националните политики -напротив, прави я още по-важна.
В този контекст бих искал да се спра на три взаимосвързани теми: инфлацията, макроикономическата среда и икономическите приоритети на политиката.
Тези теми не трябва да се разглеждат изолирано. Решенията в една сфера неизбежно оказват влияние върху останалите. Именно затова резултатите на икономиката ще зависят все повече от вътрешните политики и институционалното качество – от фискалната дисциплина, конкурентоспособността и предвидимостта на управленските решения.
1. Инфлацията: външен импулс и вътрешна икономическа среда
За да разберем тази нова рамка, трябва първо да анализираме инфлационната динамика, защото именно тя най-бързо отразява взаимодействието между външните шокове и вътрешните политики.
Инфлацията не е абстрактен статистически показател.
Тя се усеща пряко – в доходите, в спестяванията, в цената на кредита и в увереността на хората и бизнеса.
Затова е важно ясно да разграничаваме източника на шока от начина, по който той се пренася във вътрешната икономика.
Ако се върнем към 2022 г., ще видим, че под влияние на глобалната енергийна криза тогава и последвалите външни ценови шокове средногодишната инфлация в България беше 13%, а в пиковите месеци достигна 15.6%, при съответно 8.4% и 10.6% в еврозоната.
Днес отново наблюдаваме външен ценови шок, свързан с геополитическото напрежение и волатилността на енергийните пазари. Към април тази година инфлацията в България е 6.2% – значително по-ниска спрямо 2022 г., но все още над средната за еврозоната, която е 3%.
Това поставя един важен въпрос: ако външният импулс е общ, защо резултатите в различните икономики са различни?
Отговорът е в начина, по който този шок се пренася във вътрешната икономика.
Тук три фактора са особено важни.
Първо – структурата на икономиката.
По-високата енергоинтензивност и зависимостта от внос водят до по-бързо и по-силно пренасяне на външните ценови шокове.
Второ – конкурентната среда.
Когато конкуренцията е ограничена, цените обикновено се повишават по-бързо, а се нормализират по-бавно. Това прави инфлационните процеси по-устойчиви.
Трето – фискалната политика и вътрешното търсене.
През последните години фискалната политика често усилваше, вместо да охлажда икономическия цикъл. Ръстът на доходите в публичния сектор изпреварваше производителността, а автоматичните индексации допълнително засилваха този ефект. При ограничено предлагане това неизбежно се превръща във вторичен инфлационен натиск.
Устойчивото повишаване на доходите трябва да бъде резултат от по-висока производителност. Именно това е естественият механизъм на реалната конвергенция, който работи безотказно в условията на еврозоната.
Когато обаче ръстът на доходите системно изпреварва производителността, се натрупват инфлационни и макроикономически дисбаланси, които отслабват конкурентоспособността на икономиката. Тези дисбаланси се коригират чрез цените и намаляване на реалната покупателна способност.
Ролята на кредита също трябва да се оценява внимателно.
Кредитната активност не е първичен източник на инфлация, но при силно вътрешно търсене тя може да усилва вече съществуващи тенденции.
Затова макропруденциалната политика на Българската народна банка остава ключов инструмент за ограничаване на процикличността и за укрепване на финансовата стабилност.
Скорошното повишаване на антицикличния капиталов буфер до едно от най-високите равнища в Европа има именно такава цел – едновременно да ограничи натрупването на рискове и да засили устойчивостта на банковата система в условия на силно кредитно търсене.
Макропруденциалната политика обаче не може да компенсира дефицитите във фискалната политика.
2. Макроикономическата среда
Това естествено ни отвежда към макроикономическата среда.
Инфлационната динамика не може да бъде разглеждана отделно от общото състояние на икономиката.
Днес българската икономика се характеризира с ясно разминаване между силен финансов сектор и отслабваща фискална позиция, отразяващо политиките в тези две сфери.
Банковата система остава добре капитализирана, ликвидна и рентабилна – на равнища над средните за Европейския съюз. Това е важен стабилизиращ фактор за икономиката.
Фискалната позиция обаче се характеризира с устойчиви дефицити и ускоряващо се нарастване на държавния дълг, макар и от сравнително ниско изходно равнище.
Важно е в този случай да подчертаем: за макроикономическата стабилност не е решаващо единствено текущото ниво на дълга, а посоката и скоростта, с които той се променя.
Именно динамиката на дълга има ключово значение в средносрочен план, а тенденцията през последните години е неблагоприятна.
3. Икономически приоритети
От тази икономическа картина произтичат няколко ясни приоритета.
Първо – фискална дисциплина и антицикличност.
Фискалната политика трябва да бъде стабилизираща, а не проциклична.
Това означава:
• контрол върху текущите разходи;
• ограничаване на нетаргетираните увеличения;
• възстановяване на фискалните буфери.
Автоматичните индексации следва да бъдат преустановени, тъй като трайно вграждат инфлацията в разходната структура на икономиката.
Второ – производителност, доходи и ефективност на публичните разходи.
Ключовият въпрос не е единствено размерът на разходите, а способността им да създават дългосрочен икономически потенциал.
Приоритет следва да бъдат инвестициите в инфраструктура, енергийна свързаност, дигитализация, човешки капитал и технологично обновление. Именно те създават основата за по-висока производителност и оттук – устойчив ръст на доходите и дългосрочен икономически растеж.
Трето – конкуренция и институции.
Конкуренцията е основният механизъм за ценова дисциплина и устойчив икономически растеж.
Когато конкуренцията отслабва, инфлационните процеси стават по-инерционни и по-трайни.
Затова качеството на институциите има пряко макроикономическо значение – включително ефективното функциониране на органите за защита на конкуренцията и защитата на потребителите.
Четвърто – структурна трансформация.
Дългосрочното развитие изисква икономика с по-висока добавена стойност, по-висока енергийна ефективност и по-силен технологичен капацитет.
Това означава инвестиции в иновации, квалификация и модернизация, които намаляват структурната уязвимост на икономиката и повишават способността ѝ да абсорбира външни шокове.
4. Заключение
Нека да обобщя това, което казвам.
Инфлацията в България е резултат от взаимодействието между външни шокове и вътрешни структурни фактори.
Външните фактори задават импулса.
Вътрешните фактори определят неговата сила и устойчивост.
В условията на еврозоната общата парична рамка действа като стабилизираща котва, която ограничава част от външната несигурност.
Но това едновременно поставя още по-голяма отговорност върху вътрешните политики.
Икономическата стабилност ще зависи все повече от фискалната дисциплина, структурната конкурентоспособност и ефективността на институциите.
В подобна среда еврозоната може да осигури стабилна парична рамка.
Но устойчивият икономически успех не може да бъде внесен отвън.
В крайна сметка устойчивата реална конвергенция не е въпрос на външна среда, а на вътрешна устойчивост, последователност и доверие.
Благодаря.
