Изказване на Димитър Радев, управител на БНБ, в панелната дискусия „Поддържане на инфлацията под контрол: ценова стабилност в условията на фундаментална несигурност“ в рамките на Икономическата конференция в Рейкявик 2026, 29 май 2026 г.
Управителят на Българската народна банка Димитър Радев заяви, че централните банки трябва да съхранят своята надеждност и да останат гъвкави в условията на устойчив инфлационен натиск, геополитическа фрагментация и повишена глобална несигурност.
Радев участва в панелната дискусия „Поддържане на инфлацията под контрол: ценова стабилност в условията на фундаментална несигурност“ в рамките на Икономическата конференция в Рейкявик 2026, която събра управители на централни банки, икономисти, представители на академичните среди и финансовите пазари от Европа и САЩ.
„Когато съществува риск инфлационните очаквания да се отклонят от котвата, цената на твърде закъснялата реакция може да бъде по-висока от цената на малко по-ранните действия“, заяви Радев.
По думите на управителя на БНБ инфлацията в еврозоната е намаляла спрямо достигнатите върхови равнища, но остава над целта, а базисният ценови натиск в отделни сектори на икономиката продължава да бъде относително устойчив.
Той отбеляза, че в условията на повишена несигурност централните банки все повече разчитат на по-широк набор от индикатори и поставят по-силен акцент върху устойчивостта, алтернативните сценарии и управлението на риска.
„При висока несигурност една единствена прогноза лесно може да създаде илюзия за прецизност“, посочи Радев.
Коментирайки развитието в България, той отбеляза, че страната отчита няколко години на силен номинален ръст на заплатите, устойчиво частно потребление и динамична кредитна активност.
„Ако инфлационните очаквания започнат трайно да се приспособяват нагоре, овладяването на инфлацията става много по-трудно“, заяви Радев.
Той предупреди, че инфлационните рискове нарастват, когато икономическото поведение стане по-ориентирано към миналата инфлация и когато договарянето на заплатите и ценовите решения се основават предимно на вече реализирана инфлация.
Радев подчерта значението на ограничаването на автоматичните механизми за индексация, ориентирани към миналата инфлация, които могат да допринесат за по-трайни инфлационни процеси и по-силни вторични ефекти.
Управителят на БНБ изтъкна също така значението на комуникацията като част от трансмисионния механизъм на паричната политика.
„Комуникацията не трябва да създава изкуствено усещане за сигурност. Нейната цел е да укрепва доверието, че ангажиментът към ценовата стабилност остава непроменен“, заяви той.
Според Радев централните банки функционират в среда, в която „шоковете ще продължат да идват“, което изисква паричната политика да остане зависима от данните и способна да се адаптира.
„Централните банки не могат реалистично да предвидят всеки завой по пътя. Нашата отговорност е да гарантираме, че котвата ще остане стабилна“, заяви управителят на БНБ.
В заключителния блиц въпрос какво трябва да следят най-внимателно централните банки в настоящата среда, Радев отговори: „Инфлационните очаквания. След като те се отклонят от котвата, възстановяването на ценовата стабилност става много по-скъпо.“
