Интервю с г-н Димитър Радев, управител на Българската народна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ, за Econostream Media, 26 август 2026 г. (следва пълният превод на текста)
Ексклузивно: Радев (член на УС на ЕЦБ): След септември
повишеното внимание трябва да има по-голяма тежест от изчакването,
трябва да сме „готови да действаме“
От Марта Вилар – Sofia (Econostream) — При настоящите обстоятелства благоразумието предполага Европейската централна банка да постави „по-силен акцент върху повишеното внимание“, а не върху изчакването след решението си през септември.
ЕЦБ трябва ясно да покаже готовност да действа отново според Димитър Радев, член на Управителния съвет на ЕЦБ.
В интервю за Econostream на 26 август 2026 г. Радев, управител на Българската народна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка, отбеляза, че решението през септември все още не е предопределено.
Той обаче заяви, че наличната информация все повече подкрепя аргументите в полза на още едно повишение на лихвените проценти.
„Решението през септември все още не е предопределено, но въз основа на информацията, с която разполагаме днес, още една премерена стъпка в посока на затягане заслужава сериозно внимание“, каза той.
Радев посочи инфлацията над целевото равнище и възможността енергийният шок да се окаже по-продължителен, отколкото първоначално очаквахме.
Попитан какво би могло да доведе до решение на ЕЦБ да остави лихвените проценти без промяна през септември, той подчерта необходимостта внимателно да се следят енергийните пазари и финансовите условия.
И двете могат да се променят бързо.
„Например ясни доказателства, че натискът върху цените на енергията отслабва, че по-широкият инфлационен натиск остава ограничен или че трансмисията на паричната политика е по-силна от очакваното, биха променили оценката ни“, каза той.
„Обратното развитие би засилило необходимостта от действие.“
По отношение на начина, по който трябва да бъде комуникирано решението през септември, Радев заяви, че ЕЦБ трябва да намери правилния баланс между изчакване и повишено внимание.
Макар да призна, че изчакването е „важно“, той заяви, че „в настоящата среда повишеното внимание трябва да има малко по-голяма тежест“.
По думите му ЕЦБ трябва да даде време на вече взетите решения за лихвените проценти да се проявят в икономиката.
Същевременно „трябва да е ясно, че сме готови да действаме“.
„Мисля, че е важно също така да подчертаем, че изчакването в този случай не означава пасивност“, добави той.
По отношение на актуализираните прогнози, които ще бъдат представени през септември, Радев заяви, че очаква известен възходящ натиск върху инфлацията в краткосрочен план.
Растежът вероятно ще остане ограничен.
Въпреки че икономиката досега е показала устойчивост, финансовите условия се затягат.
„Според мен доказателствата все още не са достатъчно всеобхватни, за да заключим, че рисковете пред растежа са ясно във възходяща посока“, каза той.
Паричната политика в еврозоната не изостава, заяви Радев. Опасността обаче е „да приемем устойчиви инфлационни сигнали за временни, без да разполагаме с достатъчно доказателства за това“.
Макар че ръстът на заплатите се забавя и няма ясни признаци за вторични ефекти, продължителен период на инфлация над целевото равнище може да повлияе върху договарянето на заплатите, маржовете и ценовото поведение на предприятията.
„Вторичните ефекти биха засилили аргументите за действие, но не са предварително условие за следващата стъпка“, каза той.
„Ако изчакаме вторичните ефекти да станат напълно видими, може да се окаже, че действаме твърде късно.“
Решението на Управителния съвет през септември няма да предопредели последващите стъпки, заяви Радев.
Според него както заседанието през октомври, така и това през декември остават възможни моменти за действие.
Той обаче отхвърли идеята за предварително зададено движение на лихвените проценти след септември.
Пазарните очаквания за лихвените проценти, използвани като допускане при изготвянето на прогнозите, не обвързват Управителния съвет, заяви Радев.
Попитан за неотдавнашното повишаване на доходността по облигациите, той каза, че произтичащото от това затягане на финансовите условия трябва да бъде взето предвид от ЕЦБ.
Попитан за различни изказвания, според които 2.5% е новата горна граница на неутралния диапазон, Радев заяви, че не би разглеждал това равнище „като някаква прецизна граница“.
То обаче „вероятно е приблизително в рамките на неутралния диапазон“.
Той заяви, че „по принцип“ би бил готов да подкрепи преминаване към рестриктивна позиция, ако условията го налагат, дори при липса на видими вторични ефекти.
По повод неотдавнашните спекулации, че може да бъде кандидат на предстоящите президентски избори в България, Радев отказа да коментира.
Той заяви, че остава „фокусиран върху работата си като управител на Българската народна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка“.
„Това няма да се промени в обозримо бъдеще“, добави той.
Следва пълният текст на интервюто.
Г-н Управител, г-жа Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, заяви по-рано днес, че е необходимо допълнително затягане на паричната политика. Как смятате, че трябва да постъпи ЕЦБ през септември и защо?
Решението през септември все още не е предопределено. Но въз основа на информацията, с която разполагаме днес, още една премерена стъпка в посока на затягане заслужава сериозно внимание. Инфлацията остава над целевото равнище, а енергийният шок може да се окаже по-продължителен, отколкото първоначално очаквахме. Трябва да завършим оценката на последните данни и новите прогнози на експертите. През септември ще разгледаме цялостната картина и тогава ще вземем решение. Няма да се ангажираме предварително с конкретен изход.
Смятате ли, че между сега и септември може да се случи нещо, което да оправдае запазването на лихвените проценти без промяна? И доколко вероятен е такъв сценарий?
На този етап картината до голяма степен е очертана, но решението все още не е взето. Трябва да следим внимателно енергийните пазари и финансовите условия, защото и двете могат да се променят бързо. Ясни доказателства, че натискът върху цените на енергията отслабва, че по-широкият инфлационен натиск остава ограничен или че трансмисията на паричната политика е по-силна от очакваното, биха променили оценката ни. Обратното развитие би засилило необходимостта от действие.
Справедливо ли е да се каже, че е трудно да се види сценарий, при който ЕЦБ ще остави лихвените проценти без промяна през септември?
Аргументите в полза на допълнителни действия стават по-силни. Но решението все още не е взето. Ще продължим да следим внимателно, особено енергийните пазари и финансовите условия. Видяхме, че ситуацията може да се променя бързо.
През юни президентът Кристин Лагард заяви, че решението за повишаване на лихвите е било „стабилно при всички сценарии“. Трябва ли ЕЦБ да отправи същото послание през септември или това би било прекалено?
Трябва да намерим правилния баланс между търпение и бдителност. Търпението е важно, но в настоящата среда повишеното внимание трябва да има малко по-голяма тежест. Трябва да дадем време на вече взетите решения да се проявят. Но също толкова важно е да е ясно, че сме готови да действаме. Управителният съвет предприе действия през юни. Готови сме да действаме отново. Търпението не означава пасивност.
Какви промени очаквате в прогнозите за инфлацията и растежа през септември?
Очаквам известен възходящ натиск върху инфлацията в краткосрочен план. В същото време растежът вероятно ще остане ограничен.
Г-жа Шнабел заяви, че рисковете пред растежа са донякъде във възходяща посока. Съгласен ли сте?
Икономиката остана устойчива, но това трябва да се оценява в контекста на финансовите условия. Има ясни признаци за тяхното затягане, включително по-високи разходи по заемите. Кредитирането и търсенето на кредити остават разнопосочни. Затова според мен доказателствата все още не са достатъчно всеобхватни, за да заключим, че рисковете пред растежа са ясно във възходяща посока.
След вероятно повишение на лихвите през септември президентът Лагард трябва ли да подчертае необходимостта от търпение, за да даде време на трансмисията на паричната политика да се прояви, или да запази нагласата за по-нататъшно затягане?
Търпението е важно, но трябва да поставим по-силен акцент върху готовността за действие. Посланието трябва да е ясно: Управителният съвет е готов да действа, особено ако условията се променят съществено.
Споменахте енергийните пазари като ключов фокус. Фючърсните криви на енергийните цени са низходящи, очаква се увеличаване на предлагането на петрол и втечнен природен газ, а средносрочните инфлационни очаквания остават стабилни. Как това се отразява на аргументите за допълнително затягане след септември?
Решението през септември ще даде насока за следващите стъпки, но няма да ги предопредели. Всяко решение трябва да се взема въз основа на информацията, с която разполагаме към съответния момент. В този смисъл октомври остава възможен. Същото важи и за декември. Но всичко ще зависи от постъпващите данни.
След септември кое е по подразбиране – да продължим да повишаваме лихвите, освен ако данните не се влошат, или да направим пауза и да запазим лихвите без промяна, освен ако инфлационните очаквания не се повишат и не се появят вторични ефекти?
След септември няма предварително зададен сценарий.
Как влияят на решенията Ви повишенията на лихвите, заложени в прогнозите? Означава ли включването им, че ЕЦБ трябва да ги реализира?
Не. Пазарните очаквания, които се използват като допускане при изготвянето на прогнозите, са именно допускане, а не ангажимент. Те са важни, защото дават на експертите последователна основа за изготвяне на прогнозата, но не обвързват Управителния съвет.
Доходността по дългосрочните държавни облигации в Европа се повиши рязко заедно с тази по американските държавни облигации. Това основно пренасяне на ефектите от фискалните опасения в САЩ ли е или отразява преоценка на перспективите за инфлацията и паричната политика в еврозоната?
Фискалната ситуация в САЩ има значение, но не е единственото обяснение. По-високата срочна премия в САЩ се пренася върху европейската доходност, но значение имат и вътрешни фактори – перспективите за инфлацията, очакванията за политиката на ЕЦБ, по-високите потребности от публично финансиране и балансът между предлагането и търсенето на облигации.
Разглеждате ли повишаването на доходността по облигациите като непреднамерено затягане на финансовите условия, което ЕЦБ трябва да вземе предвид?
Да. По-високата доходност затяга финансовите условия и трябва да вземем това предвид. Трябва да проследим как се отразява върху разходите по заемите, кредитирането и инвестициите. Ключовият въпрос е как това променя перспективите пред инфлацията.
Каква посока очаквате да поеме Федералният резерв при Кевин Уорш?
Не бих искал да спекулирам. Предстои да видим.
Да се върнем към ЕЦБ. Виждате ли реална опасност ЕЦБ да изостане от необходимото темпо по отношение на инфлацията?
Не смятам, че ЕЦБ изостава. Според мен опасността е да приемем устойчиви инфлационни сигнали за временни, без да разполагаме с достатъчно доказателства за това. Напълно сме наясно, че доверието зависи от това да действаме навреме - преди да са се адаптирали заплатите, цените и инфлационните очаквания.
Засега няма признаци за вторични ефекти. Колко значителен е рискът те да се появят?
В момента не виждаме широкообхватни вторични ефекти. Но в новата среда те може да се окажат по-чувствителни към нов натиск върху инфлацията. Предишният инфлационен епизод все още е пресен.
Ръстът на заплатите се забавя. Няма ясни признаци за широкообхватна спирала между заплати и цени, но данните за заплатите постъпват със закъснение. Ако имаме продължителен период на инфлация над целевото равнище, това ще се отрази върху договарянето на заплатите, маржовете и ценовото поведение на предприятията. Затова трябва внимателно да следим инфлацията при услугите и решенията на компаниите по отношение на цените.
След повишение на лихвите през септември може ли ЕЦБ да повиши лихвите отново дори без признаци за вторични ефекти, просто заради риска те да се появят?
Краткият отговор е да. Вторичните ефекти биха засилили аргументите за действие, но не са предварително условие за следващата стъпка. Ако изчакаме вторичните ефекти да станат напълно видими, може да се окаже, че действаме твърде късно.
Виждате ли риск от загуба на устойчивост на инфлационните очаквания?
На този етап не виждам такъв риск. Но дългосрочните очаквания вече са по-чувствителни към новия инфлационен натиск. Ако имаме продължителен период на инфлация над целевото равнище, това би могло да повлияе върху договарянето на заплатите и дългосрочните инфлационни очаквания.
До каква степен устойчивостта на икономиката се подкрепя от фискалната политика?
Трудно е това да се оцени точно. Тук има две страни. От една страна, фискалната политика подкрепя реалната икономика. От друга, е необходимо да се поддържа фискална дисциплина. Освен това фискалното пространство се различава значително между отделните държави и в много от тях е ограничено. Затова този въпрос трябва да се оценява не само на равнище еврозона, но и на равнище отделни държави.
Главният икономист Филип Лейн и президентът Лагард заявиха, че горната граница на неутралния диапазон сега е около 2.5%. Ако ЕЦБ повиши лихвите през септември, те ще достигнат това равнище. Как се отразява това на Вашата оценка?
Не бих разглеждал 2.5% като някаква прецизна граница. Вероятно това е приблизително в рамките на неутралния диапазон, но неутралното равнище не може да бъде наблюдавано пряко. Ефектът от паричната политика зависи също от разходите по заемите, кредитните условия, пазарната доходност и общото състояние на икономиката. Важният въпрос е дали цялостната позиция на паричната политика е достатъчна, за да върне инфлацията устойчиво към 2%.
Бихте ли подкрепили преминаване към рестриктивна позиция дори без признаци за вторични ефекти?
По принцип, да. Но трябва да вземем предвид множество фактори. Вторичните ефекти биха засилили аргументите за действие, но не са предварително условие.
Следващата седмица се очакват новите данни за инфлацията в еврозоната, като пазарите очакват по-високо равнище. Какво би започнало да Ви безпокои?
Устойчива тенденция в неправилната посока би ме обезпокоила.
Какво би представлявала тенденция „в неправилната посока“? Би ли било притеснително само няколко месеца над 3%?
Не бих искал да посочвам конкретна цифра. Но всяка трайна тенденция, при която инфлацията се отдалечава съществено от средносрочната цел от 2%, би била притеснителна за нас като хора, които определят паричната политика.
Напоследък името Ви се споменава в България като възможен кандидат на предстоящите президентски избори. Можете ли да изключите възможността да се кандидатирате за президент или това е нещо, което бихте обмислили, ако към Вас бъде отправено официално предложение?
Не бих коментирал политически спекулации. Оставам фокусиран върху работата си като управител на Българската народна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка. Това няма да се промени в обозримо бъдеще.
