logo
Skip to content

Изказване на г-н Петър Чобанов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, при откриването на конференцията DIGI PAY 2023, Интер Експо Център, 5 октомври 2023 г.

РАЗВИТИЕ В СЕКТОРА НА
ПЛАЩАНИЯТА И ИНТЕГРИРАНЕТО МУ С ЕВРОЗОНАТА

Благодаря на организаторите за поканата, за мен е чест и удоволствие да участвам в днешната конференция, като вярвам че тя ще допринесе както цялостно за функционирането на бизнеса, така и за по-добрата информираност на крайните потребители. Темите, които са включени в програмата за днес, са изключително важни и актуални за сферата на плащанията.

Бих искал да започна с динамичното развитие на платежния пазар у нас през последните години. Като цяло финансовият сектор у нас и в Европа безспорно е една от сферите, в които иновациите се развиват най-бързо и дават голямо отражение върху палитра от продукти и услуги. Дигитализацията на процеси и продукти води до появата на все по-разнообразни платежни инструменти и технологии, от които на свой ред се ползват всички участници на пазара.

Развитието на платежните услуги в България се характеризира с положителна еволюция. По официални данни от платежна статистика, водена от БНБ по методологията на ЕЦБ, се откроява устойчива тенденция към нарастване на основни показатели при платежните услуги у нас и най-вече при тези, предоставяни по електронен път. През 2022 г. е отбелязан ръст с около 1/4 в броя на извършените в страната безналични клиентски плащания спрямо предходната година. При броя на плащанията с карти, издадени в България, имаме ръст с близо 1/3 спрямо 2021 г. Внимание предизвиква растежа при плащанията с електронни пари, чийто брой за 2022 г. се е увеличил с над 40% спрямо предходната година. Впечатляващо е и нарастването при стойността на картовите плащания, инициирани чрез виртуални ПОС терминали – увеличението за 2022 г. е с над 50% спрямо 2021 г. При кредитните преводи, инициирани електронно (т.е. чрез каналите за електронно и мобилно банкиране), също имаме голям растеж – за 2022 г. увеличението е с над 30% спрямо предходната година по отношение на стойността на наредените преводи. Тези данни ясно показват здравословното развитие на финансовия сектор в страната и промяната в потребителското мислене в посока към усилено използване на дигитални канали за разплащания.

На следващо място искам да отбележа, че развитието на платежните услуги в Европа е ефективно регламентирано и значително улеснено от политиките на европейските и национални регулатори. Изключително благоприятна среда за това развитие създаде Втората директива за платежните услуги (PSD2), която се прилага от 2018 г. насам. Наред с много други аспекти, чрез PSD2 се регламентира за първи път „отвореното банкиране“ (open banking), което постави основата за развитие на нови бизнес модели, услуги и решения. Сред тях са услугите за информация за сметки (AIS) и услугите за иницииране на плащания (PIS), които създадоха възможността за иновативни продукти като агрегиране на данни за сметки и централизирано иницииране на плащания от сметки при множество различни доставчици на платежни услуги. Българската народна банка е водещ партньор в регулаторните дискусии по отношение прилагането на новите изисквания и преодоляване на пречките пред отвореното банкиране. В резултат на дискусиите между националните компетентни органи Европейският банков орган (ЕБО) издава становища, спомагащи за хармонизираното третиране на европейско ниво на възникващите предизвикателства пред отвореното банкиране. В същото време БНБ води активна комуникация с лицензираните в България доставчици на услугите по отвореното банкиране и с банковата общност, което способства за по-ефективното функциониране на тези нови услуги. По този начин БНБ осигурява партньорско сътрудничество с бизнеса с цел постигане на равнопоставеност между пазарните участници в дух на подкрепа, медиация и координация. В тази връзка можем да заявим, че PSD2 е изцяло интегрирана както в надзорната, така и в бизнес практиката в България.

На основата на PSD2 бе предложено и новото европейско законодателство в областта на плащанията – предложението за нова директива Payment Services Directive 3 (PSD3) и регламент Payment Services Regulation (PSR). Предложението за PSD3 в голяма степен е базирано на съответните текстове от PSD2 и Директивата за електронните пари (EMD) по отношение на изискванията за лицензиране и надзор. По този начин PSD3 ще надгражда и прецизира разпоредбите по отношение на лицензирането и надзора на платежните институции. Важен аспект в предложението за PSD3 е и предвиденото изменение на Директивата за окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, с оглед предоставяне на директен достъп на небанковите доставчици на платежни услуги до всички платежни системи в ЕС.

Чрез предложението за PSR са регламентирани основни права и задължения при предоставянето на платежни услуги в ЕС, сред които правила за изпълнение на платежни операции, отговорност при неразрешени платежни операции и неточно изпълнени платежни операции, отворено банкиране, изисквания за прозрачност и изисквания към сигурността на платежните операции. Някои ключови промени, които се предлагат с PSR са въвеждането на специален интерфейс за достъп до платежни сметки чрез отворено банкиране, както и на възможност за потребителите да управляват дадените от тях разрешения за достъп до техни финансови данни чрез т. нар. „табло за управление“ (dashboard). Предвидено е още задължение на доставчиците на платежни услуги да извършват допълнителна проверка за съответствие между получателя на кредитен превод и номера на сметката, посочени от наредителя, което ще повиши допълнително сигурността на дигиталните плащания.

Директивата PSD2 е многопластово и комплексно европейско законодателство, при което бе заложен принцип на „максимална хармонизация“. Неслучайно ревизията на тази директива доведе до предложения за обособяване на отделни аспекти в различни правни актове с цел тяхното допълнително развитие и прецизиране. Предложенията за надграждащи регулации, между които се откроява и предложението за Регламент относно рамката за достъп до финансови данни (Financial Data Access framework, FIDA) само по себе си подчертава достигането на по-голяма зрялост на пазара, като реално тази нормативна рамка цели да надгради съществуващата уредба на отвореното банкиране. Това допълващо законодателство ще засегне ефективното управление на данните в цялата финансова система, като интегрира информацията за всички финансови продукти, така че да могат да се ползват от трети страни за улеснение на потребителите и оптимално посрещане на техните нужди.

По отношение на плановете за прилагане на национално ниво на задаващото се ново законодателство в областта на платежните и финансови услуги мога да отбележа, че към момента лицензирането на платежните институции и дружествата за електронни пари, както и регистрирането на доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка, са уредени в Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и свързаните подзаконови актове. След успешното финализиране на новата европейска правна рамка – PSD3, PSR и FIDA, това ще рефлектира върху промени в ЗПУПС, Закона за БНБ и съответните Наредби с оглед пълно транспониране и съответствие на изискванията на предложенията.

В ЗПУПС вече се съдържат националните разпоредби, с които в законодателството са въведени изискванията на Директива PSD2. В тази връзка след влизането в сила на регламента PSR съответните разпоредби в националната правна рамка ще претърпят изменения, доколкото разпоредбите на регламента ще бъдат директно приложими.

Бих искал да спомена и за подготовката за влизането в еврозоната по отношение на сектора на плащанията. В областта на хармонизирането на платежните системи във връзка с въвеждането на еврото в страната, които попадат в компетенциите на БНБ, работим активно по няколко паралелно развиващи се проекта. На първо място е миграцията към новата консолидирана платформа за TARGET услуги на Евросистемата, която вече осъществихме през март тази година с партньорите от банковата общност в България, „БОРИКА“ АД и „Централен депозитар“ АД. Платформата TARGET е своеобразен гръбнак на финансово-пазарната инфраструктура на еврозоната и дава достъп едновременно до няколко услуги. Първата е услугата за извършване на паричен сетълмент в евро в реално време. Втората услуга е платформата за сетълмент на ценни книжа в евро TARGET2-Securities (T2S), която предлага общоевропейски сетълмент – паричен и на ценни книжа, с пари в централна банка. Третата услуга в TARGET е TIPS, която осигурява достъп до незабавни плащания в евро. Промените, въведени чрез тази нова консолидирана платформа, позволиха използването на SWIFT съобщения по ISO 20022, хармонизиран интерфейс за достъп и общи компоненти по отношение на всички TARGET услуги.

На второ място е проектът за миграция на бюджетните плащания към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA), който се финализира в момента и ще доведе до цялостно оптимизиране и ускоряване на процеса на банково обслужване на бюджета. По този начин миграцията на клиентските кредитни преводи в левове към стандартите на Единната зона за плащания в евро може да се счита за приключила, в резултат на което клиентските кредитни преводи вече могат да се изпълняват за по-малко от час.

На следващо място са незабавните кредитни преводи, които се изпълняват в рамките на 10 секунди, като такива вече се предлагат в левове и достижимостта е до над 90% от клиентските сметки в страната. С бързи темпове напредва и проектът за присъединяване на оперираната от „БОРИКА“ АД платежна система BISERA7-EUR към услугата на Евросистемата за сетълмент на незабавни преводи в евро TIPS, с което ще се осигури възможност за банките в страната да предлагат и незабавни преводи в евро.

Българската народна банка и „БОРИКА“ АД работят и за осигуряване на пълна достижимост за изпълнение на клиентски SEPA кредитни преводи в евро в Единната зона за плащания в евро. По този начин в скоро време се очаква осигуряване на пълна достижимост при изпълнение на кредитни преводи в евро до над 4800 доставчици на платежни услуги във всички страни от SEPA зоната при прилагане на предплатен модел с непрекъснат сетълмент, с което ще се намали времето за извършване на кредитните преводи в евро.

През септември тази година приключиха успешно проектите за присъединяване на Депозитаря на ДЦК в БНБ и „Централен депозитар“ АД към платформата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities, като на 11 септември 2023 г. депозитарите мигрираха в реалната среда на T2S. Тази платформа е една от основните общоевропейски пазарни инфраструктури, разработени и поддържани от Евросистемата. Към момента 24 депозитари от европейски страни използват T2S, като участието в платформата вече допринася за по-добра достъпност на българските ценни книжа за инвеститорите от ЕС.

В технически план вече отчитаме благоприятното и катализиращо действие на посочените проекти, които са завършени или в процес на завършване, върху оптимизиране на платежния процес и подобряване на условията за банкиране у нас. В резултат от положените усилия, които вече споменахме, се надяваме до края на следващата година да финализираме всички свързани проекти с приемането на еврото в Република България и на 1 януари 2025 г. да се поздравим като част от голямото семейство на еврозоната.

Без съмнение днешното развитие на платежния пазар у нас и в Европа е движено и вдъхновено от новите технологии и подпомагано от европейските регулации, които създават благоприятна среда за конкуренция и иновации в полза на потребителите. Мерките, свързани с въвеждане на еврото, подпомагат бързата и ефективна интеграция на финансово-пазарните инфраструктури у нас с тези в еврозоната. Развитието на конкуренция, но и партньорство, между финтех сектора и банките води до появата на множество нови, удобни и сигурни финансови и платежни продукти.

Благодаря за вниманието, желая ползотворна работа на всички участници в днешната конференция.


Изтегли DOC (46 KB)