Участие на подуправителя на БНБ г-н Петър Чобанов в панел „Парична политика: какви са прогнозите за инфлацията, ребалансирането на портфейлите и мандатите на централните банки?“ в рамките на Конференция на високо равнище на гуверньорите от нидерландско-белгийската група, 2025 г.: Краят на една ера? А сега?, Брюксел, Белгия, 12-13 февруари 2026 г.
Как Българската народна банка може да спомогне за запазване на ценовата и финансовата стабилност и да подкрепи устойчивия растеж в условията на геополитическа нестабилност?
През последните три десетилетия много от икономиките на Централна и Източна Европа, включително България, са изправени пред многобройни сътресения. Позволете ми накратко да очертая как се справихме с тези предизвикателства от гледна точка на паричната политика и как изградихме макроикономическа и финансова стабилност.
За България стабилността никога не е била резултат от изолация или краткосрочни политически решения. Тя беше постигната чрез постепенно задълбочаване на европейската интеграция, подкрепена от ясен институционален избор и дългосрочен политически ангажимент. Тази тенденция започна в средата на 1997 г. с въвеждането на режима на паричен съвет след период на икономически сътресения и заплаха от хиперинфлация. Въвеждането на паричния съвет наложи строга парична и фискална дисциплина и стабилизира очакванията чрез фиксиране на валутния курс - първо към германската марка, а по-късно към еврото. Това беше съзнателен стратегически избор: за възстановяване на доверието, внасяне на ценова стабилност чрез премахване на валутния риск и ранно привеждане на паричната рамка на България в съответствие с тази на ИПС. Паричният съвет показа своята устойчивост при множество външни и вътрешни кризи, а стабилността, която осигури, даде възможност на България да укрепи икономиката и институциите си, проправяйки път за членство в ЕС.
Тези процеси се ускориха допълнително с присъединяването към ЕС през 2007 г. През 2020 г. тясното сътрудничество между Европейската централна банка и Българската народна банка (БНБ) въведе България в рамката на банковия съюз, като синхронизира и допълнително подобри надзорните стандарти и практики. И накрая, от началото на тази година България се присъедини към еврозоната, превръщайки дългогодишното привеждане в съответствие на паричната политика в пълно институционално участие.
Пълноправното членство в еврозоната ни позволява да участваме пряко във вземането на решения в областта на паричната политика. Освен това се очаква трансмисията на паричната политика на ЕЦБ да стане по-силна, тъй като местните банки получават пряк достъп до балансовите операции на ЕЦБ, а устойчивостта на финансовата система се подсилва от функцията на Евросистемата на кредитор от последна инстанция, която осигурява предпазен механизъм в кризисни периоди.
България влиза в еврозоната със силни макроикономически основи, които допринасят за устойчивостта на Съюза като цяло. Нашата банкова система е консервативна и фокусирана върху традиционното посредничество, с висока ликвидност, доходност и съотношения на капиталова адекватност - характеристики, които до голяма степен отразяват наследството на режима на паричен съвет и по-строгите надзорни стандарти, които той предполага. Друго важно наследство на тази рамка са дългогодишните резултати в областта на фискалната дисциплина и ниското равнище на държавния дълг, които сега стават част от съвкупните основни показатели на еврозоната.
За БНБ запазването на ценовата и финансовата стабилност изисква преди всичко запазването на доверието. Доверието, от своя страна, се основава на независимост на централната банка, стабилен счетоводен баланс и ефективен надзор. Осигуряването на тези предпоставки е най-надеждният начин една централна банка да поддържа устойчив растеж в среда на засилена геополитическа нестабилност.
Кои са основните комуникационни предизвикателства по време на първоначалните етапи на приемане на еврото?
В навечерието на приемането на еврото обществените настроения често са колебливи или разделени. Основните опасения обикновено са почти еднакви в отделните държави: ценова стабилност, усещане за загуба на национална идентичност и чувство за намален контрол върху националната икономическа политика. В България приемането на еврото беше придружено от подобни опасения, които ние напълно разбираме и приемаме сериозно.
Основното безпокойство сред обществеността е потенциалното въздействие на приемането на еврото върху инфлацията. Главното предизвикателство тук е ясно: да се установят и комуникират ефективно фундаменталните фактори, влияещи на инфлацията в България, и те да се отделят от ефектите от самата смяна на валутата. Трябва да отбележим, че българската икономика, която расте устойчиво с около 3% всяка година, все още е в процес на номинална и на реална конвергенция, и търпи значително по-големи увеличения на заплатите в сравнение с много други държави от еврозоната. В периода след пандемията, тази динамика бе придружена от фискална експанзия. Тези вътрешни процеси позволяват на фирмите лесно да прехвърлят по-високите производствени разходи върху крайните потребители, което усложнява задачата да изолираме ценовите ефекти от приемането на еврото. Скоро ще имаме повече яснота по този въпрос след публикуването на все повече статистически данни.
Друга обща тревога е усещането, че сме загубили символ на националната ни идентичност. Ние като централна банка дълбоко ценим символите на стабилност и приемственост, отразени в дизайна на националната страна на българските евромонети. Към надписите на кирилица, които присъстваха върху евробанкнотите още преди приемането на еврото, сега се добавят нови национални символи, взети от историческото наследство на България, и те затвърждават както нашата идентичност, така и мястото ни в съвместната европейска общност.
И накрая, части от обществото изразяват загриженост относно усещането за загуба на суверенитет. Предвид силното обществено одобрение, с което се ползваше режимът на паричен съвет през своето съществуване, тази реакция е разбираема. При режима на паричен съвет, България пасивно следваше паричната политика на еврозоната, като еврото де факто служеше като котва. Сега членството ни в Евросистемата ни позволява да участваме активно във формирането на тази политика, като приемането на еврото е естествено институционално продължение на дългогодишната икономическа траектория на България.
Какви структурни реформи са необходими, за да се извлече максимална полза от членството в ИПС?
Присъединяването към еврозоната създава висока степен на предвидимост в сферата на паричната политика, и в период на засилена геополитическа фрагментираност ясно показва стратегическата ориентация на България в Европа. Това изпраща силно послание към чуждестранните инвеститори и търговски партньори. Но макроикономическата стабилност се простира далеч отвъд единствено паричната политика. За да се извлече максимална полза от членството в ИПС, то трябва да е придружено от предвидима бизнес среда, стабилни фискални политики и надеждни институции.
След приемането на еврото, публичните финанси на България ще са изправени както пред предизвикателства, така и пред възможности. Основното предизвикателство е да се избегне трайно отслабване на фискалната дисциплина — дисциплина, последователно поддържана след въвеждането на валутния борд и днес намерила отражение в ниското равнище на държавния дълг на България. Запазването на това наследство е от съществено значение, тъй като членството в еврозоната не замества необходимостта от прилагането на разумна национална фискална политика. В същото време, фискалната предвидимост изисква и стабилна данъчна политика. Запазването на сегашната ниска и прозрачна данъчна тежест в България е важно сравнително предимство и ключов фактор за инвестиционните решения, конкурентоспособността и дългосрочния растеж.
В същото време приемането на еврото създава някои фискални възможности. Един от положителните ефекти е възможността за ефективно използване на допълнителното фискално пространство, породено от по-ниските бюджетни разходи за лихви поради намалената премия за държавен риск и подобрения държавен кредитен рейтинг. Тези ползи обаче трябва да се използват разумно — най-вече за подкрепа на стимулиращите растежа публични инвестиции и структурните реформи, а не за финансиране на постоянно нарастващи текущи разходи.
Важно е да се подчертае, че членството в еврозоната само по себе си не гарантира устойчиво намаляване на премиите за държавен риск. Траен спад в доходността по държавните ценни книжа може да се осигури само чрез продължаващи разумни макроикономически политики, фискална устойчивост и институционално укрепване. Опитът на последно присъединилите се държави към еврозоната показва, че след първоначалното повишаване на кредитния рейтинг след присъединяването, по-нататъшните подобрения се дължат на благоприятни перспективи за растеж, по-силни институционални рамки и стабилна низходяща тенденция на публичния дълг. В този смисъл, членството в ИПС не е крайна точка, а рамка, в която разумните политики и структурните реформи оформят дългосрочните икономически резултати. Тези реформи трябва да целят подобряване на бизнес средата, насърчаване на по-динамично предлагане на работна ръка предвид неблагоприятните демографски тенденции, намаляване на високата енергийна интензивност на икономиката и енергийните разходи на предприятията, които оказват натиск върху конкурентоспособността. Всъщност, тези предизвикателства са общи за целия ИПС и изискват координирани усилия за укрепване на потенциала за дългосрочен растеж на еврозоната.
