logo
Skip to content

Изказване на г-н Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Емисионно“, пред Седмата годишна конференция „Банките и бизнесът“, София, 14 ноември 2019 г.

ИКОНОМИКАТА И БАНКИТЕ - ТОЗИ ПЪТ Е РАЗЛИЧНО, СТРУКТУРНО Е

Уважаеми дами и господа,

Благодаря за поканата отново да открия тази традиционна конференция, организирана от „Икономедиа“ АД.

Темата на поредицата конференции – „Банките и бизнесът“ – в предишни години обикновено се свързваше с разбирането, че банките чрез кредитния процес са източник на импулс за развитие на бизнеса и оттам на цялата икономика. Днес имаме нова, непозната среда, в която икономиката на еврозоната се намира в ситуация, изискваща перманентна стимулираща политика от Европейската централна банка (ЕЦБ), основана на неконвенционални мерки. Тази среда се пренася в българската икономика чрез търговската ни интегрираност с еврозоната и внасянето на паричната политика на ЕЦБ чрез механизма на валутния борд. Поведението на самите банки основно се определя от тази необичайна икономическа и монетарна среда. Ето защо в заглавието на моето изказване този път поставих фокуса върху това как състоянието на икономиката се отразява на банките.

Източници на шокове за българската икономика

При така поставената тема, нека първо си припомним историческия контекст.

Икономическият растеж на България след 1997 г., когато въведохме валутния борд, се определя от две групи фактори – произтичащи от външната среда и такива, които са свързани с вътрешните ни национални политики. През този изминал период във външната среда се проявиха няколко сериозни кризи, докато България имаше само един епизод на рецесия (около 2009 г.), и то причинена от външния шок на глобалната финансова криза. Можем да направим извода, че все пак изглежда сме си извели поуки от стопанските и финансовите кризи между 1990 г. и 1997 г. и след това сме прилагали ефективни политики, от макроикономическа гледна точка, така че да не изпадаме в ситуация вътрешногенерирана криза да води до спад в икономическия растеж.

Следвайки тази логика, българската икономика е вероятно рязко да забави своя растеж или да изпадне в рецесия тогава, когато би била засегната от силни външни негативни фактори. Предвид структурата на нашия износ и високата ни интегрираност с икономиката на Европейския съюз (ЕС), най-уязвими бихме били от шокове, идващи от ЕС и най-вече от еврозоната. А самата еврозона може да забави своя икономически растеж или да изпадне в рецесия както под влияние на вътрешни фактори, така и в резултат от продължаващо глобално противопоставяне между САЩ и Китай или изостряне на икономическите и търговските отношения на ЕС със САЩ.

Много се коментират и очакваните ефекти от Брекзит, но той няма да причини значителни икономически, търговски или финансов шокове – нито за Великобритания, нито за ЕС – независимо под каква форма ще се осъществи. Една от причините за това е дългият период, който досега отне този процес, но който именно позволи най-уязвимите сектори да се подготвят. Друга причина да не се очакват значителни шокове е, ако действително и Великобритания, и ЕС чрез действията си докажат, че са поддръжници на принципите на свободната търговия (каквито твърдят, че са). Придържайки се към тези принципи, двете страни следва бързо след Брекзит (ако не са успели преди това) да установят режим на сътрудничество, който да ги удовлетворява от гледна точка на търговските им взаимоотношения.

Фактори в еврозоната

Днес широко се споделя очакването, че предстои забавяне на икономическия растеж в еврозоната дори ако няма силен шок или дълбока рецесия. Всички официални прогнози на институции като ЕЦБ, Европейската комисия и Международния валутен фонд сочат забавяне на растежа в еврозоната следващата година. Основните фактори, стоящи зад това, са добре познати и те не са циклични, а структурни – неблагоприятни демографски тенденции, съчетани с бавно технологично развитие, водещи до все по-слаба производителност и загуба на конкурентоспособност, високи нива на задлъжнялост на частния и публичния сектор, както и променящите се принципи и структура на глобалната търговия. Това става на фона на ултрастимулираща монетарна среда с ниски и отрицателни лихвени проценти и парична политика с директни покупки на активи с безкраен хоризонт на провеждане от страна на ЕЦБ. С тези изходни условия и ако развитието на икономиката се отклони от базовия сценарий в негативна посока, паричната политика е изчерпала възможностите си дори за краткосрочно циклично стимулиране1.

Скорошно академично изследване на Brunnermeier и Koby от университета Принстън доказва, че границата на ефективност на паричната политика се характеризира с така наречения преобръщащ лихвен процент (reversal interest rate)2. Ако спадне под това равнище на лихвените проценти, твърде стимулиращата парична политика вече води до намаляване вместо нарастване на банковото кредитиране и има депресиращ ефект върху цялата икономика.

Отрицателните лихвени проценти и потенциалните негативни ефекти от тях са обширна тема, която наскоро разгледах по време на конференция, организирана от Bloomberg TV Bulgaria3. Отрицателните лихвени проценти особено ако са поддържани в продължителен период от време имат по-скоро неблагоприятен ефект върху търсенето както на домакинствата, така и на фирмите, и върху общия икономическия растеж. Те създават среда, стимулираща свръхзадлъжнялост, повишение на цените на финансовите активи и натрупване на рискове, свързани с това повишение. Цените на недвижими имоти също растат, при това с темпове и до нива, които изолират цели социални групи и изправят по-младите поколения пред невъзможност да влязат на пазара на недвижими имоти (освен с цената на силно задлъжняване още в началото на жизнения им цикъл).

Ефектите в България

В България имаме валутен борд, който „по дизайн“ бързо и в пълна степен пренасяме паричните условия от еврозоната. Ниският публичен дълг, който води със себе си исторически ниска рискова премия, и високата склонност към спестяване на домакинствата са допълнителни фактори за директното пренасяне на паричните условия от еврозоната у нас. Ето защо днес в България виждаме лихвени проценти по депозитите, които за гражданите са близки до нула, а някои депозити на фирми вече са с отрицателни лихвени проценти.

Трудно е да си представим такива лихвени проценти като „стимулиращи“ домакинствата и фирмите да спестяват по-малко и да потребяват и инвестират повече. Ако депозитите не носят доходност, всъщност се появява стимул за домакинствата да спестяват повече днес, за да си гарантират някакво равнище на потребление в бъдеще. Също, ако станат отрицателни, лихвените проценти по депозитите на домакинствата се превръщат във вид данък и, както всеки данък, ограничават потреблението. За фирмите отрицателните лихви са допълнителен разход, който намалява възвращаемостта на капитала им и потиска склонността им за инвестиции. Общо, продължително поддържани ниски или отрицателни лихви биват възприемани като сигнал за несигурност и предстоящо забавяне на икономиката, поради което икономическите агенти забавят потреблението и ревизират надолу инвестиционните си планове.

Тази картина не е оптимистична, но тя даже не отразява ефекти от потенциални силно негативни шокове. Това е дори само при базовия сценарий, който не предвижда влошаване на външната среда и където допускаме, че текущата политика на ЕЦБ ще се запази без промяна. При базовия сценарий се очаква да наблюдаваме вероятно положителни, но ниски темпове на икономически растеж.

При този основен сценарий на развитие у нас ще имаме забавяне на растежа на заетостта (без непременно да има повишена безработица, а в голяма степен поради механичния ефект от намаляването на населението), продължаващо нарастване на заплатите, общо увеличение на спестяванията в банките (въпреки ниските лихви) и свръхликвидност на банките.

Докато свръхликвидността на банките се приема като положителен индикатор в „нормални“ времена, в настоящата ситуация тя е значителен фактор за банките да поемат кредитен риск. Изправени пред отрицателни доходности на нискорисковите ликвидни активи, където могат да инвестират своята свръхликвидност, банките са принудени да търсят нови кредитополучатели, намалявайки лихвените проценти по кредитите, с цел все пак да постигнат някаква положителна доходност. Ниските лихви по кредитите обаче вече все по-трудно диференцират между качеството на отделните проекти и не е сигурно дали покриват цената на риска. В резултат от всичко това задлъжнялостта на частния сектор ще нараства в по-значителна степен при домакинствата.

Банките ще бъдат склонни да поемат още кредитен риск също и поради натиска от свиване на маржовете на доходност. Конкуренцията между отделните банки и натискът върху банките от конкуренция, идваща от небанкови доставчици на платежни услуги, които са гъвкави и високотехнологични, ще ограничават приходите от платежните операции на банките. Банковите приходи ще бъдат ограничавани и поради новите европейски регулации, свързани с допълнителна либерализация на продуктите и услугите, където традиционно банките са доминирали, и поставящи лимити върху определени такси на банките.

От гледна точка на пасивите им обаче възможностите за редуциране на разходите са ограничени. Водещ ограничителен фактор е например нулевият праг на лихвените проценти за депозити на граждани. Отрицателен лихвен процент ще носи риск от ерозия на така важната за банките в България депозитна база с източник домакинствата.

Може да отбележим и допълнителните сфери на натиск за повече разходи на банките, например свързани със защита на киберсигурност или за спазване на надзорни регулации.

В резултат от гореизложените фактори лихвеният марж и доходността на банките ще бъдат поставени под постоянен натиск.

В този контекст политиката на БНБ ще продължи да бъде насочена към поддържане на високи капиталови изисквания за банките, включително чрез продължаващо налагане на всички капиталови буфери и допълнително калибриране на нивата на антицикличния буфер, така че да се покрият рисковете, натрупвани в балансите на банките.

Изводи

Става дума не за временни или свързани с икономическия цикъл явления и ефекти, а за дългосрочни тенденции.

Състоянието на икономиката в еврозоната и очакваното забавяне на икономическия растеж там изискват ултрастимулираща парична политика. Това състояние на еврозоната и тази парична политика на ЕЦБ ще се пренасят у нас чрез търговската свързаност на българската икономика с икономиката в еврозоната и чрез механизма на валутния борд. В контекста на темата на днешната конференция това влошаващо се състояние на икономиката в еврозоната и произтичащата от него парична политика предполагат да бъде зададен въпросът за ефектите върху банките.

Моето очакване е свързано със запазване или допълнително разхлабване на монетарните условия, което ще води до активиране на т.нар. преобръщащ лихвен процент. Домакинствата и бизнесът ще продължат да натрупват спестявания. Банките ще поемат по-голям кредитен риск в търсене на доходност и при силно ограничени възможности за пълно отразяване на риска в цената на кредитите. Лихвеният марж ще се свива в комбинация на все по-силна конкуренция в сферата на платежните услуги, налагането на административни тавани върху някои такси на банките и растящи регулаторни разходи и разходи за киберсигурност.

От регулаторна гледна точка на БНБ това ще изисква по-високи нива на антицикличния буфер – независимо от факта, че описаните тенденции са по-скоро дългосрочни.

Благодаря за вниманието!

____________

1 Както отчете Марио Драги неотдавна в прощалната си реч при изтичането на мандата му като президент на ЕЦБ: „Днес сме в ситуация, където ниските лихвени проценти не стимулират в същата степен, както преди, защото нормата на възвращаемост на инвестициите в икономиката е спаднала. Паричната политика все още може да постигне своята цел, но това може да стане по-бързо и с по-малко странични ефекти, ако фискалната политика е координирана с паричната.“ (Думите на Марио Драги могат да бъдат прочетени тук).

2 Markus K. Brunnermeier, Yann Koby, “The Reversal Interest Rate”, NBER Working Paper 25406, December 2018 г.

3 Подробно резюме от приветствието ми при откриване на конференцията „The Next Big Thing“, организирана от Bloomberg TV Bulgaria, София, 17 октомври 2019 г., може да бъде прочетено тук.


Изтегли DOC (60 KB)