Интервю на г-н Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Емисионно“, за изданието „BGlobal“, бр. 4, 2020 г.
Г-н Христов, как оценявате макроикономическите перспективи пред ЕС, еврозоната и България?
Още от миналата година икономиките на еврозоната и тези на страните в ЕС, но извън еврозоната, имат различна динамика. От втората половина на 2019 г. еврозоната забавяше растежа си и неслучайно миналия септември Европейската централна банка (ЕЦБ) въведе допълнителни стимули. Страните извън еврозоната, вкл. България, имаха по-висок растеж, който се забавяше с по-малка скорост от растежа в еврозоната. Икономическият шок вследствие на мерките за ограничаване на пандемията сви всички икономики, като се видя, че страните с висок публичен дълг и дългосрочни структурни проблеми, като Испания, Италия и Франция, преживяха по-голям спад в сравнение с Германия и страните от Централна и Източна Европа. Реакцията на икономиките на първата вълна на пандемията потвърждава исторически съществуващата връзка, че страните с дългосрочни структурни проблеми и липса на фискално пространство (поради висок публичен дълг и бюджетен дефицит) имат по-малка възможност за реакция и понасят по-висока икономическа цена.
На европейско ниво данните показват дълбок спад на БВП през второто тримесечие и очаквания за възстановяване през третото. Спадът в Централна и Източна Европа, в това число и в България, е по-малък от този в основните страни от еврозоната. От високочестотните индикатори се вижда, че в началото на юли има рязко възстановяване на показателите, но те не достигат предкризисните нива и започват отново да показват забавяне след месец август. В допълнение рязкото увеличение на заразените от есента в повечето страни в еврозоната и предприетите мерки за ограничаване на заразата ще доведат до потискане на икономическия растеж през настоящата година, както и на траекторията на възстановяване през следващите години. По отношение на отделни държави и определени сектори на икономиката тази криза ще има дългосрочен ефект върху потенциала за тяхното възстановяване до предкризисните нива.
Предвид значителното изчерпване на възможността паричната политика в еврозоната да има стимулиращо действие, в настоящата икономическа среда фискалната политика е основният инструмент за реакция. Политиката на ЕЦБ на масирано предоставяне на ликвидност на търговските банки и покупки на ДЦК в новата им програма Pandemic Emergency Purchase Programme подпомага достъпа до финансиране на правителствата с голяма задлъжнялост и поддържа цените на финансовите активи. Това финансиране на мерките на правителствата в краткосрочен период и като временна мярка е рационално поведение. Основният въпрос е как и кога тази политика ще бъде прекратена. Профилът на настоящата криза не дава основание да се предполага, че правителствата на повечето страни в еврозоната ще успеят да свият дефицитите си в близък хоризонт. Следването на настоящата политика в по-продължителен период от време ще намалява както ефективността ѝ, така и ще намалява стимулите за разрешаване на структурните проблеми.
А конкретна прогноза за растежа в България?
Благоразумната фискална политика, която се провежда в страната от въвеждането на валутния борд, позволи на правителството да посрещне големия икономически шок, породен от пандемията от Covid-19, с добри фискални показатели. Те осигуряват необходимото пространство за предприемане на стимулиращи мерки с цел ограничаване на негативните икономически последици, както и за финансиране на бюджетния дефицит на благоприятна цена. Според базисния сценарий на прогнозата на БНБ от септември реалният БВП на България ще се понижи с 5.5% през 2020 г., което ще се определя главно от спад на частното потребление (принос с -1.9 процентни пункта), спад на инвестициите в основен капитал (-1.8 пр. п.) и в по-малка степен от негативния принос на нетния износ (-1.2 пр. п.). Устойчивостта на започналото възстановяване на икономическата активност в България през третото тримесечие на 2020 г. се характеризира със значителна несигурност, включително и в краткосрочен хоризонт, вследствие на бързото разпространение на пандемията както у нас, така и в света.
Европейската централна банка заговори за въвеждането на дигитално евро – каква е целта? Ускоряване на паричното обращение или допълнително увеличение на паричното предлагане под нова форма?
Дигиталните валути, емитирани от централни банки (т.нар. Central bank digital currency – CBDC), целят решаването на два проблема. Първият е класическият с нивото, до което централните банки могат да намаляват лихвените проценти (т.нар. Effective lower bound). Когато лихвите са отрицателни – в момента лихвеният процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, който има основно влияние върху финансовите пазари и икономиката, е на ниво минус 0,5% – се появяват предпочитания спестяванията да се съхраняват под формата на банкноти, където лихвеният процент е нула. Това намалява ефективността на паричната политика. В сценарий, при който банкнотите се електронизират (и се превърнат в CBDC), на тях също ще може да се налагат отрицателни лихви.
Това означава фактическо обедняване на хората, без значение дали държат парите си в банка, или разполагат с тях под някаква форма?
Отрицателните лихви на практика се явяват данък върху спестяванията, какъвто не би трябвало да се налага от централните банки, защото в демократичните страни данъци могат да бъдат въвеждани само от парламент, съставен в резултат на избори. Централните банки обаче не разглеждат такава политика като данък, който намалява спестяванията на домакинствата, а като стимул за ограничаване на спестяванията и увеличаване на потреблението и склонността към задлъжняване.
С други думи, първата цел на дигиталното евро е отрицателните лихви да действат и върху банкнотите, ако хората съхраняват спестяванията си в такава форма.
Втората цел е, че специално в ЕЦБ и в континентална Европа набира сила притеснението от т.нар. big tech – големите технологични компании, които не са европейски, като Google, Amazon, Facebook и китайските Alibaba и Tencent. Тези компании възнамеряват да въведат собствени валути (stable coins) и ако хората разполагат с частни дигитални пари, с които лесно да осъществяват трансакции помежду си, те биха използвали много по-малко еврото. Което означава, че на глобално ниво ролята на еврото би намалявала. А колкото по-малко се използва една валута, толкова по-слабо ефективна е паричната политика на централната банка емитент и толкова по-малко е влиянието ѝ в конкретната икономика.
Така че и притеснението от емитирането от страна на big tech предизвиква централните банки да направят дигитални пари, които хората да използват вместо парите, създадени от технологичните компании. Целта е да бъде намалена ролята на тези компании в глобалната парична конкуренция.
Таксите и комисионите, начислявани от банките, са основен източник за формиране на печалби при сегашните лихвени равнища – как ще се отрази евентуално въвеждане на дигитално евро? Банките вече страдат от конкуренцията на финтех сектора и решенията, които предлагат и планират да предложат технологичните гиганти.
За да сме точни, данните показват, че таксите и комисионите на банките у нас допринасят за около 23% от нетния оперативен доход. Лихвеният доход все още има по-голям принос, но действително делът му намалява.
Отговорът на този въпрос зависи от техническия дизайн на дигиталните валути. Зависи как ще се въведат. Проучванията до момента идентифицират два модела. Първият предвижда всеки да получава сметка в централната банка, от която да може да плаща електронно навсякъде. Такова решение би имало огромен трансформационен ефект – всички биха си преместили парите от търговските банки в централната банка заради сигурността, която ще получат. Това, което може да мотивира оставяне на средства в търговската банка, е разлика в лихвите, които се изплащат. Търговските банки ще се принудят да плащат премия, която да привлече спестителите. Така обаче разходите им за депозитите ще се увеличат и в крайна сметка това ще донесе значителен негативен ефект за търговските банки.
Тоест при този вариант ще се създаде нещо като БНБ по времето на комунизма – монобанка?
Да, дори да не го наричаме директно така, това би означавало монобанка. Неслучайно почти никой не възнамерява да върви в тази посока.
По-благоприятен и ориентиран към пазара е хибриден модел, какъвто е проектът на Китайската централна банка. При този вариант на търговските банки се позволява да дистрибутират дигиталните пари, издавани от централната банка.
Вторият сценарий за появата на дигиталните валути, за който обаче още не е предложено технологично решение, е дигиталните пари да не са по сметка в централната банка, а банкнотите да се „токенизират“ и чрез приложение на мобилните устройства хората да могат да си прехвърлят токените. В това приложение също ще може да се налагат отрицателни лихви върху парите и освен това те ще могат и да се проследяват – нещо, което е невъзможно при банкнотите днес.
Ако това се случи, колко бързо ще се пренесат ефектите?
Самият факт, че досега не се позволи на Facebook да започне реализацията на проекта си за валута „Либра“, индиректно показва какви са очакваните ефекти. Facebook и неговите приложения (Messanger) имат 2.7 млрд. потребители, а в страните – членки на еврозоната, живеят 335 млн. души. Това показва капацитетът на частни валути, емитирани от big tech компании, да конкурират официалните валути. Неслучайно през септември Европейската комисия предложи регулация, свързана с издаването на stable coins. В хоризонт от няколко години може да видим появата на stable coin от някоя голяма технологична компания, което ще ги популяризира в огромен мащаб.
Да се върнем в България – до края на годината се очаква да изтекат сроковете на различните мораториуми по обслужване на кредитите, въведени заради блокирането на стопанския живот от антиковид мерките. Какви са перспективите за регулаторното третиране на кредитите след мораториумите?
Известно е, че досега граждани и фирми са поискали мораториум за техни кредити на стойност около 10 млрд. лв. – около 8 млрд. фирмени и около 2 млрд. на физически лица. Какво ще бъде качеството на кредитите след това ще се види във времето. Засега банковата система има висока капиталова адекватност, излишък от капитал и би могла да поеме натиск, ако част от тези кредити станат необслужвани. Реалният ефект от ковид кризата върху банковата система ще се прояви през пролетта на следващата година.
В края на лятото се забеляза повишаване на капиталовата адекватност в банковата система в резултат от някои регулаторни промени…
Две мерки повлияха на капиталовата адекватност. Първата е т.нар. „бързо решение“ (quick fix), коeто влезе в сила в края на юни и намали рисковите тегла за определени експозиции. Втората мярка беше реалното увеличение на капитала на банките поради забраната, наложена от БНБ, за изплащане на дивиденти. Тази мярка осигури в банковата система на България да бъдат задържани допълнително 1.3 млрд. лв. Кумулативно двете мерки повишиха капиталовата адекватност на ниво система с около 4 пр. п.
В тези нови условия колко широко е полето за действие пред българските банки, когато се стигне до провизиране на лошите кредити и евентуално до необходимост от нов капитал?
Истинското проявление на проблема ще се види в началото на следващата година. Има един много силен фактор, който дава голям буфер на банките – нашето изискване още преди кризата да поддържат повече капитал. Банките в България посрещнаха кризата с висока капиталова адекватност, а забраната за заделяне на дивидент и въвеждането на т.нар. „бързо решение“ им създадоха допълнително пространство, с което да поемат натиск от увеличение на лошите кредити. Междувременно започнаха да увеличават провизиите си.
Какви етапи можете да откроите при интеграцията на българската банкова система в Европейския банков съюз?
Участието ни в Единния надзорен механизъм има много измерения. Първото е, че така наречените значими банки минават под директния надзор на ЕЦБ. Останалите, по-малко значимите банки, остават под надзора на БНБ, но ЕЦБ има право да коригира нашите надзорни действия по отношение на тези банки.
Важно е да се уточни, че надзорът на банките, дори и на значимите, ще се осъществява по нашата правна рамка и нашите регулации. Всички мерки, които сме взели до момента, продължават да действат освен ако за значимите банки ЕЦБ прецени, че трябва да се променят. Ако има такива промени, БНБ ще трябва да прецени дали да промени аналогични мерки и за по-малко значимите банки. Не трябва оператори на един и същи пазар да се третират различно. Но е още рано да прогнозираме как ще се развива този процес.
В какви насоки очаквате да се развиват отношенията между банковите групи и техните дъщерни институции в България?
Трансграничните банки имат естествени стимули да искат да оптимизират капитала и разходите си. Сега, когато надзорният орган е един, такива стимули ще нарастват. Времето ще покаже какво поведение на трансграничните банки и банковите групи ще видим.
Ще загуби ли БНБ възможност да налага забрани за разпределяне на дивиденти и може ли ЕЦБ да поиска от БНБ да не налага такива мерки?
Действащите в момента в България мерки са в сила за всички банки, но от тук нататък такъв тип мерки за значимите банки вече не са правомощие на БНБ.
А може ли в един момент ЕЦБ да поиска отмяната им?
Всички решения на БНБ, приети преди 1 октомври, са в сила, докато не се ревизират с нов акт. ЕЦБ решава за значимите банки у нас.
Присъединяването към банковия съюз и ERM-2 не доведе до автоматичното повишение на кредитния рейтинг, как да разбираме това?
Това не е изненада, тъй като експертите знаят, че никога не е имало механична връзка между участието във валутнокурсовия механизъм и повишаването на кредитния рейтинг. Твърде много фактори влияят върху кредитния рейтинг на една страна. Всъщност след присъединяването някои рейтингови агенции ни понижиха перспективата за кредитния рейтинг. Една повиши кредитния рейтинг на страната.
Европейската централна банка преглежда стратегията си на парична политика. Какви са основните изводи, до които се стига към този момент?
ЕЦБ анонсира прегледа си миналия декември, спря го заради коронакризата и сега го възобнови. Резултатът се очаква най-рано през есента догодина. От създаването си преди повече от 20 години ЕЦБ е правила само един преглед – през 2003 г. Големите промени в еврозоната оттогава ясно оправдават необходимостта от нов преглед.
Целта на паричната политика на ЕЦБ е дефинирана така – постигане на ценова стабилност с инфлация на годишна основа, близка, но под 2 процента. Видимо е, че в последните 6 години тази цел не се постига.
Аналогичен преглед вече направи Федералният резерв на САЩ. Слабост както на ЕЦБ, така и на ФЕД, е това, че не анализират доколко непостигането на инфлационната цел се дължи на фактори извън техния контрол. Възможно е по-ниската инфлация да се дължи на дълбоки структурни фактори, съответно – да очакваме тази инфлация да продължи дълго. Такива фактори са застаряването на населението, понижаването на производителността на труда, променящата се роля на Китай в световната икономика. ЕЦБ и Федералният резерв обаче разглеждат само паричната политика като определяща инфлацията.
От друга страна, непостигането на целта служи като аргумент за непрекъснати парични стимули от страна на централните банки. Но ако има структурни фактори, които предопределят ниската инфлация, то тези постоянни стимули създават рискове. Решението на Федералния резерв например предизвика много спорове. ФЕД обяви, че може да остава под целта за по-продължителен период, и направи уговорка след това да толерира по-висока от целевата инфлация, за да има осредняване в дългосрочен план. Проблемът е, че това може да се постигне с безкраен брой комбинации от стойности на инфлацията в продължение на години, което създава много голяма несигурност в кой период каква инфлация ще се цели. Затова и водещо в дискусиите е, че такъв подход е прекалено неясен и рискован и най-вероятно няма да проработи.
Предстои да видим тепърва какво ще сподели в прегледа си ЕЦБ. Има стимул да избере нещо близко до ФЕД, но предвид критиките към този подход очаквам, че по-скоро ще се въздържи от него.
