Интервю с подуправителя на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“ г-н Димитър Костов на с. 46 – 49 във в. „Капитал“, 23 юни 2017 г.
НАДЗОРЪТ Е НАЯСНО КАКВО СЕ СЛУЧВА В БАНКИТЕ
Какво е състоянието на банковия сектор сега, близо година след преминаването на прегледа на активите и стрес тестовете през 2016 г.?
БНБ много редовно предоставя информация за банковата система, която позволява да се проследява както динамиката на банковото посредничество, така и основните качествени характеристики. Общият обем на основните дейности на банките – кредитиране и влогонабиране, е нараснал през 2016 г. с 5.7%, а за първото тримесечие на тази година с 6.9%. Трансакционният бизнес, измерен чрез обема на плащанията, също отбелязва ръст от 7.1% за предходната година. Съпоставени с номиналния ръст на БВП съответно от 4.6 и 6.5%, тези числа показват, че банковата система изпълнява своите функции и роля в икономиката на страната. Показателите за капиталова адекватност и коефициент на ликвидни активи показват, че системата разполага с добри буфери за управление на рисковете.
Какво научихте в БНБ от проверката и имаше ли за вас изненади, неустановени преди това от надзорните инспекции?
Проверката на качеството на активите даде много както на банковия надзор, така и на банките. Преди всичко това бе външен експертен поглед, прилагащ единен стандарт – методологията на ЕЦБ, при осигурен независим контрол върху качеството. Резултатът е огромен обем информация, който е полезен както за надзора, така и за мениджмънта на всяка една банка. Не може да се каже, че са установени изненади. Наличието на необслужвани кредити и обезценки е известно. Същото се отнася и за големите кредити, и за свързаните лица. Важно е, че размерите на тези проблеми не са в мащаби, които да изискват държавни програми, както видяхме през последните години в редица европейски държави. Същевременно трябва да се отбележи, че това не са уникални за България предизвикателства, а въпроси, с които се занимава целият Европейски съюз.
Важна част от приеманите от Европейския банков орган (ЕБО) насоки целят установяване на стандарти на добри практики за управление и надзор върху тези проблеми. БНБ прилага тези насоки, с което подпомага развитието на процесите на управление и надзор върху рисковете в банковото посредничество. Подходящ пример са приетите миналия месец насоки за управление на кредитния риск и осчетоводяването на очакваните кредитни загуби.
След прегледа БНБ отправи препоръки на две банки – ПИБ и Инвестбанк, които включваха и увеличения на капитала. В каква степен са изпълнени препоръките и удовлетворително ли е това, което са предприели двете банки, за БНБ?
Точната формулировка на препоръките е "възстановяване на капиталовите буфери". Това е доста по-комплексна задача от просто увеличаване на капитала, тъй като изисква и намаляване на риска в съществуващите портфейли и усъвършенстване на практиките и процедурите на управление на кредитния риск. Банките се движат в правилна посока и с добро темпо и, разбира се, ще останат под засилено надзорно наблюдение, докато постигнат дългосрочно стабилни резултати.
Има ли заявен интерес пред „Банков надзор“ от потенциални кандидат-купувачи за ПИБ или за друга банка?
ПИБ са оповестили какво са предприели. Надзорът само следи дали го осъществяват. Най-рано септември биха имали индикативни оферти. Като цяло се работи организирано.
Когато поехте поста подуправител на „Банков надзор“, се обяви, че започва реформа в надзора. Задачата беше заздравяването му. Приключи ли реформата и заздравен ли е надзорът? Как работи сега?
Всъщност ставаше дума за реформа и развитие. Първоначалната стъпка – реформиране, беше направена, за да се създадат по-добра организация, доверие и взаимен контрол между надзорните процеси. Разделянето им на надзорни инспекции на място и на дистанционен надзор беше част от реформирането.
Другата част – развитието, е непрекъснат процес. Той продължава и в момента. Тогава беше обявено, че планът за реформиране и развитие ще се приложи в период за около година и половина. Той беше оповестен в контекста на другата задача – извършване на преглед и оценка на стабилността на финансовата система в страната от МФВ и Световната банка (FSAP). До две седмици предстои да бъдат публикувани и допълненията към основния доклад, оповестен на 22 май. В рамките на идеите в тези две части на целия доклад предприемаме конкретни действия.
В областта на регулаторната нормативна рамка се съобразяваме с процесите, протичащи в рамките на ЕС. ЕБО също има правомощия да подпомага по-нататъшното стандартизиране и унифициране на регламенти и надзори практики. Съобразяваме се с всичко това. Така на практика процесът на развитие на надзорната дейност е непрекъснат. Това кореспондира и с факта, че самото банково посредничество непрекъснато се развива.
Сега какво е по-различното в работата на надзора спрямо банките? Какви надзорни проверки се правят?
Ключов момент е, че сега надзорните инспекции на място се извършват с повече хора. През последния месец има и допълнителни назначения. От друга страна, има засилен последващ контрол чрез създадена дирекция за дистанционен надзор. Така банките продължават да са обект на наблюдение и след констатациите, направени при инспекциите на място.
Има промени и в режима на диалог с банките. Обсъдихме с всяка банка резултатите от проверката на активите и какво е необходимо да се предприеме. През март и април "Банков надзор" събра информация от банките как са организирали подготовката за въвеждането на новия счетоводен стандарт за финансова отчетност 9 и на какъв етап са. Целта е процесът на подготовка да протече по-организирано, тъй като прилагането на новия стандарт е предизвикателство. Такъв тип комуникация преди нямаше.
Насоките и стандартите, които издава ЕБО, също са полезни и подпомагат процесите. През април ЕБО издаде насоки за комуникация с външните одитори на банките. Целта е да се постигне по-голям синхрон между надзорните оценки и счетоводните оценки.
Три години след КТБ какво се промени? Тогава се каза, че надзорът не е бил напълно наясно какво точно се случва в банката, защото тя е подавала непълна информация. Има ли сега такива възможности или ситуации, при които надзорът да не е напълно наясно какво точно се случва в някоя банка?
На практика няма такава възможност. Представителите на одиторската професия също разбраха, че носят съответни отговорности. Този взаимен контрол определено е нещо различно.
Надзорът среща ли натиск в работата си при надзорни проверки в банки?
Не, няма натиск, но има проблем с очакването, че надзорът си върши работата, ако не допуска фалити на банки, което се вменява като функция дори и от медиите, и масовото схващане е такова.
По-скоро надзорът идентифицира лоши практики, които да бъдат санкционирани и поправени...
Тясното сътрудничество с Единния надзорен механизъм (ЕНМ) би ли помогнало да се предотвратят практики като тези в КТБ и в ПИБ с кредитиране на свързани лица и пр.?
Това не би помогнало по никакъв начин. Тясното сътрудничество не означава проверки на място от ЕЦБ, а дистанционен надзор. ЕЦБ не извършва надзорни инспекции на място в самите банки.
Удовлетворен съм от сътрудничеството, което имаме с ЕБО. В рамките на надзорните колегии към ЕЦБ има много тясно сътрудничество и това обхваща голяма част от банките по линия на банковите групи.
ЕНМ няма ли да действа респектиращо на самите банки – да не си позволяват лоши практики, или респектиращо на средата тук?
Много по-респектиращо действа самата проверка на активите. Тогава всички банки бяха „на мушка“ и им подейства.
Може ли да се получи отново ситуацията с КТБ, как би реагирал надзорът, как би реагирала държавата? По-подготвени ли сте сега за криза с банка?
Това е темата за т.нар. защитна мрежа, която също е включена в оценката на финансовата стабилност от МВФ. Защитната мрежа на финансовата система включва гарантиране на депозитите, преструктуриране на банки – планове за преструктуриране, действия по преструктуриране, евентуална държавна помощ, има ли готовност да се реагира или не. Създадохме отделна дирекция за преструктуриране с отделен закон от 170 страници. Това са съществени разлики със състоянието през 2014 г. Тогава нямаше разписани правила за преструктуриране – кога и как се случва, с какви средства. ЕБО също издава стандарти и насоки, развиващи режима на преструктуриране.
В оценката на МВФ имаше препоръка по отношение на оказване на подкрепа при ликвидни кризи с банки. Какво се прави в тази насока?
Това е един от многото потенциални компоненти на защитната мрежа. Маркирана е идея, която фигурира още от 1997 г., когато се въвеждаше валутният борд – защо трябва и как би могъл да функционира един такъв механизъм. От 1997 г. досега винаги когато се е поставял въпросът за необходимостта от фискален резерв, един от аргументите е бил това – за да служи като допълващо разширение на възможностите на кредитора от последна инстанция при условията на валутния борд, които са силно ограничени. Разширяването на тези възможности е въпрос на икономическа политика. Водещо би трябвало да е Министерството на финансите, тъй като това би трябвало да се впише в цялостната фискална политика, както и да е ясно, че има политическо решение да се прави, защото става дума за използване на публични средства. Към момента има само предложение на МВФ и Световната банка.
МВФ обърна внимание и на проблема с кредитирането на свързани лица. Надзорът има ли възможността да проследи веригата на свързаност при кредитиране, т.е. кого кредитира банката?
Става дума за големите експозиции. Бизнесът работи не с централизирани структури, а с множество съпътстващи структури. От една страна, свързаността е по линия на собствеността – общ собственик на кредитираните предприятия, което означава потенциален общ риск. От друга страна, има и икономическа свързаност. През последната година-две се засили акцентът върху ясно регламентиране на икономическата свързаност. ЕБО издава насоки в това отношение с цел по-ясни правила за установяване на такава икономическа свързаност, защото, оказва се, формалната свързаност по линия на собствеността не е достатъчна. Две предприятия може да са абсолютно независими като собственост, но да имат икономическа свързаност, която да поражда общ риск.
В техническите доклади на фонда има идея да оповестим публично критериите и начините, по които се установява свързаност.
Има ли нещо, което пречи да се види свързаността при кредитиране от надзора? Какво може да се направи в тази посока, за да се увеличат възможностите му?
Многообразието на икономически взаимоотношения и структури също е голямо. Не винаги и самите банки успяват да разберат каква е свързаността.
Имам предвид напълно целенасочено кредитиране на свързани лица, както при КТБ, а сега и при ПИБ се посочва този проблем.
Не е ясно на какво почива аналогията, която се съдържа в този въпрос. В последна сметка в ПИБ работеше един взискателен екип, който не установи такива аналогии.
При КТБ стана ясно, че надзорът не е имал яснота какво се е правело там.
Тогава рядко са правени проверки, това е вярно. Самите инспекции на място са провеждани с по-малко хора.
Сега има ли рискове от повтаряне на такива случаи?
Не. Затова беше полезна проверката на активите от външни оценители.
Как ще отговорите на критиките в доклада на Европейската комисия от февруари за дейността на банковия надзор във връзка със стрес тестовете и оценката на активите?
Европейската комисия посочва въпроси по прозрачността и дизайна на прегледа. Едновременно с това самата комисия използва резултатите от проведения преглед в своите анализи и оценки. Смятам, че отговорът на въпросите, поставяни от комисията, се съдържа в оценката от страна на МВФ за прегледа на качеството на активите. Според него тя е направена с минимално отклонение от възприетата методология, с необходимия контрол за качеството на самата проверка, при достатъчно ясна независимост на тези, които са я извършвали. МВФ потвърждава уместността на малките отклонения от методологията на ЕЦБ поради факта, че тук банковата система не е с мащабите и сложността на проверяваните от ЕЦБ банки. Две трети от вида операции, които са включени в проверката на активите там, в България банките не ги практикуват.
ЕК има препоръка за подобряване на начина на оценка на обезпеченията...
ЕК отправя препоръки в тази посока като работа с необслужваните кредити, при това в рамките на целия Европейски съюз. Държавите членки възлагат на ЕК да разработи правила за стандартизиране, като процесът е на етап работни групи. Но да се посочва като само наш проблем не е съвсем коректно.
Един от многото проблеми е липсата на инфраструктура на оценителите с референтна база данни, въз основа на която да се изготвят оценките. Това беше и една от централните теми при проверката на активите – бяха проверени именно обезпеченията, като са посочени на банките изискванията на ЕЦБ в това отношение. За да се приеме за пазарна оценката на едно обезпечение, с него трябва да са осъществявани сделки. Може да се прави по-добре, има необходимост и от развитие. Но това не е работа на държавата, а на самия бизнес.
Друг основен проблем, който се посочва и от МВФ, и от ЕК, е високото ниво на необслужваните кредити.
За България нивото е 12.6%, а средното за ЕС е около 5%. Да, по-високо е. Но имаше голяма игра с мярката на този показател и това как се изчислява. Като абсолютна стойност обемът е ясен, както и като дефиниция. Детайлът е в начина на изчисляване. Озадачи ме, че при оповестяване на доклада на ЕК имаше група държави, които обичайно са без проблем, но при обявяване нивото на необслужваните им кредити се оказаха с нива около 10%. Това също е високо ниво.
Когато се посочва, че необслужваните кредити са проблем, за съжаление никога не се прави уточнението колко голям е проблемът. Те наистина бяха проблем, и при това катастрофален, за Ирландия, Гърция, Кипър. За България нивата са относително високи, но е факт, че това не води до спасителни за държавата споразумения. Това е проблем, по който банковата система трябва да бъде насърчена да работи. Самите банки имат разбирането, че трябва да се справят с него. В този смисъл нивото на необслужваните кредити е общ проблем и за целия ЕС. Желанието ни и съгласието, което имаме с МВФ и Световната банка, е да насърчим банките да работят по този проблем. Това ще стане вероятно с калибриране на регулации. ЕБО също готви стандарти в това отношение, с които ще се съобразим. В никакъв случай необслужваните кредити не са катастрофален проблем за България.
Има ли банки, които не отчитат всичките си необслужвани кредити коректно и „замитат под килима“?
Отчитат всичко коректно и проверката на активите го потвърди.
Ще имат ли проблеми банките с новия счетоводен стандарт 9? Ще отчетат ли повече загуби и необходимост от повече провизии?
На този етап няма достатъчно информация, за да се направи количествена оценка. МВФ ползва в изследването си като референтна информация проучване на ЕБО от миналата година. То е правено за огромните банки. В него беше достигнат извод за средна стойност на допълнителни обезценки от около 10% и в отделни случаи максимална стойност на увеличение на съществуващите обезценки с 33%. При нас съществуващите нива на обезценки са поначало с 20–25 на сто по-високи. БНБ следи, насърчава и подпомага банките в подготовката им за въвеждане на новия счетоводен стандарт за оценка на финансови активи.
Съществуването на ТБ "Виктория" след обявяването на КТБ в несъстоятелност се проточи. Какво е виждането на БНБ по отношение на перспективите пред нея?
Този въпрос е по-скоро към синдиците на КТБ. БНБ следи процеса с повишено надзорно внимание. Необходима е дългосрочна визия за бъдещето на банката. Синдици не биха могли да дадат дългосрочна визия. Мога само да допълня, че лицензът не е ценна книга, а ангажимент и възможностите за неговото изпълнение следва да се показват и доказват.
