Интервю на управителя на БНБ г-н Светослав Гаврийски пред агенция Welt News, Франкфурт, септември 2000 г.
В: Уважаеми г-н управител, бихте ли направили кратък преглед на ситуацията в България днес в сравнение с тази отпреди три години?
О: Ситуацията днес е много различна, ако я сравним с тази отпреди три години. Имам предвид края на 1996 и началото на 1997. Тогава хората получаваха пенсии на стойност до 5 долара и заплати от 10 до 15 долара. Това беше една изключително голяма криза, която доведе до политически промени. Силната воля и решителните стъпки на новото правителство промениха ситуацията. Подписахме споразумение с МВФ през първото тримесечие на 1997 и решихме да въведем паричния съвет, който в България действително функционира като силна финансова система.
В: Лично Вие ли развихте идеята да въвеждане на паричен съвет?
О: Като министър на финансите във временното правителство започнах преговори с МВФ за въвеждането на паричния съвет. Моето лично мнение беше, че паричният съвет е последната възможност на България за стабилизиране на финансовото положение и икономиката. Сега можем да видим, че решението е било правилно. Бързо постигнахме финансова стабилизация. През февруари 1997 инфлацията беше над 200%, докато през април тя вече беше отрицателна. За шест месеца успяхме да стабилизираме ситуацията. От тогава стабилизацията е реален факт като успяхме да направим този процес устойчив. Сега очакваме ръст на БВП. Очаквахме ръст от около 4% през 1999, но вие знаете, че събитията от региона се отразиха на българската икономика, особено що се отнася до износа и превоза. Независимо от всичко очакваме ръст от 2.5% на БВП за 1999. Бих искал да наблегна на друга важна характеристика на системата на паричния съвет. Успяхме да увеличим валутните резерви. Сравнено с началото на 1997 резервите са нараснали 8 пъти: започнахме с 400 милиона долара, а сега имаме 3.2 милиарда долара.
В: Защо решихте да прикрепите лева към германската марка вместо към долара?
О: Обсъждахме въпроса коя валута да прикрепим към лева и може би политическото решение взе превес, тъй като ние искахме да започнем преговори с Европейския съюз. Ето защо прикрепихме лева към европейска вулата вместо към долара. В Закона за БНБ от 1997 се казва, че левът се прикрепва към германската марка, като веднага след въвеждане на еврото ще бъде прикрепен към еврото. Сега националната ни парична единица е прикрепена към еврото. Курсът е 1.96.
В: Как виждате въвеждането на еврото с Вашия опит в успешно провежданата парична политика тук? Как виждате успеха на еврото в Европа и как това в крайна сметка би могло да се отрази на България?
О: Смятам, че еврото има добро бъдеще и обезценяването му през първата година от въвеждането му е временно. Вярвам, че след трудностите в началния етап ситуацията ще се промени и валутният курс на еврото ще бъде по-висок от сегашния. Що се отнася до България, мога да кажа, че въвеждането на еврото е успешно, тъй като увеличихме износа за Европейския съюз – сега той е почти 55%. Навярно знаете, че преди няколко години износът ни беше 80% ориентиран към бившите социалистически страни. Днес износът на България за Русия и другите страни от бившия Източен блок е сравнително малък. За Русия той е около 6% и този факт се оказа благоприятен, тъй като ни даде възможност да избегнем отрицателните последици от финансовата криза в Русия. Като се имат предвид тези структурни промени в износа на страната ни, може да се разбере защо въвеждането на еврото е важно за нас. Имаме стабилна парична единица, плащанията ни са в стабилна валута. Нямаме проблеми с платежния баланс. Аз наистина вярвам, че въвеждането на еврото е успешна инициатива. Смятаме, че когато приключим преговорите за присъединяване към Европейския съюз, ще можем да въведем еврото. Вече проведохме разговори с Европейската Централна Банка за финансовата ни система и координирането й с ЕЦБ. Вероятно е възможно да запазим системата на паричен съвет през дългия период на преговори и след това да въведем еврото. За нас това е последният етап от преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
В: Имайки предвид Вашия опит и ролята на Централната Банка в момента за стабилността на българската икономика, кои според Вас са главните приоритети и стъпки, които остава да бъдат осъществени, за да съдействат за по-сигурната интеграция с Европейския съюз?
О: Правителството започна преговори с Европейския съюз. Ролята на централните банки не е много голяма. Основният въпрос, по който централните банки ще договарят, се отнася до свободното движение на капитали, а това е един много важен дискусионен въпрос. Друг значим въпрос е нашето законодателство - независимостта на Централната Банка е нещо, на което Европейската Централна Банка държи. Имаме нов закон за Централната Банка и според този закон ние сме напълно независими. Отговаряме единствено пред Парламента. Парламентът назначава нов управител и подуправители. Не сме зависими от Правителството, както и не отпускаме средства за Правителството. Тези накратко са главните моменти. А основната цел на Централната Банка е да поддържа стабилност на цените и на темпа на инфлация. Смятам, че съвместно с Правителството успяваме да поддържаме цените на едно стабилно ниво. През 1998 инфлацията беше 1%, а през 1999 очакваме да е 6.2%. Причина за тази висока цифра е цената на нефта, която тази година нарасна двойно. Това е и основната причина за нарастване на инфлацията за 1999. Тази година очакваме цените да останат на стабилно ниво. Нашето виждане и лично моето мнение е, че паричният съвет работи добре и безпроблемно. Съществува теоретичният възглед, според който фиксираният валутен курс е пречка за развитие, но аз смятам, че разполагаме с достатъчно резерви за подобряване ефективността на икономиката ни. Високите вътрешни разходи обуславят високите цени на стоките ни. Ето защо трябва да намалим себестойността на производството. Икономиката ни не работи достатъчно ефективно и ще трябва да инвестираме значителни средства за преструктуриране на промишлеността. В тази връзка разчитаме изключително много на приватизацията, тъй като това е начинът да се финансира икономиката. Мога да кажа, че имаме добри постижения при приключване на процеса на преструктуриране и приватизация за 1999. Нефтената ни рафинерия, Нефтохим, която е най-голямата на Балканския полуостров, бе приватизирана миналата година. Наистина, има няколко големи сделки, които все още са на ниво преговори: Българска Телекомуникационна компания, например. Друга област, на която обръщаме специално внимание, е външно-икономическата ни политика на регионално и континентално ниво. Въпреки, че не е лесно да направим точно разграничение между въпросите и проектите по тази схема, имайки предвид процеса на глобализация, а също и факта, че България и Румъния са в преговори с ЕС. Смятам, че започването на преговорите може да бъде стимулиращ фактор за връзките ни със съседните страни. Разчитаме много на подобряване на ситуацията на река Дунав, тъй като разрушените мостове ни създават големи проблеми, особено по отношение на превоза. Смятаме също, че ще можем да постигнем споразумение с Румъния за изграждането на нов мост на Дунава. Подобряването на условията на нашия износ е стратегическа задача. Не само защото текущият ни счетоводен баланс за 1999 е отрицателен. Да, важно е да увеличим помощта за износа, за да подобрим търговския баланс, но още по-важно е да организираме транспортните маршрути, така че да ни служат десетилетия наред.
Въпреки отрицателния търговски баланс мога да кажа, че нямаме проблеми с платежния баланс, тъй като имаме директен приток на чуждестранни инвестиции и приходи от туризма и от други услуги. Бих искал да спомена добрите ни взаимоотношения с чуждестранните финансови институции. Тригодишното ни споразумение с МВФ, както и споразуменията със Световната Банка и Европейския съюз осигуряват достатъчно финансиране за България.
В: Що се отнася до това финансиране, вие поставихте основата за преструктуриране на икономиката, което сега е на завършващ етап. Имате солидна база, изключително успешен паричен съвет, но що се отнася до връзките ви с Европейския съюз и чуждестранните институции, доколко важно е поддържането на тесни връзки с Германия и германските финансови институции за бъдещата ви и сегашна политика?
О: Смятам, че връзките ни с Германия са от голямо значение. Германия е най-големият чуждестранен инвеститор в България и националната ни валута е прикрепена към германската марка. Особено по отношение на банковата сфера, където очаквам да видя германски банки в България. Важно за банковата система тук е да действат добри банки, защото, честно казано, нашите банкери се нуждаят от по-добър опит. Необходимо е да се създаде реална конкуренция в банковия сектор. И аз разчитам много на участието на чуждестранните банки, които да съдействат в тази насока. За съжаление, до момента участието на Германия не е особено голямо. Бих искал да видя повече германски банки (а защо не и Дойче Банк?!) да участват в търга за Булбанк.
В: Но Вие казахте, че липсва участие на германски банки и финансови институции в България. Смятате ли, че е възможно имиджът на страната или региона в това отношение да е накърнен от кризата в Косово? Смятате ли, че може би тези фактори са оказали влияние или хвърлили сянка върху възможностите, които съществуват в България?
О: Да, това е вярно. И смятам, че е разбираемо. Много трудно е да се надяваме, че чуждестранните компании ще инвестират в регион, в който се води война и съществуват проблеми, произтичащи от тази война. Но сега, след края на войната в Косово, ситуацията е различна. И взаимоотношенията между България, Румъния, Македония и Албания не могат да следват старите клишета /се запазят в предишния си вид. Опитваме се да подобрим тези взаимоотношения и смятам, че необходимостта от преустройство в региона е от съществено значение за всички нас. Нови проекти и добре обосновани идеи биха могли да привлекат чуждестранните инвеститори. Вече има интерес от страна на някои германски и други чуждестранни банки.
В: Споменахте, че финансовият сектор се е заздравил и сега, тук, в България, той е на едно стабилно ниво. Това, от което евентуално се нуждае, са повече инвестиции – как бихте могли активно да излезете с предложение за намиране на потенциални германски инвеститори и институции, така че те да разграничат България от останалата част на региона? Как бихте демонстрирали нещата, които споменахте, като например стабилността на финансовата система, на националната парична единица, както и някои от възможностите, които току що посочихте?
О: Имайки предвид финансовата стабилност и стабилността на ситуацията като цяло мога да кажа, че сега България е най-стабилната страна в региона. Надяваме се финансовата стабилизация и добрите перспективи за развитие да привлекат чуждестранни инвеститори. Те биха могли да предпочетат да останат в страната, поради стабилната ситуация, добрите условия и законодателство, близко до европейското. Тези ключови фактори могат да привлекат чуждестранен капитал. Разбирам, че е необходимо инвеститорите да видят личната си полза от това. Не се надявам , че ще останат само заради България. И мога да ги уверя, че тук съществуват добри възможности за бизнес. Вярвайте ми - съвсем скоро ситуацията ще се бъде различна.
В: Как смятате, че ще се отрази по-голямото участие на чуждестранните банки и институции на конкурентността, за която казахте, че е добра?
О: Разбирам много добре българските банкери. Преди няколко години имаха много тежък опит с огромни по размер лоши кредити и сега с неохота пристъпват към отпускането на нови кредити. Кредитната дейност е сравнително ниска. За тях е необходимо да видят добри примери; да видят как работят добрите банки. Ето защо обръщаме внимание на приватизацията на банките. Новите собственици ще донесат “ноу-хау”, нова атмосфера, нови инвестиции. Това ще бъде стимул за нашите банкери да увеличат кредитната си дейност. Участието на чуждестранни банки може единствено да подобри конкурентността, а впоследствие и условията за кредитиране.
Интервю на Карен Херцог.