Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на банките в България по случай Деня на банкера, София, 3 декември 2009 г.
Кризата на международните финансови пазари продължи и през 2009 г., но както е добре известно, тя нямаше директен ефект върху баланса на българските банки, тъй като тяхната основна дейност е свързана с кредитиране на българската икономика и в техните активи не фигурираха експозиции към американски ценни книжа или към институции, претърпели загуби от инвестиции в книжа, обезпечени с ипотеки или свързани с тях инструменти и други „токсични” активи.
БНБ от 2003 г. насам следваше антициклична и последователно прилагана политика, която в периода на бърз икономически растеж позволи да бъдат акумулирани такива буфери, че днес малко страни в ЕС могат да се похвалят с показателите на българската банкова система. Банковата ни система и отделните институции се намират в добра финансова кондиция и със значим капацитет за абсорбиране на негативни въздействия.
През 2009 г. УС на БНБ прие изменения и допълнения към Наредба № 9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, както и в Наредба № 8 на БНБ за капиталовата адекватност на кредитните институции. Ефектът от мерките бе насочен към облекчаване на условията по кредити на платежоспособни клиенти, които имаха временни финансови затруднения. По същество всичко това представляваше приемственост в следваната от нас антициклична политика, но вече в условията на низходящия бизнес цикъл.
Данните за състоянието на банките показват, че нивото на капиталова адекватност към септември е 17.34% и е едно от най-високите в ЕС, като формираният капиталов буфер над регулаторния минимум е 2.9 млрд. лв. Рентабилността е приемлива, като отчетената за 10-те месеца на 2009 г. печалба в размер на 657 млн. лв. гарантира допълнителен буфер пред по-нататъшна обезценка на портфейлите. Независимо от спада в кредитирането и влошаването в кредитния портфейл институциите съумяха да поддържат приходите от лихви на нива, позволяващи им да посрещат нарастващите разходи за обезценка. Отливът на привлечен ресурс, основно от корпоративния сегмент, бе компенсиран с устойчив прилив на средства от гражданите и домакинствата. Фондовете от резиденти останаха стабилни. Ликвидността на банките и системата се запази, като стойностите на показателя, измерващ ликвидните активи, са трайно над 20%.
Оценките за съхранени финансови фундаменти на банките се потвърждават и от периодично провежданите стрес-тестове. Резултатите им сочат капацитет за посрещане на влошаване в качеството на кредитите, наличие на капиталов ресурс и добро състояние на ликвидната позиция.
Същевременно обаче банките ще бъдат поставени пред няколко предизвикателства, свързани с:
• Нарастваща нестабилност на средата с възможности за по-нататъшно задълбочаване на негативните въздействия;
• Негативи, произтичащи от слабата кредитна активност;
• По-нататъшно свиване на досега съществуващите възможности за генериране на буфери по линия на доходността;
• Влошаване на икономическия статус на част от потребителите на банкови услуги.
Също така промените в нормативната рамка и надзорната архитектура, осъществявани в момента в ЕС, ще наложат изменения в няколко направления. В отговор на обсъжданите на ниво ЕС промени в някои ключови за банковия сектор директиви и с цел уеднаквяването на европейската надзорна практика, БНБ възнамерява да осъществи определени изменения в рамката за капиталова адекватност. Те ще се отнасят до начините за включването на текущата банкова печалба като елемент на надзорния капитал, както и в изравняване на рисковите тегла на класовете “Експозиции на дребно” и “Експозиции, обезпечени с жилищно недвижимо имущество” с рисковите тегла, предвидени в съответната директива.
Облекчаващият ефект на горните две мерки ще бъде в известна степен компенсиран от очакваните промени в други области, най-вече счетоводните стандарти и режима на големите експозиции. В отговор на кризата през 2010 г. предстоят редица промени в сферата на Международните счетоводни стандарти, които неминуемо ще намерят отражение в българските счетоводни правила, а оттам ще окажат влияние и върху банковите баланси. Предстои и въвеждането на единен подход за обезценка, с който досегашният модел за претърпяната загуба ще се замени от модела на очакваната загуба. Това ще окаже влияние върху размера на надзорните провизии и отбивите от капитала. Що се отнася до контрола на големите експозиции в банките, предвижданите промени ще засегнат в най-голяма степен междубанковите експозиции, тъй като новият режим предвижда значително по-консервативното им третиране.
Бих искал да обърна внимание и на друг важен въпрос от ключово значение за бъдещето на европейската финансова система. През 2010 г. очакваме да стартира новата система за европейски финансов надзор. Нейната основна задача ще бъде да координира и улесни действията на националните надзорни и регулаторни органи, поради което се предвижда :
• Създаването на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) към Европейската централна банка с цел надзор на макроравнище (надзор за финансова стабилност);
• Създаването на европейска система за финансов надзор, състояща се от три независими надзорни органа: Европейски банков орган, Орган за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор и Орган за европейски надзор на ценни книжа, с цел надзор на микроравнище (надзор на ниво отделни финансови институции).
Новата надзорна структура ще играе в бъдеще ключова роля в развитието и функционирането на европейската финансова система, като неминуемо ще окаже влияние и върху българския пазар с оглед на многобройните функции и правомощия, които се делегират на тези пан-европейски органи.
Своевременните действия на БНБ в подкрепа на приспособяването на българската банкова система към новите условия на фона на свиването на финансовите пазари в световен мащаб намериха израз и в намалението на задължителните минимални резерви на банките. Управлението на тяхната ликвидност и адаптацията към индиректните ефекти на финансовата криза бяха подпомогнати чрез влезлите в сила в началото на 2009 г. допълнителни изменения в Наредба № 21 на БНБ за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ. Така междубанковият пазар посреща края на 2009 г. със спокойствие по отношение на ликвидността.
Сериозно предизвикателство за нас през годината бе установяването на новата правна рамка на платежните услуги с транспонирането на Директивата за платежните услуги. Новият Закон за платежните услуги и платежните системи бе обнародван още през март. Своевременно бяха обнародвани всички наредби и други поднормативни актове, свързани с неговото приложение, с което бяха осигурени нормални условия за подготовка на банките към новите изисквания. Независимо от това оптимизирането на бизнес процесите ще продължи и в началото на следващата година.
Успешно протича реализацията на проекта за включване на БНБ към TARGET 2. Може да се очаква успешното му финализиране през февруари 2010 г.
Не на последно място през 2009 г. станахме свидетели на успешно начало на разширяването на обхвата на кредитния регистър. Очакваме с това да се постигне по-нататъшно подобряване на условията за управление на кредитния риск в системата.
Българската народна банка осъществява и своите касови функции, като извършва операции по управлението на постъпващите в БНБ банкноти и монети, съхраняване на български банкноти и монети и чуждестранна валута, замяна на повредени български банкноти и монети, както и унищожаването на негодни български банкноти и монети. В Касовия салон в гр. София се обслужват клиенти на дребно в левове и в резервна валута, осъществява се обслужване в левове и в чуждестранна валута на първостепенните разпоредители с бюджетни средства, както и продажба на каса на възпоменателни монети. През 2009 г. продължиха дейностите по изграждане на нов, съвременен касов център на БНБ в гр. София във връзка със стратегията на банката за модернизация и технологично обновяване на емисионно-касовите дейности. Центърът ще бъде напълно комплектован до края на годината и се очаква да започне да предлага услуги на клиентите на банката през първо тримесечие на 2010 г.
Позволете ми да завърша с това, че на 6 юни 2009 г. всички ние заедно отбелязахме 130 години от създаването на нашата централна банка. Нека припомня, че нашата институция е тринадесетата по ред на основаването си национална централна банка в света, а нейната история е неделима част от историята на икономиката и финансовия сектор на България, както и от съдбата на българския народ. В края на първото десетилетие на 21-ви век, вече в рамките на Европейския съюз и Европейската система на централни банки, БНБ осъзнава своята институционална значимост и своята отговорност и ще продължи да работи последователно за подпомагане и извеждане на банковата система и икономиката ни през периода на кризата.
Честит празник, колеги!
