Изказване на г-н Цветан Манчев, подуправител на БНБ, на семинар от серията „Адам Смит семинари” на тема „2007 и след това: перспективи за развитие на световната икономика”, Париж, 13 и 14 ноември 2007 г.
СЕГАШНО СЪСТОЯНИЕ, ПАРИЧНА ПОЛИТИКА И
ПРЕГЛЕД НА ИКОНОМИКАТА И ИНВЕСТИЦИИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Уважаеми дами и господа,
За мен е голямо удоволствие да съм отново тук, на този семинар, и да говоря пред такава изискана аудитория от високопоставени професионалисти в областта на централното и инвестиционното банкиране и държавните финанси. Бих искал да благодаря на проф. Кампос за поканата и за възможността да се възползвам още веднъж от този наистина уникален форум за размяна на идеи и опит, като представя моите виждания за сегашното икономическо развитие, вариантите на политиката и перспективите в България.
В кръга на шегата предполагам, че очакванията Ви за днешната ми презентация са да чуете едно дълго и навярно скучно изказване за стабилността на паричния съвет, който заедно с фискалната дисциплина и структурните реформи формира солидната основа на икономическото възстановяване в България през последното десетилетие. Ако имате такива очаквания, това е добре, в смисъл, че след въвеждането на паричния съвет икономическата политика на българското правителство е толкова последователна и предсказуема, независимо кои политически партии и коалиции са на власт, че никой не очаква нищо по-различно от фиксирания валутен курс, консервативна фискална политика и продължаващи структурни реформи. Няма съмнение, че успехът на тази политика в България се дължи на широката й подкрепа и доверието от страна на голяма част от българското общество.
От друга страна, след постигането на една много важна и дълго чакана цел, каквато е членството на България в ЕС, за българските управляващи става все по-трудно да убедят общественото мнение в необходимостта от продължаване на тази политика, която е свързана с някои социално непопулярни мерки. У нас, както и в повечето от останалите нови страни членки, се появиха свръхочаквания за границите на подоходната политика в обществения сектор след присъединяването към Европейския съюз. Тези свръхочаквания се използват от определени популистки политически групи, което създава заплаха да се подкопае един от основните стълбове на сегашната икономическа политика – стабилната фискална политика.
От трета страна, със съществуването на паричния съвет България и другите нови държави членки успешно преминаха през множество шокове – азиатската криза, последвана от кризата в Русия, краха на фондовия пазар и исторически ниските световни лихвени проценти – без никакъв съществен теоретически или политически диспут за жизненоспособността и устойчивостта на този режим. Нещо повече, както Съветът, така и ЕЦБ признаха съвместимостта на паричния съвет с рамката на ВМ ІІ, макар че този режим не се счита за съвършен заместител на механизма. Внезапно, след опита на Литва да се присъедини към еврозоната миналата година и след турболенциите на финансовите пазари напоследък, страните членки с паричен съвет все повече са във фокуса на европейските изследователи, инвеститори и политици. Нарастващият интерес и опитите за анализ на съвременния паричен съвет в глобалната икономика със стандартни макроикономически и монетарни модели от 60-те и 70-те доведоха до някои неправилни изводи, а на тази основа и до противоречиви сигнали към инвеститорите, хората и политиците. Тези изводи стрелят право в сърцето на паричния съвет, като подценяват факта, че доверието на хората и инвеститорите в режима е по-важно за политическата стабилност, отколкото за стабилността на икономическия растеж и конвергенцията в изпълнение на Договора от Маастрихт.
Презентацията ми е структурирана по следния начин. Ще започна с кратко описание на неотдавнашното икономическо развитие в България, като се опитам да очертая основните тенденции и главните предизвикателства в областта на икономическата политика. След това, ще представя възможните реакции на политиката на тези предизвикателства. Накрая ще „разбуля” официалната политика на България за справяне с тези предизвикателства.
Българската икономика е в подем след въвеждането на паричен съвет преди десет години и вече постигна едно устойчиво състояние във фазата на началното си интегриране в европейската икономика след първото и второто поколение проведени реформи. След 1997 г. средният ръст на БВП е 5% годишно, а през последните три години се ускори до около 6%. Този ръст е значително по-висок от средното ниво в ЕС и се доближава до средния ръст на 12-те нови държави членки. Очакваният реален ръст на БВП за 2007 г. е 6.5%. Икономическият ръст в България се подпомага от положителните тенденции на трудовия пазар, където нивото на безработицата многократно спадна – до 7%, ниво, което е близко до средното в ЕС.
Силните основи на икономиката с паричен съвет са резултат най-вече от състоянието на държавните финанси. В България беше постигнато високо ниво на консолидиране на публичните финанси, изразено във високи нива на бюджетен излишък през последните години. Публичният дълг намаля до около 15% от БВП през октомври тази година, а публичните разходи се ограничиха трайно - до 40% от БВП.
България напълно изпълнява Пакта за стабилност и растеж и заслужено получи инвестиционен рейтинг със стабилна и положителна перспектива от международните рейтингови агенции, както и високи оценки от международните финансови институции, инвеститорите, ЕК и много от европейските ни партньори.
Последователната макроикономическа политика и същественото подобрение на бизнес средата повишиха доверието на чуждестранните инвеститори, придружено от притока на значителни капитали в България. През последното десетилетие чуждестранните преки инвестиции възлизаха на около 10% от БВП годишно, а непосредствено преди присъединяването на България към ЕС нараснаха до 16.4% от БВП, а след това продължават да растат, независимо от промените на международните пазари и лихвени проценти.
По отношение на развитието на основните макроикономически процеси обаче страната е изправена пред няколко важни предизвикателства:
• Нарастващи външни дисбаланси;
• Инфлация, по-висока от тази в еврозоната и силно нестабилна;
• Относително висок и променлив кредитен ръст;
• Много ниски, дори негативни реални лихвени проценти;
• Съмнения в гъвкавостта на трудовия пазар при ниски нива на безработица и относително ниско ниво на участие на работната сила.
Относително високият дефицит по текущата сметка (очаквания за около 18%-20% от БВП за 2007 г.) следва значителния приток на чуждестранни преки инвестиции, а не обратното. Последното е много важно да се подчертае поради сериозното му значение за избора на теоретичен модел за анализ на икономиката.
Инфлационният натиск е частично отражение на еднократните ефекти от неотдавнашната суша и наводнения и от присъединяването към ЕС, както и ефекта от по-големите разходи за икономическите агенти в резултат на по-високите световни цени на енергията, металите и храните. От друга страна, бързо нарастващото търсене на работна ръка в някои сегменти на трудовия пазар създава условия за повишен натиск върху растежа на работните заплати. Последното влияе особено на обществения сектор, предвид характера на предоставяните услуги и свързаните с него затруднения при измерването на ефективността от предлагането им.
Бързият и променлив растеж на банковото кредитиране също води до натрупване на рискове. Той е резултат главно от борбата на европейските банки за пазарен дял в България, което води до намаляване на лихвените проценти по заемите. В една среда с висока мобилност на капитала и относително висок марж на печалбата реалните лихвени проценти по заемите за домакинства и корпоративните заеми са близки до или под нулата. Рязкото намаляване на лихвените проценти първоначално следваше автоматично исторически ниските глобални лихвени нива, но продължи дори и след като основните централни банки в света започнаха затягането на паричната политика. Продължителният период на понижаване на лихвените проценти създава нереалистични очаквания сред кредитополучателите и подценяване на рисковете, които те поемат. В отговор Българската народна банка многократно прибягна до набор от налични надзорни инструменти. От началото на 2007 г. въведе Базел ІІ като по-добра система за управление на риска и поддържа значително по-висока минимална капиталова адекватност за банките в сравнение с европейските практики. Като отговор на повишената ликвидност на пазарите у нас напоследък БНБ увеличи от септември 2007 г. нивото на минималните задължителни резерви за търговските банки от 8 на 12%.
Българското правителство, както правителствата на другите нови държави членки, вече много добре осъзнава значението на гъвкавостта на трудовия пазар за паричния съвет и макроикономическата стабилност през първите години на процеса на присъединяване. То последователно прилага активни политики за трудовия пазар с вече видими резултати. То е готово да осигури допълнителен буфер за трудовия пазар чрез преструктуриране на администрацията и въвеждане на съвременни емиграционни политики, както е видно от мерките на държавния бюджет за следващата година.
Като общ извод можем да кажем, че неотдавнашното развитие на България е подобно на това на всички други новоприсъединили се държави с паричен съвет.
Увеличената напоследък нестабилност на международните финансови пазари и световната икономика обаче вече стана част от картината. Последното няма видим неблагоприятен ефект, поне засега, върху българската икономика благодарение на принципите на паричния съвет и силната свързаност на българския лев с еврото, както и поради дълбоката интеграция на икономиката ни, и особено преобладаващата част от банковите ни пазари, с европейските, особено с еврозоната. Освен това, структурата на чуждестранните инвеститори в местния банков сектор е добре диверсифицирана и може да действа като важен буфер срещу разпространение на шокове като тези през последните месеци на финансовите пазари. Накрая, в България не се използват финансовите инструменти, които напоследък пораждат шоковете - обезпечените дългови облигации. Това допълнително гарантира стабилността на икономиката ни.
Тук стигаме до неочаквано засилилото се внимание към паричния съвет от страна на анализаторите, политиците и спекулантите. При режим на паричен съвет централната банка е поела ангажимента за неограничена интервенция, за да държи валутния курс на предварително обявеното целево ниво, а размерът на наличните валутни резерви трябва да бъде равен на (или да превишава) паричната база. България стриктно поддържа валутните резерви далеч над минималните нива на покритие на паричната база. Докато действа режимът на паричен съвет по този начин, за централната банка е невъзможно да изчерпи валутните си резерви, без да се отиде в нашия случай на пълна евроизация и практическо използване на еврото като местна валута. Дори в краен случай, ако има пълна загуба на доверие в местната валута, намаляването на валутните резерви на централната банка води до значително свиване на основната парична маса и в отговор местните лихви скачат. Не съществува теоретичен горен лимит за нивата, които може да бъдат достигнати от местните лихвени проценти. Те ще се покачат достатъчно, докато притоците от капитали се върнат и балансират външния натиск върху валутата. Не толкова известен досега аспект на този режим очевидно е, че централните банки имат ограничен контрол върху местния паричен пазар, а лихвените проценти може да варират значително, следвайки капиталовите потоци. Освен това, шоковете предизвикват корекции на местното ценово ниво, което означава инфлационен натиск, когато притоците от капитали са големи, и дефлационен натиск, когато има отлив на капитали.
Разгледаният теоретичен модел показва, че страна с паричен съвет технически не може да изчерпа резервите си и да промени под натиска на пазара паричния и валутния си режим. Горните аспекти на режима на паричен съвет и неизбежните колебания може да не бъдат добре разбрани от политиците, като ги накарат да се откажат от тази рамка по политически причини дори ако от чисто техническа гледна точка този режим е устойчив. Тогава какви са вариантите на политиката и политическите рамки за справяне с гореспоменатите предизвикателства, които най-често се дискутират напоследък в местните и чуждестранни медии, както и сред политиците, академичните и професионални среди.
Бих започнал с политиката, подкрепяна най-вече от популистки политически групи, произтичаща от споменатите свръхочаквания за по-високи доходи след членството в ЕС. Тази позиция сама по себе си е по-скоро проблем, отколкото решение. Според това виждане, ниските доходи в някои от новите страни членки като България са основно предизвикателство за икономиката и обществото. Предлаганото от такива групи решение е да се използват парите от фискалния резерв на правителството за рязко драстично увеличение на доходите в публичния сектор. Според пропагандаторите на това виждане, тази стъпка неизбежно ще повиши и доходите в частния сектор и в крайна сметка ще доведе до ускоряване на икономическия ръст и конвергенцията със старите държави - членки на ЕС. Естествено, инфлацията е неизбежна, но без да бъде разглеждана като част от определен модел се предполага според апологетите, че ще бъде „умерена” и няма да отслаби доверието във паричния съвет. Инфлацията е синоним на ценово сближаване, като не се отчита ролята на производителността. Според това популистко виждане България може да запази режима на паричен съвет, но да не бърза да се присъединява към еврозоната.
Вторият вариант за реакция на политиката на външните дисбаланси и по-високата инфлация идва от някои анализатори, работещи за инвестиционни банки, както и от някои високопоставени представители на ЕЦБ. Те предлагат държавите членки с паричен съвет да разрешат по-голяма гъвкавост на валутния курс и да фокусират паричната политика върху местната инфлация като променлива цел. Логиката е, че по-високите краткосрочни лихвени проценти може да бъдат придружени от поскъпване на паричната единица, породено от по-големите притоци на капитали или обратно. Те подценяват факта, че пазарът е този, който ще определя необходимите корекции на валутния курс. Дори страната членка да възстанови донякъде независимостта на паричната си политика, то чрез нея тя едва ли ще може да възстанови някога подкопаното доверие в паричния и валутен режим. Наричам този вариант „приятелски огън” не само защото идва от хора, работещи за уважавани институции, и трябва да е основан на сериозна теоретична обосновка, но и защото той би могъл, ако се приемеше от българското правителство, неочаквано да причини дори по-сериозни щети на българската икономика и хората, отколкото популисткото виждане за политиката. Причината за това мое мнение е проста: „приятелският огън” стреля директно по един от основните елементи на сегашната макроикономическа политика – доверието в паричния съвет. Крайният резултат от липсата на обществено доверие в паричния съвет ще е финансова криза и отново едностранна евроизация. Предполагам, че последното не би трябвало въобще да се разглежда като алтернатива, предвид официалните становища на европейските институции и ЕЦБ.
Третият вариант на политиката на страните членки с паричен съвет в отговор на последните шокове на финансовите пазари и тенденциите в макроикономическото развитие е свързан главно с анализите на ЕК и МВФ. В техните модели много добре се отчита ролята и значението на паричния съвет като паричен и валутен режим. Основната идея в тези модели е, без да се прибягва до промяната на валутния курс като инструмент на икономическата политика, да се преконфигурират наличните инструменти, за да се преодолеят новите предизвикателства, идващи от вътрешната и външната среда. Всъщност това е и твърдата позиция на българското правителство, Българската народна банка и политическото мнозинство в Българския парламент. Основните моменти на този вариант са:
• Фискалната и подоходната политика трябва да продължат да избягват процикличния натиск, който може да влоши вътрешните и външните дисбаланси. Разходните и данъчните лостове на бюджета могат да се използват дотолкова, че да се ускори реалната конвергенция и ръста на производителността, включително и чрез използване на средства на ЕС;
• Политиките на финансовия сектор трябва да допринасят за запазване на финансовата стабилност чрез постоянно внимателно наблюдение на управлението на риска на банките и финансовите посредници, както и на способността им да поемат неблагоприятни шокове;
• Структурните реформи остават същественият инструмент за ускоряване на реалната конвергенция, като възможностите за трайно сближаване на жизнените стандарти в ЕС се търсят в повишаването на ефективността от използване на човешките ресурси и капитала и осигуряване на стимули за увеличаване на наличните ресурси от труд и капитал.
Ние в Българската народна банка винаги сме смятали, че въвеждането на еврото в България следва да стане заедно с устойчивото изпълнение на критериите, заложени в Договора от Маастрихт. То е логична стъпка, която произтича от политиката, следвана след въвеждането на паричен съвет. Тази стъпка съответства на интересите на страната и навременното й осъществяване ще доведе до повече стабилност, устойчивост и конкурентоспособност. Ние ще продължаваме последователно да работим за нейната реализация. Високо оценяваме в този смисъл и корекциите в политиката на правителството, намерили израз в рамката към бюджета за 2008 г.
Започнах днешната си презентация, като говорих за очакванията. Когато се подготвях за този семинар, установих, че на същия семинар преди две години съм изразил мнението, че управлението на обществените очаквания е основното предизвикателство за успешното прилагане в новите страни-членки на ЕС, на политическата рамка, чийто основен елемент е паричният съвет. Днес бих искал да завърша изказването си, като кажа, че последователното прилагане на тази политическа рамка донесе на българското общество устойчив икономически растеж в продължение на цели десет години. Най-добрият начин за управление на обществените очаквания относно бъдещето на българската икономика е да не се отклоняваме от успешния модел и политиците неотклонно да прилагат всички мерки, които произтичат именно от този модел.
Благодаря за вниманието.
