logo
Skip to content

Изказване на г-н Цветан Манчев1, подуправител на БНБ, на срещата на Комитета за политика на конкуренцията и развитието към Европейската асоциация на публичните банки, с домакин Българската банка за развитие, София, 26 септември 2008 г.

РАМКАТА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ
В СВЕТЛИНАТА НА СЪТРЕСЕНИЯТА НА ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ

Уважаеми дами и господа,

Преди всичко бих желал да благодаря на организаторите от Българската банка за развитие и лично на г-н Димитров и г-н Чакалски за поканата да говоря пред такава авторитетна аудитория.

Сегашната световна финансова криза, макар и да не е уникална по своя произход и основни движещи фактори, поставя под голям натиск банкерите и определящите икономическата политика. Тя налага една ясна, последователна и предсказуема реакция от всички заинтересовани лица, с която да се възвърне доверието сред участниците на пазара и да се възстанови гладкото функциониране на пазарите и на световната икономика. Вярвам, че днешната среща на Комитета по политиката на конкуренция и развитие на Европейската асоциация на държавните банки също ще бъде полезна в това отношение.

В речта си и аз ще се постарая да бъда полезен за тази среща, като спра вниманието си на рамката на икономическата политика, в която България отговаря на предизвикателствата, произтичащи от външните шокове, тенденциите в икономиката и състоянието на пазарите. Както е известно на много от вас, за повече от десетилетие основният компонент на българската макроикономическа и парична политика е паричният съвет, който установява законово неотменяем обменен курс на българската валута към еврото от 1.95583 лв. за едно евро. Паричният съвет представлява просто правило, според което международните резерви на Българската народна банка покриват всичките й парични задължения, включително и паричната база и депозитите на правителството в централната банка. Разбира се, логиката на този паричен режим предполага независимост на централната банка от правителството.

Както ясно се вижда от Докладите за сближаването от 2008 г. на Европейската комисия и на Европейската централна банка, а също и от доклада на ЕКОФИН до Европейския съвет от Ница, 2000 г., и Позицията на Управителния съвет на ЕЦБ от декември 2003 г., този вид парични и валутни режими са напълно съобразени с участието във Валутен механизъм ІІ (ERM II) и последващото въвеждане на еврото. Докладите за сближаване подчертават също цялостното съответствие на Закона за БНБ с Договора за създаване на ЕС и посочват само малко несъответствия, които трябва да бъдат взети предвид от българските власти. Непрекъснато нарастващите международни резерви на Българската народна банка, обезпечаващи високия процент на покритие на резервните пари и паричното предлагане, показват, че паричният съвет продължава да функционира добре и че през целия перод от създаването си се радва на висока степен на обществено доверие (графика 1).

От първите дни след въвеждането на паричния съвет определящите паричната политика в България са наясно, че като автоматичен паричен режим той предполага простото спазване на паричната политика на централната банка – емитент на резервната валута. В нашия случай Българската народна банка пасивно следва паричната политика на Европейската централна банка. БНБ може да действа като кредитор от последна инстанция, но само в случай на системен риск за банковата система, след като е получила високоликвидно обезпечение и единствено до размера на превишението на левовия еквивалент на брутните международни резерви над нейните общи парични задължения. Този автоматичен режим не би могъл да функционира като буфер за външни икономически шокове. Дори самият той би могъл да действа като източник на външен шок, ако паричната политика на ЕЦБ не отговаря на икономическите тенденции в България.

За да осигурят горното условие, властите насочиха вниманието си основно към каналите за пренасяне на сигналите на паричната политика на ЕЦБ към българската икономика. Въвеждането на режима на Паричен съвет бе част от пакет от политически, законодателни, фискални, бюджетни и структурни реформи, който налага строги бюджетни ограничения в цялата икономика. Трите поредни правителства на власт, макар и с три различни доминиращи политически полюса – консерватори, либерали и социалдемократи – провеждаха твърда фискална политика, ориентирана към бюджетни излишъци и ликвидиране на държавните дългове (графики 2 и 3). Правителството извърши драстична приватизация в банковия сектор, и сега повечето от банките са дъщерни дружества или клонове на реномирани европейски банки (графика 4), които разчитат на огромна депозитна база и не са зависими от временните условия и ограничения на ликвидността на пазара. Приносът на БНБ в това отношение са висококачествените наредби на банковия надзор, съответстващи на съвременните банкови международни практики, както и строгия контрол върху способността на банките да спазват в корпоративното си управление тези наредби и да управляват свързаните с банковата дейност рискове. Нещо повече, либерализацията и интеграцията на местните финансови пазари с европейските и свободното движение на капитали допълнително улесняват гладкото пренасяне на тези сигнали.

Резултатът е, че българската икономика отчита 11 поредни години растеж и намаляване на безработицата (графики 5 и 6). В момента българската банкова система е добре капитализирана и рентабилна. Коефициентът на капиталова адекватност е 14.6% в края на първото полугодие на 2008 г. и е значително над минималните стандарти. Независимо от високия растеж на кредитите капиталовата адекватност на банковата система отчита дори увеличение спрямо края на предходната година поради по-бързото нарастване на банковия капитал. Възвръщаемостта на капитала (ROE) в края на юни 2008 г. е 24.3%, а възвръщаемостта на активите (ROA) е 2.4% (графика 7). Няма признаци за влошаване на качеството на кредитните портфейли – класифицираните кредити са почти на нивото от края на предходната година (графика 8). Експозицията към валутния риск е ограничена (графика 9), а лихвените маржове между съответните депозити в лева и в евро остават стабилни (графика 10).

Предсказуемостта и стабилността на макроикономическата политика, относително високата възвръщаемост при непрекъснато намаляващ риск в икономиката ни за последните 11 години, както и членството ни в ЕС и НАТО създадоха условия за приток на чуждестранни капитали (графика 11) и запълване на недостига от спестявания в българската икономика (графика 12). Увеличаването на дефицита по текущата сметка е реципрочен ефект след масирания приток на преки чуждестранни инвестиции. Характерът на тези входящи потоци, и по-конкретно на преките инвестиции в реалната икономика, смекчава в значителна степен риска от внезапно обръщане на знака. Заслужава също да се отбележи, че в случая на България високият дефицит по текущата сметка не уронва конкурентоспособността на износните сектори на България. От 2000 г. експортът нараства всяка година (средногодишно с 10% в реално изражение). България е сред малкото страни с устойчиво нарастващ пазарен дял на износа си във вноса на ЕС (графика 13).

Развитието в България през последните месеци се съпътства от сравнително висока инфлация (графика 14). Подобно на другите нови държави-членки на ЕС тя е обусловена от два основни фактора: дългосрочната тенденция на конвергиране на ценовите нива към тези в ЕС и краткосрочни циклични фактори, породени от динамиката на международните цени, както и от паричните политики на основните централни банки в света и природни бедствия. Така например резкият скок на инфлацията през 2007 г. (11.6% в края на годината) се дължи главно на голямата суша, която се отрази силно негативно на реколтата в България и доведе до приблизително 40% реален спад в селскостопанския сектор за третото тримесечие. Едновременното действие на глобалните фактори като покачване на цените на енергийните ресурси и хранителните стоки, както и динамичния растеж на работните заплати и вътрешното търсене също оказаха натиск върху общото равнище на цените. Растежът на цените на храните създаде 60% от инфлацията през 2007 г., а 10% се дължеше на растежа на цените на енергийните продукти.

В обобщение развитието на българската икономика за последните 11 години неоспорим успех, който трябва да се отдаде на последователната рамка на макроикономическата политиката и политическата воля за нейното прилагане. Широкият консенсус и твърда подкрепа сред заинтересованите политически среди и водещите политици в страната за поддържане без промяна на съществуващата рамка до въвеждане на еврото са добре приети както от участниците, така и от пазарите. Рамката на българската макроикономическа политика осигурява равнопоставеност и равни стимули за всички пазарни участници. Тя е проста и предоставя достатъчно благоприятни условия за развитие както на малките предприятия, така и на утвърдени корпорации. Разбира се, рискът от висока инфлация налага преди всичко последователна антициклична фискална и бюджетна политика, насочена към поддържане на надеждна бюджетна позиция с високи излишъци на централното правителство, както и ново поколение структурни реформи за насърчаване на конкурентоспособността и гарантиране на устойчивостта на икономическия растеж.

Благодаря за вниманието!

____________

1 Цветан Манчев е доктор по икономика и подуправител и член на УС на Българската народна банка.


Изтегли DOC (53 KB)

Прикачени файлове

Приложение (графики) Изтегли PPT (964 KB)