Стратегията на паричната политика на ЕЦБ осигурява рамката за вземане на решения на УС на ЕЦБ с оглед изпълнение на мандата за поддържане на ценова стабилност. Тя се приема от УС на ЕЦБ и в нея са конкретно определени целите на паричната политика, аналитичната рамка и инструментите, използвани за постигането им, и показателите, на които се основава процесът на вземане на решения.
Според актуалната стратегия количественото определение на целта за ценовата стабилност е поддържане на средногодишна инфлация от 2% в средносрочен план. Тази цел е симетрична, което означава, че отклонения както под, така и над 2% са еднакво нежелателни.
Защо 2%?
Това равнище е внимателно подбрано, за да съчетава стабилност и гъвкавост:
- Буфер срещу дефлация. Ако паричната политика беше насочена към нулева инфлация, дори умерено икономическо забавяне би създало висок риск от дефлация. Устойчивата дефлация има силно дестабилизиращ ефект, като тя увеличава реалната стойност на задълженията, намалява склонността към потребление и инвестиции поради очаквания за още по-ниски цени в бъдеще и води до порочен кръг на свиващо се търсене и производство. В резултат икономическата активност и заетостта спадат допълнително, което задълбочава икономическите дисбаланси.
- Ефективност на паричната политика. При инфлация от около 2% лихвените проценти могат да се използват по-ефективно за стабилизиране на икономиката. Ако инфлацията е твърде ниска, номиналните лихвени проценти често достигат близки до нулата равнища, което силно ограничава възможностите на централната банка за реакция при икономически спад.
- Плавно приспособяване. В рамките на еврозоната отделните икономики се сблъскват с различни шокове. Целта от 2% намалява риска някои страни да изпаднат в продължителна дефлация и позволява по-гладко коригиране на дисбаланси. Например, когато е необходимо да се понижат относителните ценови равнища в една страна, положителната инфлация в еврозоната улеснява процеса – достатъчно е засегнатата икономика да поддържа по-ниска инфлация от останалите, без да преминава през дълги периоди на дефлация.
- Практически съображения. Индексите на потребителските цени съдържат малки, но систематични неточности при измерването на инфлацията, които могат да доведат до нейното надценяване. Освен това заплатите обикновено са „негъвкави надолу“ – работодателите рядко намаляват номиналните възнаграждения, а често не могат да го направят поради институционални фактори като минимална работна заплата или колективни договори. Положителна инфлация около 2% позволява реалните възнаграждения да се коригират според макроикономическите условия, без да е необходимо намаляване на номиналните заплати.
Защо средносрочно ориентирана?
Инфлацията се колебае в краткосрочен план заради временни шокове, като промени в енергийните цени, неблагоприятна реколта или проблеми по веригите на доставки. Освен това паричната политика действа със закъснение – необходимо е време преди лихвените проценти и другите инструменти да окажат ефект върху икономиката. Средносрочната ориентация дава нужната гъвкавост: да се гледа отвъд краткотрайните колебания и да се гарантира ценова стабилност, без да се създава ненужна нестабилност в икономиката и заетостта.
Защо симетрична?
Опитът показва, че акцентът върху инфлация „под, но близо до 2%“ създава впечатление за по-голяма толерантност към твърде ниска инфлация. Това отслабва инфлационните очаквания и затруднява връщането на инфлацията към целта. При симетрична инфлационна цел ЕЦБ реагира в еднаква степен на прекалено ниска и на прекалено висока инфлация.
Фокус върху еврозоната
Целта се отнася за инфлацията в еврозоната като цяло, а не за отделните държави. Това подчертава единната ориентация на паричната политика и ангажимента за стабилност на цените в полза на всички граждани.
Измерител на инфлацията
Измерителят на инфлацията, когато се оценява постигането на целта за ценова стабилност, е хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ). ХИПЦ се изчислява по обща методология на Евростат във всички държави членки на Европейския съюз, с което се гарантира съпоставимост на данните между отделните държави.
Аналитична рамка
Преди всяко заседание за паричната политика членовете на УС на ЕЦБ извършват подробен анализ на цялата налична информация, като използват интегрирана аналитична рамка. Те оценяват икономическите, финансовите и паричните развития, оценяват рисковете за ценовата стабилност и разглеждат пропорционалността на потенциалните мерки. С оглед на бързо променящата се икономическа среда УС на ЕЦБ преразглежда регулярно своята стратегия въз основа на изводите от всеобхватни изследвания. ЕЦБ публикува резултата от последната си оценка на стратегията на паричната политика на 30 юни 2025 г.