Надеждният и ефективен банков надзор, заедно с адекватната макроикономическа политика, е от решаващо значение за финансовата стабилност на всяка държава. Регулирането и осъществяването на надзор върху дейността на кредитните институции в Република България е една от основните функции на БНБ, с която се цели поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.
Българската банкова система е обект на международната регулаторна рамка - Базел III в Европейския съюз чрез въвеждането на Регламент и Директива за капиталовите изисквания. Регламентът за капиталовите изисквания (Регламент 575/2013/ЕС относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на регламент №648/2012/ЕС) e пряко приложим за държавите членки, докато Директивата за капиталовите изисквания (Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО) е транспонирана в националното законодателство чрез Закона за кредитните институции (ЗКИ) и актовете по прилагането му, които формират националната правна рамка, уреждаща правилата за достъп до осъществяване на дейност за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и приложимите за тях надзорна рамка и пруденциални правила. Дейността на кредитните институции се регулира и чрез регламенти, приети от Европейския парламент и Съвета, както и делегирани регламенти на Европейската комисия, които са част от eвропейска правна рамка, пряко приложима за България. Тези регламенти имат задължителен характер и следва да се прилагат в своята цялост във всички страни от ЕС. Контролът по тяхното прилагане се извършва както от БНБ, така и от официалните европейски институции (ЕБО, Комисията и др.). Последователното прилагане на правно обвързващите актове на Съюза, установяването на висококачествени общи регулаторни и надзорни стандарти и практики се осигурява и чрез издаваните от Европейския банков орган насоки и препоръки.
Преди да извършва дейност на територията на Република България, всяка банка трябва да получи лиценз. За тази цел банката, нейните акционери и членовете на Управителния и Надзорния съвет (или на Съвета на директорите) трябва да отговарят на предвидените в ЗКИ и съответните наредби условия.
След 1 октомври 2020 г., когато България се присъедини към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяването на тясно сътрудничество между Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ), съгласно Решение (ЕС) 2020/1015 на ЕЦБ от 24 юни 2020 година за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ (ЕЦБ/2020/30), ЕЦБ е единственият орган, компетентен да издава и да отнема лицензите на кредитните институции, установени в участващите в единния надзорен механизъм държави членки, както и да оценява уведомленията за придобиването и освобождаването от квалифицирани дялови участия в кредитни институции. По отношение на установените в Република България значими кредитни институции ЕЦБ извършва и оценки за надеждност и пригодност на членовете на ръководните органи и на лицата, заемащи ключови позиции. В посочените случаи, при условията на чл. 121б от Закона за кредитните институции БНБ издава съответните национални актове по инструкция на ЕЦБ.
Наблюдението на всяка от кредитните институции се извършва на базата на регулаторни отчети и инспекции на място и обхваща финансовото състояние и управлението на присъщите рискове в кредитната и другите дейности. От ключово значение е поддържането на необходимите капиталова адекватност, капиталови буфери, качество на активите и ликвидност. На микрониво задача на надзора е да се увери, че всяка банка функционира по безопасен и разумен начин и притежава достатъчен капитал и резерви да посрещне рисковете, възникващи от дейността й. Същевременно се извършват анализи и проучвания на процесите и тенденциите в банковия сектор като цяло (макрониво) с оглед предотвратяване и редуциране на системния риск, избягване пренасянето и разпространението на неблагоприятни ефекти, за да може секторът да бъде устойчив фактор за икономически растеж.
Агрегирани данни за банковата система и групите банки се оповестяват ежемесечно, а за отделните кредитни институции – тримесечно. Текущият анализ на състоянието на банковата система, който идентифицира основните тенденции, рискове и слабости, е част от публикацията „Банките в България” – тримесечен бюлетин.
БНБ регистрира и наблюдава финансови институции, извършващи дейности по чл. 3 от ЗКИ. Във фокуса на внимание на банковия надзор е също така спазването на други регулаторни изисквания и прилагане на добрите практики в дейността на кредитните и финансови институции.
- 06.12.2024 Регистър на финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ
- 04.12.2024 Регистър на кредитните посредници
- 02.12.2024 На 31 октомври 2024 г. УС на БНБ определи шест други системно значими институции (ДСЗИ)
- 29.11.2024 Регистър по Наредба № 20 на БНБ от 24 април 2019 г. за изискванията към членовете на управителния и контролния орган на кредитна институция, както и за оценка на тяхната пригодност и на лицата, заемащи ключови позици
- 29.11.2024 Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП, с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт
- 29.11.2024 Регистър на лицензираните банки и клонове на чуждестранни банки в Република България
- 29.11.2024 Финансови и надзорни отчети - данни за банковата система и групите банки към октомври 2024 г.