ПРЕССЪОБЩЕНИЕ |
19 юли 2007 г.
<br>
На свое заседание, проведено днес, 19 юли (четвъртък) 2007 г., Управителният съвет на Българската народна банка прие следното изменение в Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка:
Считано от 1 септември 2007 г. задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ, стават 12 на сто от депозитната им база (осем на сто към момента).
От 2004 г. БНБ предприе четири групи мерки за намаляване на темповете на растеж на кредита за частния сектор и контролиране на риска в банковата система: надзорни, парични (разширяване на обхвата на депозитната база за минималните резерви), информационни (усъвършенстване на кредитния регистър и разширяване на достъпа до него) и административни (въвеждане на допълнителни задължителни резерви при растеж на кредита над 6% на тримесечие). Комплексното действие на този набор от мерки доведе до намаляване на нивото на риск в банковата система при достигане в края на 2006 г. на умерен темп на растеж на кредита за частния сектор. Това позволи с присъединяването на България към Европейския съюз БНБ да отмени т.нар. административни мерки, като предупреди, че в случай на бързо увеличаване на кредитния растеж си запазва правото отново да реагира.
От края на първото тримесечие на 2007 г. нивото на задлъжнялост на частния сектор в страната нараства с бързи темпове. През месец юни 2007 г. темповете на растеж на банковия кредит достигнаха 47.4% при 24.6 % в края на 2006 г. За периода януари - юни 2007 г. кредитът за частния сектор е нараснал с 6.5 млрд. лева, като само 3.6 млн. лева са нетно върнати кредити в балансите на търговските банки (разликата между продадени и обратно изкупени кредити). Този бърз растеж доведе до нарастване на задлъжнялостта на частния сектор към банковата система от 47.4% от БВП в края на 2006 г. до 57.5 % в средата на 2007 г.
Въпреки че показателите на качеството на кредитните портфейли остават добри, бързият темп на растеж на банковия кредит води до натрупване на по-висок кредитен риск в банковата система. От една страна, нивото на риск в банковата система нараства, а от друга - силната конкуренция и борба за пазарен дял води до разхлабване на кредитните стандарти и намаляване на лихвените проценти по кредитите. Реалните лихвени проценти по кредитите за домакинствата и фирмите са близки до нула или отрицателни. Съкращаването на лихвените проценти се осъществява в период на глобално нарастване на нивото на лихвите. Това създава нереалистични очаквания у кредитополучателите и води до подценяване на риска, който те поемат. БНБ обръща внимание, че у нас няма практика да се кредитира при фиксирани лихвени проценти. Това означава, че е логично да се очаква рано или късно по-високите лихви в глобален мащаб да рефлектират в по-високи лихви по кредитите у нас.
При съществуващата силно консервативна надзорна рамка, чрез която БНБ прилага индивидуални мерки към търговските банки в зависимост от рисковете, които те поемат, централната банка преминава към затягане на монетарните условия чрез промяна в нивото на минималните задължителни резерви.
Българската народна банка си запазва правото при необходимост да приеме допълнителни мерки за постигане на умерени темпове на растеж на банковия кредит и стабилно развитие на банковата система.
Пълен текст на съобщението